Днес ще ви срещнем с прекрасното семейство Ганчеви от Велико Търново и тяхната история, в която, както при много други, не всичко се случва “като по учебник”.
Михаела има една сравнително нормална и лека бременност, живее активно и продължава да работи като начален учител. Всичко върви нормално и спокойно, но в края на 2019 година животът им се променя за секунди.
“Вечерта усетих стягане в гърдите, но докато реагирам беше късно. След това нищо не помня, затова разказът ще продължи с преживяното от мъжа ми. “
Михаела припада и получава гърч, а съпругът й се обажда на 112. В Бърза помощ Михаела получава втори гърч, след което се налага да бъде свикан екип за извършване на спешно секцио.
“Благодарение на бързата реакция на моите Доктори-спасители, два живота са спасени – моя и този на моето дете! “
Цялото семейство е в шок. Никой не е очаквал да се случи нещо подобно.
Причината да се стигне до раждане почти 2 месеца преди термин е еклампсияхипертонично усложнение на бременността, тежка форма на прееклампсия. Протича с пристъпи от гърчове, безсъзнание, хипертония, отоци. Наблюдава се през втората половина на бременността. – рядко състояние, в най-тежката форма, в която може да се развие.
| Еклампсията се развива при бременни жени с прееклампсиязаболяване през бременността, характеризира се с наличие на повишено кръвно налягане, повишен белтък в урината след 20 г.с.. Тяе остро животозастрашаващо състояние при бременните жени, което се характеризира с гърчове със загуба на съзнание. Жените, които стигат до последен стадий на състоянието изпадат в кома. Еклампсията се среща между 0,5 и 2% от бременностите. При това състояние преминаването към раждане е неизбежно, независимо в коя седмица е бременността, за да се избегнат тежки последствия, които могат да бъдат изключително сериозни както за майката, така и за бебето. |
“Заради гърчовете, получени вследствие на високото кръвно налягане, незабавно е трябвало да бъде прекъсната връзката между мен и детето, тъй като изходът може да бъде фатален както за мен, така и за бебето ми. Почти един месец след извършеното спешно секцио, за дъщеря ми се грижат най-милите хора в неонатологичното отделение”.
Михаела се събужда на следващата сутрин. Не знае къде е, не знае какво се случва. Новината, че е родила й звучи далечна, не разбира как се е стигнало до там и защо не е в състояние да помръдне. Веднага след това идва нова, трудна за осмисляне новина. Михаела трябва да бъде преместена в друга болница, в реанимациявъзвръщане към живот, съживяване - съвкупност от специфични мероприятия за поддържане на някои от основните жизнени функции или за корекция на техните остри нарушения, тъй като бъбреците й отказват вече почти 24 часа, а бебето ще остане в неонатологията на болницата, в която се намират в момента.
“Прекарах 5 дни в реанимацията, но няма да ви разкажа за престоя ми там. За мен се грижеха много добре специалисти, но по-добре никой да не разбира какво е да си в реанимация. “
За щастие нещата се развиват благополучно и 5 дни по-късно Михаела може да се върне отново в болницата, в която се намира бебето й. Възстановяването е бавно, но тя не се предава. Това, което я крепи е мисълта да е до близките си хора и до едно малко човече, което я очаква и се нуждае от нея.
“Много е трудно да се опише преживяното, но искам да благодаря на мъжа ми Цветелин, че е до мен, както и на моето семейство. И не, историята ми не е толкова драматична. Но беше страшно и не знаех как да се справя, само знаех, че трябва да го направя.”
И така, идва един от най-тежките дни за всяка майка на преждевременно родено дете. Изписване без бебето. Денят, в който трябва да се прибереш, а детето ти да остане в болница.
Въпреки това Михаела има възможност да ходи всеки ден в болницата и да вижда малката Алена.
“Благодаря и за прекрасните грижи на неонатологичния екип. Взехме решението всяка година, на рождения ѝ ден, да помагаме с каквото можем за грижата на най-малките.”
Години след като всички тези травматични събития са вече зад гърба на семейството, няма вечер, в която Михаела да не заспива с мисълта “Какво се случи?”. Измъчват я мислите и спомените за една ситуация, в която се е оказала, без да си спомня как, без да си спомня какво се е случило, без да е имала възможността да направи нищо, освен да се бори за живота си и този на детето си.
“Благодарна съм, че съм тук и съм добре, за да се грижим за нашето слънце Алена. Благодаря на екипа на неонатологията, на екипа на реанимация, на родилно отделение за положените грижи.”
