В навечерието на тазгодишната конференция „Родени твърде рано: медицински и социални аспекти на развитието на недоносените деца“, за рисковете на респираторно-синцинтиалният вирусинфекциозен агент, който се размножава само вътреклетъчно (РСВРеспираторно-синцитиалният вирус (RSV) е често срещан вирус, който заразява белите дробове и дихателни пътища. РСВ е особено опасен за недоносени бебета и здравословно уязвими новородени.) за недоносените деца и какво могат да направят родителите, за да ги предпазят, разговаряме с доц. д-р Ралица Георгиева, началник на неонатологичното отделение към Специализираната болница за активно лечение на детски болести „Проф. д-р Иван Митев“, София.
Повод за разговора е лекцията на тема „Профилактика на RSVРеспираторно-синцитиалният вирус (RSV) е често срещан вирус, който заразява белите дробове и дихателни пътища. RSV е особено опасен за недоносени бебета и здравословно уязвими новородени. при недоносени деца”, която тя ще представи на форума, който се организира за трета поредна година от Фондация „Нашите недоносени деца“ по случай Световния ден на недоносените деца – 17 ноември. Събитието ще събере водещи медицински експерти и развитийни специалисти с опит в грижата за недоносените деца от България и чужбина ще даде възможност те да споделят знанията си с техни колеги, специализанти, здравни работници и родители.
Доц. д-р Ралица Георгиева се нарежда сред най-добрите специалисти-неонатолози в България, с богат международен опит и изключителна екпертиза. Тя е и преподавтел в Медицински университет – София, където обучава студенти по медицина, специализиращи лекари педиатрия и неонатология, както и за продължителна квалификация на неонатолози. Член на Научния борд и консултативен съвет към Фондация “Нашите недоносени деца”.
На предстоящата конференция тя ще говори и на тема: „Ранна реанимациявъзвръщане към живот, съживяване - съвкупност от специфични мероприятия за поддържане на някои от основните жизнени функции или за корекция на техните остри нарушения и първични грижи за преждевременно роденото дете” и сме много благодарни, че посвети от времето си за този разговор в помощ на родителите на недоносени деца.
Доц. Георгиева, в момента вече сме в сезона на респираторно-синцитиалният вирус, който за България е в месеците от октомври до април. Защо този вирус е толкова опасен за децата, които са родени недоносени?
Респираторно–синцитиалният вирус е най-честият причинител на бронхиолитостър възпалителен процес в крайните разклонения на бронхите и бронхиолите. Обикновено придружава възпалението на големите бронхи. Като самостоятелно заболяване се среща при деца под 2 години. и пневмонияостро или хронично възпаление на белите дробове, при което са засегнати алвеолити и/или интерстициума. при деца до двегодишна възраст, като често се налага и хоспитализация. Протичането на тази инфекция може да е много тежко при недоносени деца, кърмачета под 6-месечна възраст, деца под двегодишна възраст с хронични белодробни или сърдечни заболявания. Недоносените деца са застрашени от тежко РСВ заболяване най-вече поради незрелостта на белите дробове, преболедуването от респираторен дистрес синдромнарича се още синдром на дихателната неодостатъчност - състояние, при което детето не получава достатъчно количество кислород в неонаталния период, липсата на достатъчно антитела, преминали от майката, както и недостатъчната им собствена имунна защита. Често се налага недоносените деца с РСВ инфекция да бъдат хоспитализирани. Обикновено те се нуждаят от кислородолечение или неинвазивно подпомагане на дишането, но понякога е наложителна интубациявъвеждане на тръба в кух орган, главно в ларинкса, трахеята. и механична вентилация, възможно е и настъпване на смъртен изход.
Има ли специфични състояния, свързани с преждевременното раждане, които излагат бебетата и децата на още по-голям риск при зараза с РСВ и кои са те? В кои случаи родителите трябва да бъдат особено внимателни?
Най-застрашени са недоносените деца, родени през типичния сезон на РСВ инфекциите (за България от октомври до март-април), тези с придружаващи заболявания и с диагностицирана бронхопулмоналнадисплазия, както и наличието на по-големи деца в семейството, особено ако посещават училище или други детски заведения. Във всички тези случаи родителите трябва да са много внимателни.
Какво може да се направи, за да се предпазят малките деца от рисковите категории от заразяване с РСВ? Има ли нужда да се ограничат излизанията навън или срещите с хора?
Родителите на недоносени деца трябва да знаят, че техните деца могат да боледуват по-тежко, както от вирусни, така и от бактериални инфекции. Това налага да бъдат постоянно бдителни относно намаляване на контактите с много хора и деца, посещаването на публични места, спазването на отлична хигиена. Особено важно е изграждане на навици за превантивни мерки – измиване на ръцете със сапун най-малко за 20 сек, при липса на възможност – обработка на ръцете с алкохол, съдържащ дезинфектант; използване на предпазна маска от всички близки на детето с белези на дихателна инфекция, често почистване на повърхности, мебели, играчки, редовно проветряване на помещенията.
До каква възраст родителите на недоносени деца трябва да са внимателни, що се отнася до респираторно-синцитиалният вирус?
Най-рисковата група недоносени деца са тези до 6-месечна възраст, но за преждевременно родените с гестационна възраст под 28 седмици, рискът остава много висок и до края на първата година, а за пациентите с бронхопулмонална дисплазиянеправилно развитие на органите и тъканите и до 2 годишна възраст.
