Кога ходенето на пръсти може да бъде сигнал за тревога?
Повечето деца ходят на пръсти, когато прекосяват стаята и се придържат за мебелите около тях, особено когато подът е гладък (без килимче). За някои деца ходенето на пръсти е просто забавление. Например малкото ви момиченце може да ходи на пръсти, представяйки си, че е принцеса.
В общи линии няма причина за притеснение относно ходенето на пръсти до 2-годишна възраст. А децата, които продължават да ходят така след това, често го правят по навик.
Все пак трябва да потърсите мнението на специалист, когато детето:
- Ходи на пръсти през повечето време
- Има сковани мускули
- Е некоординирано
- Ходи странно, спъва се и има клатушкаща се походка
- Изглежда, че бавно развива фината си моторика – трудности при улавяне на малки предмети, използвайки пръстчетата си и палеца
- Изглежда, че не може да задържи тежестта си, когато е стъпило на цяло стъпало
- Губи умения от моториката си, които вече е усвоило.
Защо детето ходи на пръсти?
Ако детето ви постоянно ходи на пръсти е възможно да има физически проблем, например късо ахилесово сухожилие, което му пречи да стои върху цяло стъпало и ограничава ъгъла на движение на глезена. Но ако детето ви ходи постоянно на пръсти и се затруднява да стъпва с цяло стъпало, може да е признак за двигателно нарушение като церебрална парализа.
В тези случаи най-често говорим за така наречената “спастична” церебрална парализа, което означава, че засегнатите мускули са сковани, ахилесовите сухожилия са стегнати така, че петата е издърпана нагоре, а пръстите на краката сочат надолу. Преждевременно родените деца са с по-висок риск от развитие на церебрална парализа.
Ходенето на пръсти може да се асоциира и със забавяне в говора и разстройства от аутистичния спектър. За това е много важно да се провери дали детето има проблеми с комуникационните умения и социализацията. В тези случаи може да поискате да бъде направена оценка на развитието, защото общото лечение включва терапия на основното състояние.
Ако докторът ви установи, че детето има добър мускулен тонус и обхват на движение в глезена, изключена е церебрална парализа, аутистично разстройство или друг проблем, то тогава може да става дума за състояние наречено идиопатично ходене на пръсти. Това е обща диагноза, което означава, че причината е неизяснена, и, че вероятно детето просто има навика да ходи на пръсти. Този тип ходене обикновено отминава с времето.
Какво може да бъде лечението?
Детски невролог може да направи оценка на функциите на мозъка и двигателното развитие на детето, за да определи най-доброто лечение, ако се налага такова. Ранната интервенция е критично важна, защото физикалната терапия или оперативната намеса може да подобри двигателните умения и мускулната сила, както и да предпази от увреждане мускулите, които влияят на движението на ставите.
Ако говорим за физически проблем като късо ахилесово сухожилие, лечението може да започне с физическа терапия, която включва разтягане.
Може да е необходимо детето да носи ортеза на глезена, което е лека пластмасова скоба, която се простира нагоре по крака и държи стъпалото на 90-градусов ъгъл. Детето може да я носи през нощта и най-добре през деня, докато проблемът отзвучи (може да се сваля по време на къпане или разтягане).
Друг подход е отливката, в това лечение ортопедът прилага поредица от отливки от гипс или фибростъкло, за да опъне и удължи сухожилието, което ще подобри ъгъла на движение на глезена. Отливките се сменят на няколко седмици, и така докато сухожилията се разтегнат, или отливките вече не са необходими (недостатък на отливките е, че не могат да бъдат временно премахнати, както ортезата)
При някои случаи може да се наложи и оперативна намеса.
Въпреки, че ходенето на пръсти не винаги е свързано със здравословен проблем или проблем в развитието, винаги е добра идея да обсъдите притесненията си с педиатъра на детето и да се изключат сериозните причини.