Какво представлява бронхопулмоналната дисплазия (БПД) и какви са рисковете за бебетата и малките деца?

Какво представлява бронхопулмоналната дисплазия (БПД) и какви са рисковете за бебетата и малките деца?

Бронхопулмоналната дисплазия е едно от най-честите усложнения, което се среща при преждевременно родените бебета. При него имаме категорична зависимост с гестационната седмица и теглото на детето. При децата, родени с екстремно ниско тегло (501-750 гр.), честотата на заболяването достига до 52% и значително намалява при деца, родени над 1500 гр.

Близо 70% от заболеваемостта се достига при деца, родени между 22 и 26 гестационна седмица, това всъщност е много показателно за факта, че през последните години значително повишената преживяемост при недоносените бебета, във връзка с усъвършенстването на методите на интензивно лечение, на практика довеждат до увеличаване случаите на деца с хронична белодробна болест или т. нар. бронхопулмонална дисплазия, тъй като незрялостта им при раждането на практика е основният фактор, който определя и развитието на БПД. Не случайно БПД се посочва от специалистите в областта на неонатологията, като едно най-сериозните дългосрочни последствия от преждевременното раждане. За съжаление, БПД се асоциира и с много други здравни проблеми – по-късна белодробна патология (напр. астма, белодробна хипертония и др.), а също и с неврологични проблеми (когнитивни нарушения, изоставане в невро-психичното развитие), особено при децата с по-тежка БПД.

Бронхопулмонална дисплазия: дефиниция

БПД е описана за първи път от Northway през 1967 година. Тогава са представени основните клинични, рентгенови и патологични промени при недоносени деца, които са били лекувани чрез кислородна терапия. При първото описание, преди повече от 50 години, рисковите фактори са били определени като:

– продължителна механична вентилация;
– лечение с високи кислородни концентрации.

По-късно БПД е дефинирана въз основа на клиничното състояние на едномесечна възраст и рентгеновата находка.

Съществуват редица проучвания на родени през 80-те години недоносени деца с леки форми на БПД, които, при сравнение с контролна група, показват повишена честота на нарушения в училищната и академичната успеваемост при пациентите с БПД, както и нарушения свързани с фината моторика и др. Това всъщност показва връзката на БПД с неврологичното състояние, двигателното и психичното развитие.
Превенцията и профилактиката на БПД е труден процес, тъй като, на практика, има изключително много фактори и рискове, които са замесени в нейното развитие. На първо място това е ниската гестационна възраст и тегло при раждането на бебето. Още в началото отбелязахме колко категорична е зависимостта между теглото, гестационната възраст и честотата на бронхопулмоналната дисплазия. Независимо от това, има и много други фактори върху които би могло да се повлияе в процеса на лечението на недоносените деца:

– лечението на инфекциите също е един голям резерв, с които може да си служим за намаляване честотата на тежките форми на БПД;
– стратегия за кардио-пулмонална ресусцитация – това е комплекс от процедури, които се извършват още в родилната зала, с цел да се стабилизира състоянието на недоносеното бебе;
– продължителността и вида на механичната вентилация и кислородотерапия;
– вида на респираторното подпомагане – дали то е с неинвазивни методи или с интубация, или механична вентилация. У нас, през последните няколко години, във всички интензивни неонатологични отделения изключително много внимание се отдава на неинвазивността, тоест по-леките методи на респираторно подпомагане, които увреждат по-малко белия дроб, като усилията основно са насочени към това да се избегне интубацията и да се прилагат по-неинвазивни методи за подпомагане на дишането, които са свързани главно със спонтанно дишане, самостоятелно дишане на детето и неговото подпомагане с CPAP или неинвазивна вентилация.

Основният критерий, който се използва за диагностика на БПД е продължителността на необходимостта от кислородотерапия. В случаите, в които недоносените деца имат необходимост от кислородолечение след едномесечна възраст, се установява и степента на развитие на БПД, която, в зависимост от кислородните нужди и от продължителността на кислородолечението, бива класифицирана в различни степени.

Използването на физиологични тестове за диагностика на бронхопулмонална дисплазия също е възможно.
Счита се, че не може да се постави диагноза БПД, ако на стаен въздух за 30 минути, сатурацията на бебето остава над 90%.

При тежките форми на БПД, се смята, че на практика, има развитие на белите дробове, при което обаче не се достига до крайния стадий на развитие на алвеолите, които са основната единица в белия дроб, отговорна за газообмена, тоест за снабдяването с кислород и изпомпването на въглеродния диоксид от кръвта. Затова, при тежките форми на БПД, може да се стигне и до някои по-дългосрочни нарушения в дихателната функция.

Разбира се, много други фактори също могат да бъдат включени в развитието на бронхопулмонална дисплазия, както самата недоносеност, така и инфекцията с нейното въздействие, вида на механичната вентилация, дозата на кислородолечението. Всичко това влияе върху увреждането на белия дроб и върху белодробното развитие.

Рискови фактори за развитие на БПД:

– генетична предиспозиция – както и при много други заболявания, и тук генетичната предиспозиция оказва влияние. Затова и при някои деца, при които е приложено едно и също лечение, се развиват по-тежки форми на БПД, а при други – по-леки;
– мъжки пол;
– наличие на инфекция;
– механична вентилация, особено ако тя е по-продължителна;
– персистиращ артериален канал – това е много малко съдче, свързващо белодробната артерия и аортата, което при недоносените деца може да остане отворено по-продължително време след раждането и да има отношение към белодробната функция.

Роля на механичната вентилация

Ролята на механичната вентилация е много значима, особено в случаите, когато се използват много високо налягане и висока кислородна концентрация. Изключително много се обръща внимание напоследък и на реанимацията в родилната зала, защото профилактиката трябва да започне още тогава – когато се налага приложение на обдишване с балон и маска, както и с апарат за механична вентилация. Профилактиката трябва да започне още в първата минута след раждането на детето.

Други диагностични методи

Използват се различни методи на образната диагностика:

– най-често използван метод е рентгенографията;
– КАТ (компютърна аксиална томография) – използва се за прецизиране тежестта на белодробното засягане.

Симптоми на БПД

– на първо място е необходимостта от кислород, назална вентилация, назален CPAP или механична вентилация за поддържане на нормална кислородна сатурация;
– видимо затруднено дишане;
– синкаво оцветяване на периферните части на крайниците и около устата;

Други чести проблеми

– трудности при хранене;
– изоставане в растежа;
– изоставане в двигателното развитие;
– чести инфекции на дихателните пътища – вирусни и бактериални;
– обструктивни състояния.

За щастие, през последните 10 години, прилагането на нови стратегии за превенция и профилактика на БПД дава резултат, като се наблюдава спад на тежките случаи на БПД, които имат по-сериозни отражения върху живота на човек в хода на неговото развитие.