В средата на ХХ век, дори в най-модерните медицински центрове, грижите за недоносените бебета често са просто палиативни – за тях все още не съществува възможност да се гарантира една от основните жизненоважни функции – дишането. Белите дробове на най-малките новородени не са достатъчно зрели, за да се справят с огромната задача да извличат кислород от въздуха. В алвеолите им липсва сърфактант – веществото което предотвратява колапса им и всяко вдишване се превръща в загубена битка. Това състояние, известно като респираторен дистрес синдромнарича се още синдром на дихателната неодостатъчност - състояние, при което детето не получава достатъчно количество кислород е тихият убиец, който отнема живота на огромна част от най-мъничките бебенца.
Д-р Милдред Сталман, която по това време ръководи отделението по неонатология на Университетския медицински център Вандербилт в Нашвил, САЩ, отказва да се примири с тази тежка действителност. Тя не може да наблюдава безсилна страданието и краят, на който са обречени поверените ѝ пациенти. Така взима революционно за времето си решение – да разработи механична вентилация, специално адаптирана за новородени. В началото на 60-те години, заедно с екип от инженери и лекари от университета „Вандербилт“, Сталман се заема с мисията да проектира система, която да гарантира прецизни и деликатни вдишвания и за най-крехките бебета.
Съществуващата в онези години апаратура за възрастни е прекалено мощна и неточна за деликатните бели дробове на недоносените, но започват опити с важни иновации – модифициране на съществуващите апарати за обдишване, за да доставят миниатюрни обеми въздух, контролирани с изключителна прецизност по отношение на налягането и честотата. Огромно предизвикателство, тъй като дори и най-малкото свръхналягане може да увреди белите дробове на бебетата. Разработват се и изключително малки и гъвкави ендотрахеални тръби, които да се вмъкнат деликатно в трахеята за обдишването.
За да се провери как действат новите респиратори, д-р Сталман става пионер и в кръвно-газовия анализ на артериална кръв при новородените – вземане на миниатюрни проби за измерване на нивата на кислород и въглероден двуокис, което позволява на екипа да регулира нивата на апаратурата в реално време.
През 1961 г. в неонатологията във Вандербилт е спасено първото недоносено бебе, благодарение на нововъведението на д-р Сталман – момиченце, което днес работи като медицинска сестра в същото отделение!
„За нея беше почти непоносимо да има бебе, което не се чувства добре. Тя изискваше от екипа не само да събира всички медицински данни за новороденото, но и къде живеят родителите, какво е тяхното икономическо състояние и дали са без пари. Тя искаше най-доброто за всички бебета и всички семейства, независимо от техните ресурси”, спомнят си колегите на д-р Сталман.
Лекарката, успяла да даде дъх на хиляди недоносени бебета, си отива през 2024 г. на 101-годишна възраст.