На конференцията “Родени твърде рано – медицински и социални аспекти в развитието на недоносените деца”, ще говорите за профилактиката на РСВ инфекциите при недоносените деца, кои са най-важните теми, които ще засегнете в лекцията си?
Все още няма ваксинапрепарат, получен от живи атенюирани или убити микроорганизми, техните токсини или антигени, който се прилага за създаване на специфичен активно придобит имунитет за превенция на РСВ инфекциите, макар че през последните години усилено се работи върху създаването и. Има и много проучвания за разработката на специфични антивирусни средства. Вероятно ще мине много време до реализирането на тези възможности в клиничната практика. Единственият ефективен метод за предпазване от тежко РСВ заболяване е приложението през най-рисковия сезон на готови антитела срещу вируса, т.е. т. нар. пасивна имунопрофилактика. Препаратът Palivizumab ( Synagis ) се прилага отдавна при рискови кърмачета и е доказал категорично своята ефикасност и безопасност, поставя се един път месечно като интрамускулна инжекция по време на РСВ сезона, като най-добре е приложението да започне в края на м. септември или началото на месец октомври.
Къде родителите могат да получат информация за РСВ и към кого могат да се обърнат за насоки или направления?
Най-достоверна информация за това дали недоносеното дете е подходящо за такава профилактика може да се получи от лекарите в неонатологичното отделение, където е било лекувано детето. Те могат да подготвят необходимите документи за специализираните комисии, които изготвят и представят протоколите за отпускане на медикамента от НЗОК. От тази година протоколите се подготвят и изпращат по електронен път, което е значително улеснение за родителите. От тях се изисква единствено след одобрение на протокола да вземат медикамента от аптеката с рецепта, издадена от личния лекар.
В работата си се срещате ежедневно с родители на недоносени деца. Какви са най-големите им притеснения, как ги подкрепяте?
Всички родители на недоносени деца изпитват вълнения и безпокойства още от момента на раждането на недоносените деца, които в началото са съсредоточени главно около оцеляването и преодоляване на всички сериозни проблеми предимно през първия месец от живота. След това разбира се основните притеснения са по отношение на различни инфекции, протичащи по-тежко при преждевременно родените деца, стабилизиране на дихателните функции при установена бронхопулмоналнадисплазия, имунизациите, храненето, физическото и неврологично развитие, необходимостта от рехабилитациякомплекс от медикосоциални средства, насочени към възстановяване на застрашените от инвалидизация лица. Цели се възвръщане на физическите, психичните, професионалните и социалните възможности на болния., прогнозата при различни мозъчни увреждания, проследяването на зрението слуха и т.н.
Лекуващите лекари неонатолози трябва да са в подкрепа на родителите още от първите дни, аз и моите колеги винаги се стараем да поднасяме информацията честно, искрено и обективно, така че близките да са наясно с проблемите, но и да запазят надеждата и оптимизма си, които влияят съществено и на самото недоносено детенце.
Голяма помощ за родителите е изработванета на индивидуализирани планове за проследяване през първата година от живота, които са в услуга и на колегите педиатри в извънболничната помощ. Проследяването на недоносените деца е мултидисциплинарно, обединява усилията на много специалисти с една обща цел – постигане на оптимално добро развитие и качество на живот.
Като специалист-неонатолог с дългогодишен опит, кои са промените, които наблюдавате през годините що се отнася до грижите, лечението и проследяването на недоносените деца у нас?
Мисля, че грижите за недоносените деца се развиха значително през последните години, като доказателство за това е повишената преживяемост на преждевременно родените деца с много ниско и изключително ниско тегло, въведени са съвременни протоколи за лечение, обезпечеността с апаратура за интензивно лечение е подобрена. Много по-организирано се провежда офталмологичнияскрининг и проследяване на зрението през първата година, въведе се универсалния слухов скрининг, който дава възможност за ранна диагноза на слуховите увреждания и тяхното лечение, осигуряващо оптимална социализация на пациентите. Посредством медико-социалните планове се осигури по-добър обхват на неврологичното проследяване и рехабилитация. Има и още много наболели и нерешени въпроси – липса на достатъчно медицински сестри и акушерки в неонатологичните отделения, което естествено се отразява неблагоприятно на качеството на медицинските грижи, възпрепятства по-широкото въвеждане на кенгуру грижите и ежедневия контакт на родителите с недоносеното дете; има съществен недостиг на рехабилитационнизвена, липса на достатъчно специалисти, което налага понякога чести пътувания на големи разстояния, създаващо значителни разходи и трудности за семействата.
Кой за Вас е най-важният съвет, който бихте дали на родителите на недоносени деца и на тези, които сега се сблъскват с едно преждевременно раждане?
Най–важният съвет за всички родители е да вярват в силата и жизнената енергия на недоносените дечица, да запазят собствените си надежди и оптимизъм, които ще им помогнат да са ценна опора на децата си по пътя на тяхното израстване.
Вие сте известна като един от най-отдадените професионалисти в областта на неонатологията. Какво ви накара да я изберете като специалност и какво Ви носи тя?
Винаги съм искала да работя с деца, вероятно и под влияние на моята майка, която беше чудесен педиатър. Работата пък с най-малките и безпомощни пациенти е източник на непрекъснато удовлетворение и стимул за усъвършенстване.
Интервю за Фондация “Нашите недоносени деца”: Мария Нориега