Д-р Мария Русинова: кърмата съдържа фактори, които все още не са възпроизведени в никой източник на изкуствено хранене

Дарителството на кърма е може би най-благородният аспект на кърменето, който често остава извън светлината на прожекторите.

За най-малките и крехки бебета с влошено здраве, кърмата е много повече от храна – тя е животоспасяваща интервенция. Проучванията показват, че при недоносените новородени и новородените с ниско рождено тегло, храненето изцяло с кърма може да намали смъртността със 75%. Даряването на кърма е своеобразна подкрепа и за майките на недоносени деца – поради предизвикателствата на преждевременното раждане, 60 на сто от тях не успяват да осигурят достатъчно кърма за децата си.

Дарителството на майчино мляко е практика в целия свят, организирана в над 750 банки за кърма, работещи в 66 държави. Смята се, че над 800 000 бебета годишно получават дарена донорска кърма, която в много случаи е жизненоважна за оцеляването им.

В България Банка за майчина кърма/Комплекс за детско хранене в София е единствена в страната и една от малкото подобни структури на Балканския полуостров. Поради това в много неонатологични отделения не е възможно да бъде осигурена донорска кърма, а не навсякъде има условия бебетата да бъдат хранени и с кърма, осигурена от майката.

В Световната седмица на кърменето, разговаряме с д-р Мария Русинова, директор на Банка за майчина кърма/Комплекс за детско хранене – София, за дарителството на кърма в България и за дейността на тази така важна и за съжаление единствена структура у нас.

Д-р Русинова, тази година беше отбелязана 35-та годишнина от създаването на Банка за майчина кърма/Комплекс за детско хранене в София. Разкажете ни малко повече за нея и за работата й през годините.

Историята на събиране на донорска майчина кърма в България започва през 1946 г. През 60-те и 70-те години е имало няколко млекосъбирателни пункта в София и в почти всички градове на страната. Млекосъбирателните пунктове у нас се изграждат към детските болници и отделения, домовете за майка и дете, детските млечни кухни, към детските консултации. Нуждаещите се новородени и болни деца са получавали от това майчино мляко по предписание на лекар в болницата или консултацията.
В малките градове и села, в които е нямало създадени млекосъбирателни пунктове, винаги е можело да се намери кърмачка с изобилно мляко, която да дава излишната си кърма, за да спаси живота на едно дете.

Първата и единствена до момента в България Банка за майчина кърма в София е открита на 1 юни 1989 година на основание Заповед на Министерство на народното здраве към раздела „Заведения за опазване здравето на майката и детето”. Тя е структура към Столична община и обслужва София град и София област.

А знаете ли каква е била причината да бъдат затворени млекосъбирателните пунктове на други места в България?

Причината е разпространението на HIV и болестта СПИН, което е наложило извършването на допълнителни и специфични изследвания и много по-строг подход при подбор и одобрение на дарителките.

Донорството на кърма е практика, която съпровожда човечеството през вековете. Защо донорската кърма е толкова важна дори в наши дни, когато вече са налични адаптирани млека?

Въпреки постоянния напредък в подобряване на качеството на адаптираните формули, кърмата съдържа фактори, които все още не са възпроизведени в никой източник на изкуствено хранене. Цената за обработка на донорската кърма за хранене на недоносени бебета е незначителна в сравнение с разходите за здравни грижи при некротични чревни възпаления, какъвто е некротизиращият ентероколитостри или хронични възпалителни заболявания на лигавицата на тънките и дебелите черва.

Какви са ползите от храненето с донорска кърма за недоносените и болни бебета?

Храненето през първите 1000 дни е ключово за оцеляването, растежа и менталното развитие на новородените, но също и основен фактор за бъдещото здраве на индивида. Кърмата е призната за оптималния вариант за хранене на недоносените. Световната здравна организация (СЗО), Европейското Дружество по Педиатрия, Гастроентерология, Хепатология и Хранене (ESPGHAN) и Американска педиатрична асоциация (ААП) препоръчват употребата на кърма на собствената майка, а в случаите на недостатъчното й количество, се препоръчва обогатена донорска кърма пред формула за недоносени при кърмачета, родени преди 32 г.с. с тегло под 1500 гр.

С какво кърмата е толкова ценна за тези бебета?

Кърмата е богата на биоактивни хранителни вещества и пробиотични микроорганизми. Кърмаческият период се характеризира с изключително интензивен растеж и развитие на органите и системите. Храненето през този период може да има както краткосрочно, така и дългосрочно влияние върху здравето на индивида. Приемът на кърма може значимо да намали риска от развитие на множество заболявания в бъдеще, особено при недоносените новородени и децата със заболявания.

