Вашето бебе се променя с невероятна бързина. Сякаш вчера е било новородено, което само спи, яде или плаче. Ден след ден мъничето расте, придобива нови умения, двигателната му активност се засилва, започва да се усмихва, да гука и говори на сладък бебешки език, да пляска с ръчички и да казва „чао“, а след време се научава да изразява емоциите и желанията си, докато стигнем до периода на първите истински думи.
Някъде от около единадесетия месец започва един от най-удивителните периоди в израстването на бебето до малко дете. То вече започва да Ви разбира, започва да възприема със забележителни темпове и желанието му за комуникация се засилва.
Около 1 годинка бебето започва да произнася някои смислени думички. Този срок е ориентировъчен – някои деца започват по-рано, други по-късно и в това няма нищо притеснително – всяко дете е уникално и се развива със свой собствен темп. Ако употребата на смислени думички се забави, не бързайте да се притеснявате, но при всички положения бихте могли да се консултирате със специалист (това никога не е излишно) и бихте могли да подпомогнете Вашето бебе с някои от препоръките в тази статия.
Вероятно няма родител, чието дете не е проговорило в общоприетия период, който да не си задава въпроса:
„Късното проговаряне означава ли забавено умствено развитие?“
В по-голямата част от случаите изобщо не може да се говори за такова нещо. Някои деца проговарят и след три годишна възраст, без да имат никакви умствени проблеми. Разбира се, има и деца, при които това определено се явява проблем, но обикновено има и други, съпровождащи признаци, които могат да подскажат, че нещо не е наред.
Проговарянето зависи от много фактори. Причините могат да бъдат и генетични. От значение е темперамента на детето – дали е по-общително, по-затворено в себе си, по-емоционално, по-неспокойно и т.н. Проговарянето зависи и от общуването със семейството – говори ли се на детето или просто се обгрижва.
От друга страна има родители, които не спират да говорят, да задоволяват всички нужди на детето, още преди то да има възможност да изрази желанията си. Така то няма възможност да изразява желанията си и с това да научава и употребява нови думи, в желанието си вие да го разберете.
Важно е и до каква степен е социализирано детето – дали има възможност да общува с други хора, освен вас, дали има възможност да общува с други деца?
1. Назовавайте всичко около себе си.
Всичко в нашия бит и ежедневие притежава определено име, което ние дори не считаме за нужно да назоваваме без необходимост. Да, но вашето дете все още не знае тези имена и вие трябва да направите така, че то да започне да асоциира предметите с техните названия. Гласно назовавайте всички предмети, които се намират около вашето бебе – тоалетна, мивка, печка, легло, кошарка, лампа, стол и т.н. Назовавайте очичките, носленцето, устничките. Използвайте бебешкото пръстче и посочвайте с него части от вашето тяло.
Когато се разхождате му посочвайте интересни неща наоколо – кучета, котета, цветя, дървета, коли. Разбира се назовавайте и хората в обкръжението на бебето – баба, дядо, леля, чичо. Когато говорите на бебето си, назовавайте го с неговото име, за да развиете неговото чувство за самоидентичност.
2. Слушане с внимание!
Важно е да говорите на бебето, но е важно също така да го оставите и то да говори. Дори и да не различавате никакви смислени думи, слушайте внимателно бебешкото дърдорене и се включвайте от време на време с нещо от рода на „Даа, така ли било? Наистина ли? Колко интересно!“. Може би ви изглежда смешно, но бебетата се радват на това, че слушате техните приказки и внимавате, а това ги стимулира да подобряват начина си на комуникация. Задавайте въпроси на бебето и изчаквайте то да ви отговори, дори само чрез жест, усмивка, физиономия или някакви неразбираемо за вас дърдорене.
Внимавайте в това, което говори бебето, защото обикновено първите думички са така преиначени, че е трудно да бъдат разпознати, но вероятно наистина означават нещо. Възможно е думата да няма нищо общо с предмета, за който се отнася, но ако няколко пъти бебето употреби тази дума за дадено нещо – значи това е!
