Историята на Джейми Ог, роден в 27-а г.с., заедно със сестричката си близначка Емили, все още е сочена като едно истинско чудо и пример за вълшебната и необяснима сила на майчината прегръдка.
Близначетата се раждат в Сидни, Австралия на 25 март 2010 г. с тегло от само 900 г.
Докато момиченцето се справя успешно с адаптацията към външния свят, момченцето не диша и след като опитват 20 минути да го съживят, лекарите го обявяват за мъртво. Кейт Ог, майката на Джейми и Емили никога няма да може да забрави тези ужасяващи моменти.
„Лекарят дойде и ме попита дали сме избрали име за сина си”, разказва тя. „Казах му, че сме избрали името Джейми и той се обърна, подаде ми повитото бебе и каза:
Загубихме Джейми, той не можа да се справи, съжалявам.
На Кейт й остава само да прегърне безжизненото телце на сина си. „Беше най-ужасното нещо, което някога съм изпитвала”, споделя тя. „Развих Джейми от одеялцето, той беше напълно отпуснат”.
В отчаянието си майката решава да подържи за последно до сърцето си новородената си рожба. „Махнах нощницата си и поставих бебето върху гърдите си, с главичка върху рамото и просто го прегърнах”. Кейт казва и на съпруга си Дейвид да си съблече блузата и да легне наблизо, защото иска да дадат поне малко топлина на студеното телце на бебето. “Джейми беше безжизнен, но започнахме да му говорим и двамата. Казахме му как се казва, че си има сестричка и му разказахме нещата, които бихме направили с него през живота му.”
Майката задържа миниатюрното телце в прегръдките си в продължение на два часа и изведнъж крехкото бебенце започва да дава признаци на живот.
Джейми започна да прави плахи опити да поеме въздух, но лекарите ми казваха, че това са само рефлекси. След това обаче той започна да трепка като при стряскане и започна да диша все по-редовно.
Удивена, Кейт дава на бебенцето няколко капки коластра, които изцежда на пръста си и след като я поема мъничето нормализира дишането си. „Помислих си: „Боже мой какво става?”, продължава разказа си майката. „Малко след това той отвори очи. Това беше чудо! Протегна ръчичката си и стисна пръста ми, после отвори очички и премести главичката си. „Не мога да повярвам, не мога да повярвам…”, повтаряше и самият лекар, клатейки глава”.
В момента Джейми и Емили са 12-годишни и растат здрави и без проблеми. Преди няколко години родителите им разказали невероятната история на тяхното раждане. “Емили започна да плаче неудържимо и се втурна да прегърне Дейвид”, разказва майка им и допълва, че и двамата със съпруга й ценят много повече всеки момент с децата си след всичко преживяно.
„За щастие имам много силна и много умна съпруга”, споделя таткото Дейвид . „Тя просто послуша инстинкта си. Ако не го беше сторила, Джейми сигурно нямаше да е с нас”.
Семейство Ог продължава да разказва невероятната история за раждането на близначетата, за да изтъкне колко е важен контактът “кожа-до-кожа” за недоносените и болни бебенца. Методът се използва с успех във все повече болници, но въпреки това най-често дечицата биват разделяни от майките си и закарвани в спешно отделение ако възникне проблем при раждането.
В случая с Джейми, лекарите смятат, че именно топлината на майчиното тяло е подействала като „човешки инкубатор” и е стимулирала жизнените му функции.
Известна като кенгуру-грижа тази техника, според все повече проучвания, помага на бебето да стабилизира телесната си температура по-бързо, отколкото и в най-добрите кувьози. Според изследване на шведски учени, публикувано в авторитетното медицинско списание „Лансет”, четири часа след раждането 90 на сто от бебетата, получили кенгуру-грижа възстановяват телесната си температура, докато при бебетата, поставени в кувьоз този процент е 60 на сто.
Върху майчините гърди няма и опасност от претопляне – когато температурата на бебето достигне 37 градуса, излишната топлина се предава обратно на майката. Лекарите във все повече неонатологични отделения препоръчват кенгуровата грижа и при по-големи бебета за успокояване и подобряване на растежа и развитието.
Тъй като случаят предизвиква много голям отзвук, по него коментира д-р Нилс Бергман, лекарят поставил основите на съвременната кенгуру-грижа.
„Това е една много вълнуваща история, но не и единствена по рода си!
Необичайна, но се среща …
Моите собствени изследвания и „хипотеза“ за случилото се се основават на факта, че при почти всички новородени бозайници, отделянето от майката е животозастрашаващо. Това активира много силна защитна реакция, която се изразява в „изключване” и обездвижване (замръзване и откъсване чрез активиране на вагусовите нерви).
Влечугите използват абсолютно същия механизъм на защита чрез вагуса, за да забавят сърдечната си дейност до нива, които биха причинили смърт при бозайниците, които се нуждаят от повече кислород! Като възрастни, ние смятаме, че стресът увеличава сърдечната честота, защото симпатиковата нервна система предизвиква подобна реакция, но не се взима в предвид, че дори бебетата родени на термин са с много незряла симпатикова нервна система, а при недоносените бебета тя е изключително незряла. Преждевременно родените деца могат само да се „откъснат” и ако са били подложени на стрес, преди да бъдат родени, те могат просто да останат „откъснати” … с опасно ниски нива на кислород.
Съвременните техники на реанимациявъзвръщане към живот, съживяване - съвкупност от специфични мероприятия за поддържане на някои от основните жизнени функции или за корекция на техните остри нарушения може да осигурят принудително кислород, дишанеобмяна на кислород и въглероден диоксид в алвеолите (външно дишане) или между кръвта в капилярите и клетките на организма (вътрешно дишане), кръвно налягане и температура…но те работят срещу „събуждането на автономната нервна система”. Има значителни вариации в чувствителността и устойчивостта на всяко човешко същество, някои са толкова чувствителни, че загиват въпреки нашата технология.
Това, което прави кенгуру-грижата е да осигури възстановяване на основните биологични механизми за оцеляване. Контактът „кожа-до-кожа” е от ключово значение, защото дълбоко разположените сетивни влакна в кожата, достигат до „емоционалния процесор“ на мозъка (амигдалата), и му казват: „Ти си в безопасност”. Това деактивира режимът на „изключване” (un-safe mode), и възстановява правилното функциониране (safe mode), което е всъщност истинската функция на вагусовите нерви.
Специално в този случай може да има и един парадокс. Стечението на обстоятелствата позволяват на това бебе да остане в контакт „кожа-до-кожа” с майка си за по-дълго време, което в действителност осигурява спасението му!
Може би то не е било в състояние да понесе раздялата по никакъв начин. Но парадоксът може да се крие и още по-дълбоко… може би бебето проявява толкова силна и всеобхватна вагусова реакция на „изключване”, за да оцелее, че тя продължава докато му бъде позволено да се върне до майката! Може би неговата гъвкавост му позволява да оцелее! Световната здравна организация нарича това „кенгурова майчина грижа” и именно Майката е от ключово значение за оцеляването на това бебе
Хубаво е, че този случай предизвиква толкова внимание…
Всички бебета трябва да са в контакт „кожа-до-кожа” с майките си след раждането.
Нито едно бебе не трябва да бъде отделено от майка си (и баща си!).
И това се отнася с особена сила за преждевременно родените бебета”,
завършва д-р Бергман
Източници: www.dailymail.co.uk
www.familytoday.com
www.thehealthy.com
Превод за Фондация “Нашите недоносени деца”: Мария Нориега
