Интраназално приложение на прясна майчина кърма при бебета с хипоксично-исхемична енцефалопатия

Интраназално приложение на прясна майчина кърма при бебета с хипоксично-исхемична енцефалопатия

Интраназално приложение на прясна майчина кърма при бебета с хипоксично-исхемична енцефалопатия (ХИЕ), изследва новопубликувано клинично проучване с автори от катедрата по неонатология и неврорадиология на университета „Семелвайс“, Будапеща, Унгария. Учените са проверили дали прилагането на малко количество прясна майчина кърма през носа е безопасно и осъществимо при тези бебета.

Изследването се базира на резултатите от проучвания при животни, които са демонстрирали, че мезенхимните стволови клетки и невротрофичните вещества (група пептиди или малки белтъци, които играят ключова роля в развитието, поддържането, оцеляването и регенерацията на невроните в нервната система), съдържащи се в кърмата, когато се прилагат интраназално, достигат до централната нервна система и намаляват степента на неврологично увреждане. Доказано е, че интраназалното приложение на прясно майчино мляко е безопасно и добре поносимо при недоносените бебета.

 

Приложение на майчината кърма при хипоксично-исхемична енцефалопатия

Перинаталната асфиксия, водеща до хипоксично-исхемична енцефалопатия (ХИЕ), е най-честата причина за неонатална енцефалопатия и една от водещите причини за неонатална смъртност и инвалидизация. Според настоящите познания, терапевтичната хипотермия е единствената терапия, за която е доказано, че намалява увреждането на централната нервна система при новородени, засегнати от състоянието.

В новото проучване е оценено доколко е осъществимо и безопасно прилагането на майчина кърма интраназално при новородени с умерена до тежка хипоксично-исхемична енцефалопатия, които са подложени на терапевтична хипотермия. Приложението е започнало в рамките на първите 48 часа след раждането и е продължило до 28-дневна възраст.

 

Подобряването на дългосрочните невроразвитийни резултати при новородени с ХИЕ е интензивна област на изследвания през последното десетилетие. В основата им стои разбирането, че кърмата е сложна биологична субстанция, която съдържа разнообразни биоактивни компоненти, включително невротрофични растежни фактори, цитокини, имуноглобулини, хормони и мезенхимни стволови клетки. Проучванията показват също така, че коластрата е най-богатият източник на стволови клетки в кърмата, а изключителното кърмене в ранните етапи на развитие също има положителен ефект върху когнитивното развитие в бъдеще. 

 

Какво е направено в проучването:

  • Използвана е прясна майчина кърма, изцедена до 4 часа по-рано
  • Прилагано е интраназално количество от 0,4 мл в ноздра
  • Приложение два пъти дневно, започвайки в първите 48 часа след раждането
  • Продължителност до 28-я ден след раждането

Резултатите показват:

  • Методът е осъществим както в неонатологичното отделение, така и у дома
  • Добре поносим, без отчетени странични ефекти
  • Родителите успешно са продължили терапията след изписването

 

Какви са възможните ползи?

Интраназалният път за прилагане е особено интересен, защото позволява веществата от майчина кърма да достигнат до мозъка през директни пътища, свързани с носната кухина, потенциално заобикаляйки кръвно-мозъчната бариера.

Това първо проспективно клинично проучване показва, че интраназалното приложение на прясна кърма от собствената майка при новородени с хипоксично-исхемична енцефалопатия е безопасно, осъществимо и може да се прилага от обучени родители. С него се отваря пътят за бъдещи по-мащабни изследвания.

Не са били наблюдавани нежелани реакции, свързани с лечението и дори при интубирани бебета и бебета на вентилация, интраназалният път на приложение е бил  лесно достъпен..В домашни условия родителите съобщаваат, че процедурата се понася добре и може лесно да се интегрира в нормалния ежедневен режим на бебето.

Учените посочват, че ефективната доза или идеалната продължителност на лечението с интраназална  кърма при новородени с хипоксично-исхемична енцефалопатия все още не е известна. Дневният протокол е бил базиран на проучвания с хора и животни, които предполагат ефективна лечебна доза от 0,5–1,5 × 10⁶/kg стволови клетки при неврологични заболявания. Човешката кърма съдържа стволови клетки в концентрации между 0,1–13 × 10⁶/мл, но тъй като специфичното съдържание на стволови клетки във всяка доза и степента, в която тези клетки достигат до централната нервна система, остават неясни, избраната доза е била  базирана на теоретични данни от наличната литература. Предполага се също така, че общият брой клетки и пропорцията на стволово-клетъчни маркери са значително по-високи в коластрата и преходното мляко в сравнение със зрялото майчино мляко. Затова е избрано приложението да започне възможно най-рано, идеално в рамките на 48 часа.

Родител поддържа главата на бебето, докато другият родител прилага 0,4 ml кърма интраназално с помощта на малка спринцовка в дясната ноздра. Снимката е от цитираното проучване.


Резултатите от проучването предполагат, че терапията с прясна майчина кърма е осъществима и може да има потенциал за по-широко приложение при други състояния, свързани с неблагоприятен невроразвитиен изход, особено в условия с ограничени ресурси, където достъпът до напреднали терапии е ограничен. То подчертава и  необходимостта от по-нататъшни, добре проектирани, рандомизирани контролирани проучвания, за да се изясни дали този вид терапия може да подобри дългосрочните невроразвитийни резултати.

Източник: www.nature.com
Превод и редакция за Фондация „Нашите недоносени деца“: Мария Нориега