Данните ви сочат, че през миналата 2023 година в Банката за майчина кърма в София са били дарени и обработени 1200 литра донорско майчино мляко, с което е осигурена помощ на 50 бебета. Къде и за кого се използва най-често тази дарена кърма?

Идеята на Банките за майчина кърма е да са в помощ и подкрепа предимно на недоносените деца. Дарената кърма се предоставя за дохранване на преждевременно родени бебета, новородени, кърмачета със заболявания, а също кърмачета, чиито майки са болни.

Сътрудничите ли си с болнични заведения за осигуряване на кърма за недоносени и болни бебета? Кои са болниците, които получават чрез вас майчина кърма?

В предходни години Банка за майчина кърма е осигурявала дарителска кърма на множество болници от столицата при искане от тяхна страна. В последната година сме предоставяли кърма на болница Лозенец по тяхна инициатива и по искане на родителите.

Има ли всъщност възможност родителите на преждевременно родени или бебета със здравословни проблеми да помолят болницата да осигури донорска кърма за детенцето им, докато то е в неонатология?

Това зависи от една страна от правилата и организацията на работа в съответната болница и на изявено желание от родителите, от друга страна. Банка за майчина кърма в София има възможност да предоставя донорска пастьоризирана кърма на неонатологичните и кърмачески отделения в столицата.

Може ли при нужда и за бебенца или неонатологични отделения от други краища на страната да бъде осигурено донорско майчино мляко? Имали ли сте такива случаи през годините?

През годините Банка за майчина кърма е осигурявала кърма на бебета настанени в „Дом Майка и дете“ в различни населени места от цялата страна – Благоевград, Златица, Перник, Михайловград, Бургас, Враца, с. Широка лъка.

В настоящия момент Банка за майчина кърма обслужва здравни заведения и граждани само от София и областта.

Защо не е възможно да се осигурява дарена кърма за други населени места?

По технически и логистични причини, не е нормативно регламентирано.

А могат ли родителите, които желаят, да получат донорска кърма за храненето на бебето им след изписването от болницата? Каква е процедурата?

Родителите, които желаят да получават кърма трябва да се свържат с Банка за майчина кърма по телефон, имейл, вайбър, месинджър. Ще им бъдат предоставени формуляри за попълване и ще бъдат информирани за документите, които да представят. Разглеждането на документите и одобряването на детето за получаване на кърма става за няколко дни.

Защо е важно за дарителска кърма да се разчита на официални банки или пунктове? Какви рискове крие търсенето и предлагането на изцедена кърма от познати или дори непознати майки-кърмачки?

По инфекциозни причини повечето банки за кърма в Европа и по света предоставят само предварително изследвана и пастьоризирана донорска кърма от дарителки, които са предварително изследвани, одобрени и обучени. Ползването на чужда кърма (която е сурова – неизследвана и непастьоризирана) крие рискове от заразяване на бебето със заболявания, предавани чрез кърмата: хепатит В и С, СПИН, сифилис, цитомегаловирус, херпес симплекс, рубеола, хранителни токсикоинфекции, туберкулоза и др.

Банка за майчина кърма София гарантира качеството на донорската кърма чрез прилагане на утвърдени процедури: стриктен подбор на кандидат-дарителките; регламентирани методи за събиране и съхранение на кърмата; биохимични и микробиологични изследвания на кърмата; пастьоризация на кърмата; стриктно попълване на медико-административните документи.

Могат ли родителите да бъдат напълно сигурни в качеството на предоставяната от банката кърма?

В Банка за майчина кърма се осъществява системно изследване на нативна (сурова) и пастьоризирана дарителска кърма. Използват се показатели, методи и норми за текущ и специален микробиологичен контрол, които са разработени от Банка за майчина кърма съвместно с НЦООЗ – „Лаборатория микробиология на храненето”. Микробиологично изследване на дарената кърма се извършва при всяко дарение както преди, така и след пастьоризация и извънредно при отклонение от микробиологичните норми.

Също така в Банка за майчина кърма дарената кърма се обработва чрез пастьоризация по метода Холдер при + 62,5°C в продължение на 30 минути – метод препоръчан и използван от всички Банка за майчина кърма в Европа. По този начин Банка за майчина кърма гарантира качеството и безопасността на дарителската кърма, която предоставя.

Всъщност най-важната част за работата на Банката за майчина кърма са дарителките. Разкажете ни малко повече за тях!

