Моментът, в който започнах да дишам отново

Моментът, в който започнах да дишам отново

Дъщеря ми беше откарана в отделението за интензивно лечение няколко часа след раждането. Родена е в 41 седмица след перфектна, здрава и нормална бременност. Бяхме поставени в ситуация на живот и смърт без абсолютно никаква информация и подкрепа. Съпругът ми трябваше незабавно да се върне на работа и аз бях сама през цялото време, занимавайки се с всичко в отделението, включително се опитвах да се излекувам от тежкото преживяване при раждането.

Един ден, друг родител от интензивното отделение направи снимка за мен, запечатвайки момента, в който държах дъщеря си в ръце за пръв път. В този ден бях сама в отделението и бяха изминали цели три дни, в които не я бях докосвала или прегръщала. Така че този мил баща ме попита дали искам да ме снима. Този момент беше истинско благословение.

Първата година от живота на дъщеря ми и първата ми година като майка беше невероятно трудна, тъй като никой от семейството и приятелите ни нямаше опит с това, което преживяхме.

Мнозина осъдиха строго или не разбраха, затова ни оставиха сами, вместо да предложат своята подкрепа.

Когато дъщеря ми беше на 6 месеца приятел ми препрати статия за чувствата, през които преминават майките в отделението за интензивно лечение. Все още чувствам тази въздишка на облекчение, когато я прочетох. Това потвърди всичко онова, което аз чувствах. Като се замисля сега, това беше много повече от въздишка на облекчение – сякаш поемах първия си дъх и всъщност започнах да дишам отново след всичко, през което бях преминала.

image2

Направих тази снимка по време на една семейна почивка. Тогава дъщеря ми намери четирилистна детелина. Тя е родена по естествен път, изцяло в околоплодния си сак. Нашата акушерка, която случайно беше ирландка (както и ние) беше толкова развълнувана, споделяйки с нас, че в ирландската култура този вид раждане се счита за най-висша форма на късмет. Това определено е нашето момиче!

В статията успях да намеря светлина за мен, която все още продължава да блести в сенките на интензивното отделение, които сякаш не те напускат, за да донесат мир и комфорт във време на болка и объркване.

Източник и снимки:  handtohold.org
Превод за Фондация „Нашите недоносени деца“: Светлана Дичева
Редактор: Илона Иванова