Гестационната хипертонияВисоко кръвно налягане (ГХ) или индуцирана от бременността хипертония, представлява сериозен здравен проблем в световен мащаб и е сред водещите причини за майчина, фетална и неонатална заболеваемост и смъртност, според СЗО. Данните сочат, че между 6 и 10 на сто от бременностите могат да бъдат усложнени от индуцирана от бременността хипертония, като най-честите форми са гестационна хипертония и прееклампсиязаболяване през бременността, характеризира се с наличие на повишено кръвно налягане, повишен белтък в урината след 20 г.с. (2–8%). Стандартното лечение при тези състояния включва приложение на медикамента метилдопа.
Данни от научно изследване сочат, че 77,8% от жените с гестационната хипертония, лекувани с метилдопа, развиват следродилна депресия при отсъствие на предишна психиатрична анамнеза.
Това предполага, че медикаментът може да играе съществена роля в индуцирането на следродилна депресия и родилна тъга чрез различни механизми като хормонални промени, намален мозъчен кръвоток и невронална дисфункция. Обширно проучване, което обединява епидемиологични и фармакологични данни, hfkсе опитва да намери отговор на този въпрос. Изследването подчертава важността на проблема за женското психично здраве и сложността на механизмите, които стоят в основата му.
В проучването е извършен преглед на базите данни PubMed, Scopus, Google Scholar, Cochrane Database и ClinicalKey за рандомизирани контролирани проучвания и обзорни статии, публикувани до февруари 2019 г. Използвани ключови думи: следродилна депресия, метилдопа, депресия, майчинска тъга, хипертония, индуцирана от бременността, VEGF, азотен оксид, пролактин, хиперпролактинемия. Включени са всички публикации, допринасящи за оценка на статистиките за следродилната депресия и връзката ѝ с употребата на метилдопа.
Акценти от проучването:
- Метилдопа може да се разглежда като рисков фактор за депресия.
- Метилдопа нарушава функцията на невроните.
- Метилдопа понижава нивата на серотонин, норепинефрин и допамин.
- Метилдопа намалява мозъчния кръвоток.
- Метилдопа уврежда системата за възнаграждение на мозъка.
Заключенията от изследваните данни сочат, че метилдопа променя нивата на невротрофичните фактори в мозъка, нарушава мозъчното кръвообращение и чрез намаляване нивото на допамина нарушава системата за възнаграждение и увеличава освобождаването на пролактин. Освен това, метилдопа води до увеличаване на нивата на азотен оксид (NO), който има невротоксични свойства.
Метилдопа и следродилна депресия и родилна тъга
Метилдопа е най-често използвания медикамент за лечение на прееклампсия и гестационна хипертония и се счита за безопасен за плода. Механизмите му на действие са различни и сложни. Сред тях са понижаване на нивата на разтворимия fms-подобен тирозин киназа-1 (sFlt-1) и разтворимия ендоглин и повишаване на нивото на васкуларния ендотелиален растежен фактор (VEGF). Тези промени са свързани с понижаване на кръвното налягане и подобряване на развитието на трофобластите, но могат да бъдат и основа за развитието на депресия.
Проучванията показват, че около 43% от жените изпитват емоционална нестабилност около третия ден след раждането (родилна тъга), а между 10 и 15% развиват клинична депресия – следродилна депресия. Притеснителните данни, че 77,8% от жените с гестационната хипертония, лекувани с метилдопа, развиват следродилна депресия при отсъствие на предишна психиатрична анамнеза, поставят въпроса дали метилдопа сам по себе си може да бъде индуктивен фактор за депресивни разстройства в следродилния период.
Какви са механизмите?
Метилдопа и депресия – невротрофични фактори
Според някои теории ниските нива на невротрофични фактори, като невротрофичен фактор, произведен в мозъка (BDNF), и васкуларния ендотелиален растежен фактор (VEGF), могат да доведат до депресия поради ниска неврогенеза и нарушена функция на невроните. Механизмите му на действие на метилдопа включват понижаване на тези фактори.
Във връзка с гореспоменатите механизми, употребата на метилдопа може да бъде призната като рисков фактор за тежко депресивно разстройство. Освен това, вероятността за появата на този страничен ефект е още по-голяма, като се имат предвид основните показания за приложение на метилдопа, които са прееклампсия и гестационна хипертония. В хода на тези заболявания също се наблюдава нарушаване на ангиогенните и антиангиогенните фактори, особено при прееклампсията.
Метилдопа и депресия чрез съдови механизми
В проучване, което е изследвало ефекта на метилдопа върху мозъчното кръвообращение при бременни жени с хронична хипертония, резултатите са показали значително понижение на скоростта на кръвния поток и увеличение на диаметъра на каротидните артерии при жени, лекувани с метилдопа, както и повишено съдово съпротивление. При друго изследване е била измерена скоростта на кръвния поток в средната мозъчна артерия преди и 48 часа след започване на терапия с метилдопа. Наблюдавано е намаление от 6.4% в средната скорост, без корелация с кръвното налягане или сърдечната честота.
