Близо до Амстердам, в замъка Муйдерслот, на стената на една от стаите, над празно детско креватче все още стои тази картина на две повити бебета-близначета. Датирана 7 април 1617 г., „De Wikkelkinderen“ („Повитите деца“) показва как едното от тях е с червено, а другото с много бледо лице. Това, което се знае днес е, че близнаците са били момчета, деца на тогавашния кмет на Амстердам Якоб Дирксзон де Граеф и съпругата му Аелтче Буленс Лоен. Данни за тях липсват в семейните архиви, което предполага, че може би са починали още в деня на раждането.
В продължение на столетия никой няма обяснения за подобни случаи при раждането на близнаци, макар и да са били наблюдавани. Едва през 50-те и 60-те години на миналия век се появяват първи научни публикации по темата. В тях се описва и една единствена плацента с два много различни цвята, разделени от рязка граница от страната, в която е прикрепена към стената на матката. Едната страна е бледа, с малки и сплескани кръвоносни съдове. Другата страна е по-тъмна, със запушени и изпъкнали съдове. Бебетата при раждането също изглеждат много различни – едното е много бледо, а другото почти ярко червено.
Лекари и акушерки се опитват да работят с това, което са могли да изследват след раждането, за да разберат причините. Пускат мляко през кръвоносните съдове на плацентата, инжектират различни оцветени течности, наблюдават как се придвижват те. Опитват се да “картографират” как може да се развие подобен дисбаланс между близнаците. Споделят това, което са видели, за да може следващият екип да го разпознае по-рано.
Едва още 70 години по-късно, състоянието е описано и получава и своето име – TAPS – Синдром на анемия-полицитемия при близнаци (от англ. Twin Anaemia‑Polycythaemia Sequence). Рядко усложнение, което може да възникне при еднояйчните (монохориални) близнаци, които споделят една плацента и засяга около 3–5% от тези многоплодни бременности. Днес е известно, че при TAPS чрез малките кръвоносни съдове в споделената плацента може да започне бавно прехвърляне на кръв от едното бебе към другото. С течение на времето едното бебе става анемично, а другото полицитемично – кръвта му става по-гъста, защото в нея има прекалено много червени кръвни клетки.
Състоянието е различно от TTTS (трансфузионния синдром при близнаци, при който едното бебе може да получава повече циркулираща кръв от другото). Количествата околоплодната течност обикновено остават нормални при TAPS, което прави състоянието по-трудно за откриване без внимателно изследване. Благодарение на тези нови знания, в наши дни специалистите вече наблюдават по-внимателно кръвотока и кръвните показатели при бременност с еднояйчни близнаци, а не само нивата на околоплодната течност и размера на бебетата, и има и различни начини за следене и лечение на TAPS преди и след раждането.
А картината “Повитите деца” ни припомня и до днес и страданието на всички родители, които са изгубили децата си заради това усложнение, което може да възникне при еднояйчните близнаци.
