2021-09-07 06:53:04

Моментът, в който започнах да дишам отново след травматичното ми раждане и престоя в отделението за интензивно лечение

Дъщеря ми беше откарана в отделението за интензивно лечение няколко часа след раждането. Родена е в 41 седмица след перфектна, здрава и нормална бременност. Бяхме поставени в ситуация на живот и смърт без абсолютно никаква информация и подкрепа. Съпругът ми трябваше незабавно да се върне на работа и аз бях сама през цялото време, занимавайки се с всичко в отделението, включително се опитвах да се излекувам от тежкото преживяване при раждането.

Един ден друг родител от интензивното отделение направи снимка за мен, запечатвайки момента, в който държах дъщеря си в ръце за пръв път. В този ден бях сама в отделението и бяха изминали цели три дни, в които не я бях докосвала или прегръщала. Така че този мил баща ме попита дали искам да ме снима. Този момент беше такова благословение.

Първата година от нейния живот и първата ми година като майка беше невероятно трудна, тъй като никой от семейството и приятелите ни нямаше опит с това, което преживяхме.

Мнозина осъдиха строго или не разбраха, затова ни оставиха сами, вместо да предложат подкрепа.

Когато дъщеря ми беше на 6 месеца приятел ми препрати статия от „Ръка в ръка" за чувствата, през които преминават майките в отделението за интензивно лечение. Все още чувствам тази въздишка на облекчение, когато я прочетох. Това потвърди всичко онова, което аз чувствах. Като се замисля сега, това беше много повече от въздишка на облекчение – сякаш поемах първия си дъх и всъщност започнах да дишам отново след всичко, през което бях преминала.

image2

Направих тази снимка повреме на една семейна почивка. Тя намери четирилистна детелина. Нашата дъщеря се роди по естествен път, изцяло в околоплодния си сак. Нашата акушерка, която случайно беше ирландка (както и ние) беше толкова развълнувана, споделяйки с нас, че в ирландската култура този вид раждане се счита за най-висша форма на късмет. Това определено е нашето момиче!

Успях да намеря светлина за мен и все още продължава да блести в сенките на интензивното отделение, които сякаш не ви напускат, за да ти донесе мир и комфорт във време на болка и объркване.

Източник и снимки:  https://handtohold.org
Превод за Фондация "Нашите недоносени деца": Светлана Дичева
Редактор: Илона Иванова



Банер

Семеен Център "Малки чудеса"

комплексна подкрепа с грижа за
ранното детско развитие

Семеен Център Малки Чудеса

гр. София, ул. “Майор Димитър Думбалаков” 38, ет. 4 и 5 | тел. 0887 545 446