Често е доста трудно да разберем какво точно иска бебето, но трябва да му дадем възможност да се опита да ни каже по своя си начин.
Когато виждате, че иска нещо – давайте му варианти: „Играчката ли искаш? Шишето? Чашката?“. Така може да се ориентирате по-лесно. Ще мине доста време, докато започнете да водите с бебето нормална комуникация, но до тогава не спирайте да полагате усилия – така ще ускорите развитието на речта му.
3. Помогнете на бебето в усвояването на понятията.
Започнете да го учите какво означава топло и студено. Например дайте му да хване шишето си с топло мляко и му повтаряйте: „топло, топло, топло“. Дайте му да пипне чаша студена вода или парченце лед, като му казвате, че това е студено. Показвайте му различни топли и студени неща, като му казвате съответно „това е топло, това е студено“. Вътре и вън – сложете любимата му играчка в кутия, след това я извадете навън. Опитвайте различни варианти, като не спирате да обяснявате на детето.
„Горе и долу“ – тази игра може да е толкова забавна. Хванете бебето и го вдигнете нагоре, после го свалете надолу. Децата обожават тази игра, все едно летят. Сложете някаква играчка върху шкафа, после я свалете на пода.
„Мокър и сух“ – позволете му да докосне мокрите току що изпрани дрехи, а след това сухите си дрешки, като обяснявате какво е това.
Използвайте въображението си, има толкова много неща, които предстои детето Ви да научи.
4. Назовавайте цветове при всеки удобен случай.
Най-добрият начини, за да се научи детето да разпознава цветовете е играта. Разходка и описанието на нещата, които виждаме, разглеждане на любимата книжка, търсенето на цветни съкровища са моменти на свързани с приятни емоции, които може да използваме.
5. Използвайте заедно с бебешките думи и правилното им произношение.
Така детето ще ви разбира по-лесно и ще свикне да говори правилно. Например „Изпий си макото. Изпий си млякото“.
6. Не говорете на бебето на бебешки, а като на голям човек.
Така детето много по-лесно ще започне да говори правилно. Използвайте ясни и лесни думи, които то може да усвои без затруднение.
Няма нищо лошо обаче да използвате детските думички, като например „бау-бау“, „мяу-мяу“, „ам-ам“ и т.н. Те са по-атрактивни и интересни за децата, съответно и по-бързо се научават да ги употребяват.
7. Едва към втората година детето започва да разбира и употребява местоимения.
Това не пречи и по-рано да се опитате да му подскажете тяхното значене. Когато му говорите, използвайте предимно имена или мама, тати, баба, дядо, а към него се обръщайте по име и т.н. Паралелно с това може да вмъквате и местоименията, като например „Мама сега се връща. Аз сега се връщам“.
8. Насърчавайте бебето да ви отговаря.
Предлагайте му избор. Например „Сокчето ли иска Ани или чайчето?“, „Топката ли иска Ани или кубчето?“.
Задавайте въпроси – „Иска ли Ани да отидем на разходка?“, „Иска ли Ани да спинка?“. Разбира се няма веднага да получите отговори, но така поставяте началото. Дори и да ви отговори само с поклащане на глава или просто усмивка, това също е вид комуникация.
9. Около 12-тия месец бебето вече e възможно да разбира прости команди.
Формулирайте ги ясно, казвайте нещата едно по едно. Нареждайте на бебето неща, които то така или иначе иска да направи. Например ако детето се протяга към сока си, кажете му „Вземи сокчето“. По този начин вие предхождате действията му и така то по-лесно възприема речта.
10. Поправяйте детето, но внимателно.
