Всички познаваме името на английския физик, математик и астроном Исак Нютон, който поставя основите на класическата механика и закона за всеобщото привличане. Знаем дори историята за ябълката, която го ударила по главата и така открил гравитацията…
Но знаехте ли, че животът му също е започнал по един необикновен и почти чудотворен начин? Историята за раждането му е може би би най-екстремният пример за оцеляване на недоносено дете в епоха, в която медицината на практика не е съществувала. Той се ражда на Коледа през 1642 г. в Улсторп, Англия, три месеца след смъртта на баща си.
Майка му, Хана Ейскоу, често разказвала по-късно, че Исак бил толкова малък, че е можел да се събере в „quart mug“ (халба за бира от около 1.1 литра). Теглото му при раждането се оценява на малко над 1 килограм и по онова време бебета с такова тегло са имали почти нулев шанс за оцеляване. Ситуацията, когато се появил на бял свят била толкова отчайваща, че двете жени, изпратени да донесат лекарство или подсилващи средства за новороденото от съседно село, се бавили по пътя. Те по-късно признали, че не са бързали, защото били убедени, че докато се върнат, бебето няма да е оцеляло. Когато го намерили живо, това било сметнато за истинско чудо.
През XVII век оцеляването на толкова малко новородено зависело изцяло от импровизация. За да го поддържат жив, за Исак била направили специална „подсилена яка“, която да поддържа главата му, защото вратът му е бил твърде слаб. Държали го в кошница до камината, увит в памук и вълна, за да поддържат температурата на тялото му. Бавачката носела мъничкото бебе и в специално “джобче” до гърдите си, за да го стопля с нейната топлина – точно това, което днес правят родителите с кенгуру-грижата!
Нютон обичал да разказва историята на своето раждане – за него тя била доказателство за неговата уникалност и точно заради това толкова много факти за ранната му поява са известни и до днес. Много историци и биографи вярват, че неговото преждевременно раждане и крехко здраве са формирали трудния му характер – той бил изключително изолиран и вглъбен.
Макар да започва живота си толкова крехък, че никой не му дава дори ден живот, Нютон не само се превръща във велик учен, но и доживява до 84-годишна възраст – невероятно дълголетие за XVII и XVIII век, когато средната продължителност на живота е била наполовина по-малка.
Учени и нетови почитатели и до днес се шегуват, че ако Нютон не беше оцелял в тази малка халба, днес вероятно нямаше да имаме законите за движението и гравитацията в този им вид. А ябълковото дърво в родния му град Улсторп, от което се смята, че е паднал плодът, вдъхновил цялата тази теория, все още е живо и може да бъде посетено. То е на над 400 години и се нарича „Дървото на гравитацията“.