Днес, в нашата рубрика „Сподели история – вдъхни надежда“, една силна майка ще ни разкаже за пътя, който нейното семейство изминава.
Здравейте, казвам се Вяра и преди почти 3 години се сблъсках с преждевременното раждане.
Определено не бях подготвена нито информативно, нито емоционално, нито физически, бях в 31 гестационна седмица. Денят ми започна с леко течение, нямах болки или други симптоми, сложих си дамска превръзка и отидох на преглед. Направиха тест с контрастно вещество, за да видят дали имам изтичане на околоплодни води и за мое облекчение, то не се оцвети. Последва преглед с ехограф и околоплодния сак изглеждаше пълен и здрав.
Денят си протече нормално – ходих на обяд с майка ми, която по-късно имаше полет и затова беше в София. Същата вечер пътуваше и моят съпруг. Приспа дъщеря ни, която тогава беше на две и половина и тръгна за летището. Докато се приготвях за лягане, за секунди напълних една нощна превръзка, смених я и си казах че не са околоплодни води, но утре първото нещо, което ще направя е да отида на преглед. Само се завъртях и напълних още една – часът беше 00:30. Сестрата на съпруга ми и нейният мъж ми се притекоха на помощ – тя, за да остане при дъщеря ми, а той да дойде с мен, за да не обикалям сама.
Докато ги чаках още не си давах сметка какво се случва, бях сравнително спокойна – все пак нямах болки, нито контракции. Чувствах се добре и дори аз шофирах до болницата в която се следя. Там научих, че контрастът не прави реакция, ако използвате превръзка с гел. Дежурната сестра ми пусна запис на тонове докато чакахме лекаря да дойде, тоновете бяха добри и нямах контракции, което значително ме успокои.
След същинския преглед обаче стана ясно, че половината ми околоплодни води липсват. Дежурният взе да ме подготвя информативно какво следва и ме изпрати в болница с неонатология. Оттам пак на колата – аз карам и стигаме до следващата болница.
След преглед и изследвания, заедно с цялата документация дадена от моята болница, в 06:00 ч сутринта ме приеха. Лежах за задържане 10 дни – непрекъснато лежане, системи и лекарства. От нещата, които знам днес, не мисля че това е било правилно решение – бях 31-ва седмица, детето тежеше 2300 г. Според материалите, които четох в последствие, самият факт, че мехур е спукан говори за инфекция и че бебето вече не е защитено и може би ползите да бъде изродено по-скоро са повече.
На 10-я ден ми казаха, че мога да се движа колкото искам и да се подготвя за планираното на следващия ден секцио. Станах, разходих се, бях в добро настроение и си събрах багажа, за да улесня сестрата да ми го премести в стаята. Тогава получих контракции и стана ясно, че бебето е оплетено в пъпната връв и ме вкараха веднага за операция.
Подготвиха ме на операционната маса и след нормално протекла операция бебето изплака много вяло и нямам спомен дали въобще го видях тогава.
Реанимациявъзвръщане към живот, съживяване - съвкупност от специфични мероприятия за поддържане на някои от основните жизнени функции или за корекция на техните остри нарушения.
След излизане от упойката се тресях от студ и всичко така ме болеше, че не можех да помръдна. Знаех че при второто секцио може да ме боли повече и го отдадох на това, но когато дойде рехабилитатор да ме раздвижи, вече знаех, че нещо не е наред. Опитах се да й обясня, че тялото не ме слуша, а тя се опита да ме успокои, че всички ги боли и трябва да ме раздвижи. Буквално ме влачи няколко крачки от леглото и ме остави.
Вторият ден беше най-трудния от всичко което последва. Аз бях зле физически с инфекция (която към този момент още не беше установена) и ни бяха казали, че въпреки кортикостероида, белият дроб на бебето не се беше разгърнал. По-лошото беше, че се роди с тежка белодробна инфекция, причинена от ешерихия коли, и следващите 72 бяха критични с реална възможност да не оцелее.
Нещото, което ме съхрани тогава беше това, че той е второ дете и каквото и да стане аз трябва да съм силна заради сестра му. Няколко дни не желаех да говоря с никого освен с моя съпруг. Нямах нужда всички да ме успокояват и да ме заливат със сляп оптимизъм. Положението не беше розово и определено поне на мен не ми помагаше да чувам от всеки „Всичко ще е наред, ще оживее“. За мен беше важно не просто да оживее, а да е здрав и да няма усложнения.
От самото начало всички около нас бяха наясно с положението и единствено дъщеря ни не знаеше, че вече има братче. Искахме да видим накъде ще тръгнат нещата преди да й кажем. Стана ясно, че и аз имам сериозна инфекция на подкожния слой и повърхностния шев започна да се отваря, което ми осигури още три седмици болничен престой. За щастие инфекцията беше локална и нямаше засегнати органи. Престоя в болницата ми даде право на второ свиждане и така ходех всеки ден сутрин и вечер при моето момче.
