Д-р Франсис Олдъм Келси показва на света, че понякога най-важната дума в медицината е „не“.

В края на 50-те и началото на 60-те години, медикаментът Талидомид е новото “чудодейно” лекарство. Той е одобрен в десетки страни като безопасен, съвременен, идеален за сутрешното гадене, особено при бременност. От него са продадени вече милиони хапчета и предстои одобряването му на пазара в САЩ от FDA, което се очаква да бъде формалност.
Процедурата е поверена на д-р Франсис Олдъм Келси – първа важна задача за новоназначената от месец млада специалистка. Тя е една от седемте лекари, които преглеждат за одобрение лекарствата в агенцията.
И казва “не”.

Данните от тестовете имат пропуски. Твърденията за безопасността на лекарството за бременни жени не съответстват на доказателствата. Изследванията върху животни са слаби. Изпитванията върху хора – непълни. Д-р Келси има въпроси.
Тя е подложена на силен натиск от компанията, която иска да внася лекарството и очаква одобрение преди Коледа. Получава денонощни обаждания, в продължение на следващите 18 месеца са подадени десетки запитвания до нея и началниците ѝ. На всеки 60 дни законът задължава новопостъпилата д-р Келси да одобри лекарството или да поиска повече информация. На всеки 60 дни тя намира новите данни за недостатъчни и отказва да подпише.

Причината? Младата лекарка е изучавала години по-рано като изследовател в Чикагския университет как лекарствата преминават през плацентата и влияят на развиващия се плод. Тя продължава да пита дали някой е тествал какво се случва с бебето, когато се употребява талидомид по време на бременност.
Междувременно в Европа, където медикаментът е вече одобрен, започва да се случва нещо ужасяващо. Бебета се рождат с гротескно къси или напълно липсващи крайници Ръце, израстващи директно от раменете като перки. Деформирани очи, уши, сърца. В началото случаите са единични. По-късно броят им започва да расте стремглаво. Всички майки на тези деца са приемали талидомид между 20-ия и 36-ия ден от бременността – точно в периода, когато се формират крайниците.

Засегнати са повече от 10 000 деца в 46 страни, около половината от тях умират скоро след раждането, а на оцелелите предстои живот с тежка инвалидност. В Германия, откъдето е лекарството, то е изтеглено от пазара през ноември 1961 г. Следват много други държави.
В САЩ, благодарение на отказа на д-р Келси да приеме недостатъчните научни доказателства, са регистрирани само 17 потвърдени случая на увреждане от лекарството. На 7 август 1962 г. тя става втората жена, която получава най-високото американско гражданско отличие, което ѝ е връчено лично от президента Кенеди.

Историята на д-р Франсис Олдъм Келси не свършва с наградата. В идните години тя помага за изготвянето на строги правила в областта на медикаментите. За първи път фармацевтичните компании трябва да започнат да доказват, че лекарствата не само са безопасни, но и действително действат. Да докладват за нежелани реакции и да получат информирано съгласие за изпитвания. Екипът ѝ си спечелва прякора „полицаите на Келси” заради строгия си надзор.

Д.р Келси работи 45 години във FDA и се пенсионира през 2005 г. на 90-годишна възраст. Умира през 2015 г., на 101 години.

Тя никога не прави революционно откритие. Не изобретява устройство, което спасява животи. Никога не разработва ново лекарство. Но е пример за това как едно “не” понякога може да бъде най-важната дума в медицината.