Децата на Фондация “Нашите недоносени деца” – Мартин и Йоана

Децата на Фондация “Нашите недоносени деца” – Мартин и Йоана

Тази година се навършват 10 години от създаването на Фондация „Нашите недоносени деца“ –  една сбъдната мечта на 3 майки на общо 5 малки герои. През 2012 година Нина Николова, Надежда Дренска и Виолета Бакалова, майки на Мартин и Йоана, София, и Стефан и Красимир обединени от личния си опит по болезнения път на преждевременното раждане, решават да основат фондация, чиито мисия и цели са подобряване на цялостните грижи за недоносените деца в България и подкрепа за родителите им.

10-години по-късно, Нина Николова, председател на Фондация „Нашите недоносени деца“, си припомня историята на своето преждевременно раждане и разказва за пътя, извървян досега като майка на близнаците Мартин и Йоана.  Предизвикателствата и щастливите моменти да си родител на недоносено дете и мечтите, свързани с работата на Фондация “Нашите недоносени деца”.



Мартин и Йоана проплакаха в една ранна съботна утрин, на 11.09.2010 година в 29-а гестационна седмица Тя беше само 930 грама, а той цели 1170 грама.

 

Едва година по-рано Нина вече е преминала с горчив опит по пътя на преждевременното раждане – става майка на момиченца, които се появяват на бял свят в 25-а г.с. От двете сестрички, Вероника успява да живее само 2 дни, а Александра се бори за живот 5 месеца и 11 дни, преди да си отиде от този свят. Преживяното оставя завинаги дълбока следа в родителите им, които все так отново събират сили, за да продължат с опитите да имат дете.

Последвалата бременност също не е лесна – за Нина тя е 4 опит ин-витро и се налага редукция, защото ембрионите са 4. В третия месец от бременността тя получава кървене и се налага да лежи 1 месец в болница. Оказва се, че е имало и пети ембрион, който се е отлепил, поради което се е развила вътрематочна инфекция, която отново води до преждевременно раждане.



Този път вярвах, че всичко с тях и с мен ще е наред и че ще се приберем у дома щастливи всички заедно.

Мартин и Йоана се раждат в голяма частна болница в София, точно на датата, в която година по-рано си отива малката Вероника. В клиниката работи сестрата на Нина и това помага много, защото така с таткото получават постоянно информация за състоянието на бебетата. “Всеки ден имаше и свиждане, нареждахме се всички майки и чакахме часа, в който ще влезем при децата си. Информираха ни редовно и имах възможност да цедя кърма за бебетата още в болницата”, припомня си Нина. “Дори ме задържаха 2 дни повече, за да започна да давам кърма и благодарение на този хубав старт успях да кърмя цели 14 месеца!”.


Мартин и Йоана остават 3 месеца в неонатологията

 


Момченцето се развива по-добре, при момиченцето има доста притеснения и  трудни ситуации. Йоана остава дълго време на CiPaP, а Нина постоянно живее в страх да не я загуби както сестра ѝ Алекс.

Тя още помни деня, в който на едно от свижданията ѝ казват, че трябва да говорят с нея. “Изтръпнах, заплаках, значех, че нещо не е както трябва”, разказва. Оказва се, че малката Йо е със счупена бедрена кост. Лекарите имат  притеснения за остеогенезиз инперфекта и се налага да се направи генетично изследване, за което се чака почти месец. “През този месец остарях с 10 години, докато един ден ми звъннаха и не чух прекрасната новина, че тестът е отрицателен”, споделя Нина. После се заговаря за диагноза рахит и се започва терапия с витамин Д, интрамускулно, като родителите успяват с много усилия да набавят необходимите ампули от Франция.

Именно в онези трудни моменти, преминали в коридорите и неонатологията на болницата, Нина се запознава с Виолета Бакалова – Вили, с която тайно плачат в очакване на новини за мъничетата си. Търсейки информация в интернет за недоносените деца, тя попада и на сайта, който друга майка на недоносено бебе, Надя Дренска, прави с помощта на съпруга си.

“Един ден, когато вече бяха изписани и  разхождах децата навън, ми се обади моята приятелка Радина от „Искам бебе“ и ми каза: “Ники, време е за твоята фондация!“. Нина решава да се обади на Вили, после на Надя, те харесват идеята и през месец септември 2012 г. се ражда фондация „Нашите недоносени деца“. 

Днес Марти и Йо са на 12 години – здрави и прекрасни. “През първите месеци и години след изписването си имахме нашите страхове – дали ще проговорят, дали чуват, дали ще проходят. Посещавахме различни лекари всеки месец, правихме рехабилитации, учихме се и ние и силно вярвахме, че всичко ще е наред”, спомня си Нина.



Искам да кажа на родителите на недоносени бебета да не спират да вярват в себе си и в децата си. А ние, всички от фондацията ще сме тук, за да им помагаме в техния път.

 

Връщайки се назад, Нина смята, че с работата си, Фондация “Нашите недоносени деца” е помогнала много през годините и най-вече е променила мисленето и представите за това какво е недоносено бебе и какви са предизвикателствата пред родителите. “Радвам се, че имаме добри отношения с лекарите, че успяхме да променим поне малко болничния престой, за да има повече спокойни родители”, споделя тя.  Други ползи, които вижда са насърчаването на кърменето, усилията да има по-дълъг престой на майката в неонатологичното отделение, докато бебето е още там, повишаването на информираността и въвеждането на все повече места на грижата „кожа-до-кожа“, както и създадаването на специалния наръчник “Всичко за недоносените бебета”.


Мечтата ми е недоносените деца да имат равен старт, да има по-добра адаптация за тях, тъй като много от тези малки герои имат трайни последствия от това, че са родени по-рано.

Нина Николова е завършила “Френска лингвистика”, владее френски и английски език. От 20  години работи в сферата на недвижимите имоти, като паралелно от 2012 година е и председател на Фондация „Нашите недоносени деца“.

Обича морето, спорта, веселите компании, разходките из планините и обожава да готви, да посреща гости и да е със своето прекрасно семейство. 

Етикети:,