Тези данни подкрепят тезата, според която депресията може да се дължи на васкуларни механизми, според която намаленото кръвоснабдяване на мозъка води до нарушена функция на невроните, когнитивен дефицит и депресия. Пациентите с такъв вид депресия често имат по-късно начало на симптомите, слаба фамилна обремененост, силно изразена психомоторна забавеност и по-слабо повлияване от терапията. С оглед на доказаното влияние на метилдопа върху мозъчната хемодинамика, той може да бъде считан за рисков фактор за развитие на подобен вид депресия.Метилдопа и депресия, свързана с азотен оксид (NO)
Друг възможен механизъм, чрез който метилдопа може да предизвика депресия, е свързан с азотния оксид (NO). Редица проучвания показват, че при прееклампсия се наблюдават изменения във функцията и експресията на ендотелната азотен оксид синтаза (eNOS), както и намалена бионаличност на NO поради оксидативен стресдисбаланс между свободните радикали и антиоксидантите в тялото.
Установено е, че лечението с метилдопа повишава експресията на eNOS и увеличава продукцията на азотния оксид.
Изследвания, които разглеждат ролята на NO в патогенезата на тежкото депресивно разстройство посочват, че високи нива на NO имат невротоксичен ефект чрез различни механизми.
Следователно, повишените нива на азотен оксид вследствие от лечението с метилдопа, особено при жени с прееклампсия (където NO обичайно е нисък), могат да достигнат невротоксични нива и да допринесат за възникване на депресия. Необходими са допълнителни клинични изследвания, за да се определи дали тези механизми действително се проявяват при хора в контекста на лечение с метилдопа.Метилдопа и депресия чрез хиперпролактинемия
Добре известно е, че допаминът регулира секрецията на пролактин, като инхибира неговото освобождаване от хипофизата. Метилдопа, действайки като фалшив предшественикна допамина, намалява концентрацията му в мозъка, което от своя страна води до повишаване на нивата на пролактин – състояние, известно като хиперпролактинемия.
Редица проучвания показват връзка между хиперпролактинемията и депресията, въпреки че точният механизъм все още не е напълно изяснен, но при жените с това състояние, нивата на депресия и тревожни разстройства са по-високи.
Няма мащабни клинични изследвания, посветени конкретно на връзката между метилдопа и следродилна депресия, вследствие на хиперпролактинемия, но наличните данни от други проучвания са достатъчно убедителни. С оглед на това, може да се приеме, че употребата на метилдопа би могла да индуцира депресия и нарушения в настроението чрез повишени нива на пролактин. Необходими са допълнителни клинични проучвания, особено при бременни и родилки, за да се потвърди тази хипотеза.
Метилдопа и нарушена мозъчна система за възнаграждение
Системата за възнаграждение в мозъка играе централна роля в регулирането на мотивацията, удоволствието и емоционалния отговор към положителни стимули. Тя е тясно свързана с отделянето на допамин в мезолимбичната и мезокортикалната система.
Механизмът на действие на метилдопа включва понижаване на синтеза и освобождаването на допамин и води до натрупване на метилдопамин, като създава функционален дефицит на допамин, което пряко нарушава сигналите в системата за възнаграждение на мозъка. В условия на нисък допамин, системата за възнаграждение става нечувствителна към положителни стимули, което води до класическите симптоми на депресия: анхедония (неспособност да се изпитва удоволствие), липса на мотивация, умора и социална изолация.
Понижените нива на допамин, вследствие на лечението с метилдопа, може да създадат неврохимична основа за депресивна симптоматика.
Клинични наблюдения и изводи
Жените, приемали метилдопа по време на бременността и в ранния следродилен период, често съобщават за:
- Загуба на интерес към грижата за детето
- Чувство на празнота или липса на смисъл
- Липса на удовлетворение от майчинството
Тези симптоми могат лесно да се интерпретират като част от родилната тъга или нормален емоционален спад след раждането, но приемът на метилдопа може също да е основен допринасящ фактор.
Съществуват и множество други фактори, които биха могли да обяснят високата честота на следродилна депресия при жени, лекувани с медикамента, но изследването посочва, че представените механизма действат не изолирано, а в тясна връзка помежду си, създавайки невробиологична среда, благоприятна за развитие на афективни разстройства.
Следователно, метилдопа следва да бъде преценяван не само като антихипертензивно лекарство, но и като невропсихиатрично активен медикамент, с потенциално неблагоприятни ефекти върху психичното здраве на родилката.
Източник: www.sciencedirect.com