Почти няма дете, което да говори абсолютно правилно и това трае доста време, защото речта се усъвършенства бавно и постепенно. Повечето деца до около 3-4 години не могат да произнасят правилно всички думи, но това с времето ще се коригира, а ако не – ще последва работа с логопед, който да помогне на детето да подобри речта си.
Току що проговарящото дете обаче е напълно нормално да не може да произнася правилно думите и вие трябва да се стремите да подхождате с търпение и разбиране, защото прекалено строгото и критично отношение може да обезсърчи детето да опитва. Вместо това с внимателен подход го насочвайте към правилните изрази. Когато детето каже „Ам макото“, вие му отговорете „Точно така, Ани си изяде млякото“.
Бебешкият език е очарователен и неминуемо много бебешки думи ще навлязат в речника на семейството, а и ще се повтарят и помнят дълги години след това. Но за да не обърквате детето допълнително, се стремете да му говорите правилно и да го поправяте, но тактично.
Дори бебетата притежават Его, което не бива да бъде накърнявано.
Бебетата знаят правилния начин на звучене на думата, просто им е трудно да я изговорят.
11. Създайте му вкус към четенето.
Вкусът към четенето се създава от най-ранна детска възраст. Съобразете книжките с възрастта на детето. Книжките за бебета обикновено са много цветни, кратки, римувани. Все още бебетата трудно успяват да запазят вниманието си повече от няколко минути върху едно нещо. Но това не бива да ви отказва. С времето ще му става все по-интересно и все повече ще се заслушва в приказката. Децата се забавляват повече, ако участват активно в четенето.
Правете паузи, коментирайте и показвайте картинките, посочвайте с пръстчето на детето патенцето, котенцето, кученцето. Питайте „Къде е кученцето?“ и изчаквайте да ви покаже с пръстче, а след време ще питате „Какво е това“ и ще получавате отговор „Кученце“ или „Бау-бау“. Ако направите така, че четенето на приказки да се хареса на бебето, скоро след като започне да говори, то ще може и само да продължава последните думички на любимите си римувани приказки.
12. Помогнете на бебето с броенето и използването на бройни понятия.
Много време ще мине, докато бебето започне да брои и да си служи с бройни понятия, но на първо време може поне да му помогнете да разбере какво е „едно“ и какво „много“. Например „Ани, ето ти едно грахче. В супичката има много грахчета“ – и съответно показвате едно грахче и много грахчета.
Когато проходи, може да броите крачките му. Пейте песнички, които включват броене, като същевременно илюстрирате с пръсти числата.
13. Не насилвайте детето!
Ако детето използва невербални средства за комуникация, за да изрази своите желания, насърчавайте го като го питате какво иска, говорите му, използвате всички методи, описани по-горе.
Никога не му отказвайте нещо, само защото не може да го назове или пък го казва грешно. Подхождайте с максимално търпение и такт, детето ви също колкото вас иска да можете да го разбирате, но някои деца се нуждаят от повече време и повече внимание.
Ако искате да помогнете на детето си – общувайте с него колкото е възможно повече, помагайте му, показвайте, предизвиквайте интереса му. Ако ви се струва, че детето изостава от връстниците си – консултирайте се с със специалист. Обикновено няма нищо страшно и необратимо, стига да се вземат мерки навреме.
Желателно е да се консултирате със специалист, ако разпознавате Вашето бебе в някои от следните варианти:
- До 8-9 месец бебето не произнася звуци като „а“, „м“, „е“, „б“
- Никакво издаване на звуци – до 12 месеца
- Никакво жестикулиране – до 12 месеца
- Бебето не отговаря (не се обръща, не ви поглежда), когато му говорите – до 14 месеца
- Детето не разпознава никакви предмети, не може да посочва предмет по картинка – до 14-18 месеца
- Нито една изречена дума – до 16 месеца
- Детето не може да разпознава прости команди от типа „Донеси ми…“ – 18-24 месеца
- Никакви спонтанни фрази – до 24 месец
- Не може да формулира прости изречения – до 3-4 годинки