Между посещенията на неонатологията и визитациите имах доста свободно време и четох, гледах филми и везих гоблен, за да се спася от всевъзможни последици от преждевременното раждане.
Бебето беше на изкуствено дишанеизкуствена вентилация на белите дробове при липсващо дишане, наложи се преливане на кръв, всевъзможни изследвания и прием на много лекарства. Не смеех да се зарадвам и като минаха 72 часа – лежеше със затворени очи, целият в тръби и лепенки и не помръдваше. Плаках сигурно 10 минути, когато си отвори очите и помръдна за първи път.
Информацията за състоянието на бебето е много малко и обрана, затова човек трябва да се въоръжи с търпение.
Едно от свижданията ми спря сърцето. Влизам и в кувиоза, където беше малкия сега лежеше друго бебе. Оказа се, че са го преместили в другата част на стаята и вече е на термо легло.
Справиха се с моята инфекция и ме зашиха, изписаха ме една седмица преди бебето.
През този период ходех да го храня с шише и да ми покажат как се прави тоалет.
Ден преди обявеното изписване, докато го храня, влезе стажантка за да ме осведоми за общото му състояние. Вметна нещо за ‚проблема в мозъка и излезе. Не запомних термина, който ми каза и нямаше кой друг да питам при положение, че досега никой не беше споменал нищо подобно. След храненето бях на контролен преглед и моя лекар ми обясни, че е бил при бебето и всичко е наред, като даже се обади пред мен на своя колежка, за да провери дали нещо не се е променило, за щастие всичко беше наред.
Удебелени му бяха вентрикулите в мозъка, това наложи проследяване чрез трансфонтанелна ехография през интервали от време.
Изписаха ни и тук вече настана смут какво точно ни чака и какво трябва да правим.
Наша позната настоя да се свържем със специалиста, които най-адекватно проследи и се отнесе с нашия син. Затова ще си позволя да споделя нейното име – проф.Боряна Слънчева, която е перфектна и в отношението си към родителите.
От болницата не ми дадоха особени насоки къде и кога трябва да се ходи на прегледи, в нея правеха общо проследяване без да ми обръщат много внимание. В първите три месеца следихме бебето в неонатологията, при педиатърката му и при проф. Слънчева.
Поради лошото отношение и неглижирането на моето мнение спряхме да ходим в неонатологията. От близък семеен лекар разбрахме, че е важно веднага след изписването да се отиде на офталмолог, който проверява за отлепяне на ретината. Заради белодробния проблем е трябвало веднага да направим консултация с пулмолог, която ние направихме месец след изписването. На най-недоносените се слага „ваксина“ „Синагис“, която значително намалява риска от бронхитвъзпаление на лигавицата на бронхите и пневмонияостро или хронично възпаление на белите дробове, при което са засегнати алвеолити и/или интерстициума., за нея се кандидатства само по здравна каса и минаваш определена комисия. При нас болницата изготви документите и поне с това не загубихме време.
Започнаха се прегледи – някои излишни, други полезни, но за да си спокоен трябва да минеш през всички. Невролози /поне двама/, офталмолог, пулмолог, за някои деца и кардиолог, в нашия случай и рехабилитатор. Графика на мен и бебето беше сутрин рехабилитациякомплекс от медикосоциални средства, насочени към възстановяване на застрашените от инвалидизация лица. Цели се възвръщане на физическите, психичните, професионалните и социалните възможности на болния., по обяд преглед, понякога два и следобед рехабилитация в продължение на около половин година. Нашият герой се оказа с нисък мускулен тонус и правихме гимнастика и „Войта“, за която има противоречиви мнения. Минахме през всякакви изследвания, доста инхалации, заради белодробната инфекция.
При момчето ни последици от преждевременното раждане няма, има единствено нистагъмсъстояние, при което очите извършват бързи, спонтанни, ритмични движения (хоризонтални, рядко вертикални, ротаторни), които не могат да се овладеят волево /неволно трептене на очната ябълка/ който може да не се дължи на по-ранната поява.
Развива се спрямо възрастта си и в момента проследяваме единствено зрението. Успокояваш се не като минат прегледи и упражнения, а когато видиш детето си да ходи и говори, тогава вече си и изплаках всичко което бях насъбрала.
Не забравяш през какво всички сте преминали, обаче вече можеш да разказваш за това без да плачеш, да оцениш че детето ти е здраво, защото не всички имат този късмет.
Благодаря на фондация „Нашите недоносени деца “ за всичко което правите и на всички родители за споделените емоции и опит.