Здравейте! Казвам се Вася и съм майка на недоносено дете.
Преди почти 14 години се появи моят син. Роди се твърде рано и твърде малък.
Роди се в 28 г. с., само 900 гр.
Бременността ми беше проблемна още от самото начало, но главно поради лекарска немарливост приключи с прееклампсиязаболяване през бременността, характеризира се с наличие на повишено кръвно налягане, повишен белтък в урината след 20 г.с. и отлепена плацента. Получих силен кръвоизлив и се наложи моето бебе да бъде извадено след спешно секцио.
И аз, както много други родители на недоносени деца съм минала през ада.
Детето ми се роди в малка болница, в малък град. Лекарите правеха всичко по силите си, но нямаха нужната апаратура.
Беше ми обяснено, че шансовете за живот на детето ми са нищожни, защото нямат с какво да го интубират, нито пък имат хубав транспортен ковьоз и не се знае дали ще издържи пътя до клиниката в София.
Но моят малък голям герой се справи и издържа.
Издържа множество кръвопреливания, издържа множество инфекции, издържа многократно интубиране. За да може да диша сам, му е правена два пъти терапия със сърфактант. Справи се с подутите мозъчни стомахчета. Опроверга прогнизите на лекарите, че няма никакви шансове за живот. Опроверга и прогнозите, че най – вероятно няма да може да вижда.
Моят малък герой ме научи да вярвам в чудесата, защото той е моето чудо! Научи ме на безгранична обич! Научи ме да се боря и никога да не се предавам!
С моята история искам да вдъхна кураж на всички родители, които започват нашата битка сега. Мили родители, бъдете силни и никога не спирайте да вярвате в чудеса!
*Снимката е с илюстративна цел