Нашите дарителки са здрави кърмещи жени, живеят при добри битови условия, образовани. Не малко донорки са дарявали кърма два пъти, няколко жени – дори три пъти. Някои от дарителките ни имат предишен опит от чуждестранна млечна банка, в която са дарявали кърмата си. През последните години започнахме да приемаме дарителска кърма и от жени, живеещи извън София и областта.

Колко майки даряват кърма при вас в момента?

От началото на годината в Банка за майчина кърма са дарили около 30 дарителки, като повечето от тях са от София и областта. През последните години има много обаждания и желание на жени от страната да даряват кърма и даряват и все повече кърмачки, живеещи извън столицата – имаме дарителки от Русе, Варна, Стара Загора, Монтана, Калофер, Панагюрище, Ловеч, Перник и областта, Банско, Дупнишко, Бобов дол.

Как е организирано събирането на кърмата на дарителките, които живеят извън София?

Провеждаме анкета, инструкции и обучение дистанционно, защото не можем да правим компромис с мерките за безопасност. Насочваме ги къде и как да направят необходимите изследвания в съответните населени места. Засега дарителките, живеещи извън София изпращат със собствен транспорт и хладилни чанти кърмата си до Банка за майчина кърма – София. Най-често това са еднократни дарителки, които имат известни количества изцедена и замразена кърма.

А как може да се стане дарителка на кърма? Трудна ли е процедурата?

Процедурата е лесна и отнема само няколко дни. Първо с потенциалните дарителки се провежда интервю-анкета, на базата на което се взема решение за допускането им да даряват кърма. След това се осъществява среща с кандидат-дарителката, на която се попълват документи, дават се писмени и устни инструкции и указания за изцеждане, събиране, съхранение и транспорт на кърмата и се взимат проби за изследвания, запознаваме се със санитарно-хигиенните условия, при които живее дарителката.

Изследванията, които се правят на всяка кандидат-донор (микробиологични и серологични) са задължителни, за да се намали риска от предаване на инфекции.

Всички изследвания са за сметка на Банка за майчина кърма. След оценка на резултатите от серологичните изследвания, кандидат-дарителката се одобрява за постоянна дарителка и й се предоставят празни стерилни банки /работни опаковки/ за събиране на кърмата. Освен дарителките, които периодично даряват кърма, приемаме и предварително изцедена и замразена в домашни условия кърма, която преминава същите процедури за качество и безопасност.

Може ли да се надяваме да бъдат открити и други банки или поне пунктове за даряване на кърма и в други краища на страната? Според Вас, какво би било нужно, за да се случи това?

Банките за майчина кърма по света играят ключова роля в храненето на новородените и недоносените бебета. В Европа почти всички банки за кърма се намират в болници. Въпрос на здравна политика и организация е това да се случи и в нашата страна.

Има ли пример от друга държава, който би ви се искало да може да последваме и у нас? Какво бихте си пожелали да се постигне и в България, що се отнася до дарителството на майчина кърма и осигуряването й за най-мъничките и крехки бебенца?

Бихме могли да последваме примера на всички държави, в които има повече на брой Банки за майчина кърма.

На първо място е нужно повишаване на мотивацията и подкрепата към повече майки да кърмят успешно и продължително. Успешното кърмене не зависи само от силното желание на майките, причините са системни – женска консултация, патронажна грижа и т.н.

Съществена роля имат мотивацията, компетентността и познаването на съвременните практики от страна на специалистите, които консултират бременни жени и майки в следродилния период. Не по-малко значение има и активната работа на лобистите от индустрията за бебешки храни, което води дo отслабване на законодателството, защитаващо специално бременността и кърменето.

От наша страна, към Банка за майчина кърма в София, е създаден и работи консултативен кабинет по кърмене, в който настоящи и бъдещи родители получават съвети, помощ и подкрепа за кърмене, както и насоки за храненето на майката и детето. На разположение сме всеки работен ден след предварителна уговорка по телефона. Организираме и различни иницативи, срещи и участваме във форуми за родителство и отглеждане на деца по теми, свързани с кърмене и донорството на кърма, съхранение на кърма в домашни условия, хранене по време на бременност и кърмене.

Фондация „Нашите недоносени деца“ благодари на всички майки, които даряват кърма – един наглед малък жест, с който захранвате нечие голямо бъдеще!

Можете да научите повече за Банка за майчина кърма/Комплекс за детско хранене – София на сайта им или да следите дейността и инициативите им в социалните мрежи Фейсбук и Инстаграм.