Онзи ден участвах във виртуална среща с приятели, беше приятно да видя лицата на хората и да водим разговори, макар и предимно за COVID-19. Никога преди не бях преживяла глобална пандемия, но всички емоции, които изпитвам в момента, са много познати. Изпитвала съм този вид страх и изолация преди… когато имах бебе в неонатологичното отделението за интензивно лечение. Цялата травма, с която мислех, че съм се справила преди години, бавно се беше завърнала в живота ми.
Ако сте настоящ родител на дете, нуждаещо се от интензивни грижи (или сте го преживели), може да преминавате отново някои от страховете, притесненията и усещанията, които са били част от времето ви като, родител на недоносено бебе. И в резултат на това, може да е по-трудно за вас, отколкото за повечето хора. Но бих искала да напомня на вас (и на себе си), че макар да ни е много по-тежко в момента, родителите на деца, нуждаещи се от интензивни грижи, са уникално квалифицирани да се справят с този тип ситуации, защото всички имаме предишен опит. Това знание ще ви помогне да се справите и с тези дни.
Трудно е, но ще се справите.
Спомняте ли си, когато научихте, че бебето ви трябва да бъде в отделението за интензивно лечение?
Не мисля, че някога съм преживявала нещо по-трудно. И не ставаше по-лесно, докато пътувах напред-назад от и до болницата, изпомпвах кърма, измивах и хигиенизирах всичко и се тревожех за малкото си бебе. Тъй като преодолях това много тежко преживяване преди, сега знам, че мога да го направя отново.
Има толкова много несигурност, но сте усещали това и преди.
Събуждате ли се без да знаете какви новини ще донесе денят? Ще се случи ли нещо лошо, което ще попречи на напредъка, който се надявахте да постигнете? Звучи като типичен ден в неонатологичното отделение! Не мога да се сетя за ситуация, изпълнена с повече несигурност от непрестанните върхове и спадове в отделението за интензивни грижи. Нещата вървят добре и изглежда, че всичко ще свърши скоро, а след това един неуспех ви връща на изходна позиция. Тъй като се справих с някогашната неизвестност, сега знам, че мога да го направя отново.
Стоите вкъщи, но и преди сте били в изолация.
През първата година от живота на моите бебета стояхме вкъщи през цялото време. Те бяха изписани от отделението за интензивни грижи в средата на сезона на респираторните синцитиални вируси и беше твърде рисковано да ги извеждаме. Така че, не го направихме. След няколко месеца в интензивното отделение, това не беше идеалната ситуация, тъй като бях готова да продължа живота си. И исках бебетата ми да имат живот и извън болницата и вкъщи. Но не беше безопасно, така че не го направихме. Всъщност имам много нежни спомени от онова време, докато всички бяхме затворени в малкия си пашкул. Поради този предишен път в изолация знам, че мога да го направя отново, и се надявам, че след няколко години и аз ще погледна назад с умиление към това време.
Настоящото състояние на нещата ми се струва потресаващо сходно с преживяването в интензивното отделение. Това предизвиква много чувства като страх, тревожност и самота. Ако и вие ги усещате, не забравяйте да потърсите помощ от хората, които ви подкрепят. Но изпитвам и чувство на надежда! Научих това и от интензивното отделение! Преживях го веднъж и мога да го направя отново…и вие можете!
Али Дън е майка на преждевременно родени близнаци, автор на детски книги и лектор, чиито теми включват безплодие, недоносеност и намиране на истинското ви призвание.
Автор: Али Дън
Източник: grahamsfoundation.or
Превод за фондация „Нашите недоносени деца“: Весела Пенчева
Photo credit: Freepik