Нашата дъщеря прекара първия месец от живота си в интензивно неонатологично отделение и щеше да се присъедини към най-сетне към семейството ни вкъщи на кислород и със сонда за хранене.
„Имам странна молба…“
Пишех си с фотографа, който щеше да прави първата фотосесия на дъщеря ми като новородено след изписването.
„Можете ли да направите снимки и на кислородната бутилка?“
Когато получихме снимките, ме заля вълна от емоции. За първи път се почувствах така, сякаш малкото ми момиченце беше наистина видяно. Вместо да подчертават страха и тревогата, тези снимки всъщност подчертаха какъв чуден дар е нашето момиче. Защото както всяка майка и аз копнея за изпълнен с обожание шепот и усмивки. Но усмивките на непознатите често бързо биват засенчени от съжаление…
Защото аз съм майката, която се разхожда с малко дете и бебе на кислород. Аз съм майката с постоянните посещения при лекари и тревоги. И макар да оценявам емпатията, отчаяно копнея за обожаващите погледи, които предизвиква едно здраво бебе. Докато жонглирам между малкото дете, бебето и кислородната бутилка, често ми се иска да изкрещя:
„Мислите, че това изглежда тежко? Трябва да погледнете в сърцето ми.“
Доскоро прекарвах часове в интензивното неонатологично отделение, втренчена в монитора. Имаше дни, в които нито дори веднъж не включвах телевизора, нито излизах, за да си взема храна. Вместо това, прекарвах деня впила поглед в нея, с подскачащ от нерви крак и се молех бебето ми да диша…
Когато ни казаха, че ще я изпишат с кислород, бях толкова развълнувана и нетърпелива да я доведа у дома, че нямах нищо против медицинското оборудване. Едва когато се прибрахме, придружени от постоянното бръмчене на кислородния концентратор и спорадичните бипкания на оксиметъра, си позволих да споделя как наистина се чувствам относно наличието на кислородна бутилка у дома – бях съкрушена!
Назалната канюлатръбичка, куха игла, вкарвана чрез троакар в телесна кухина, кръвоносен съд, напр. венозна канюла и др. за мен е напомняне за нощите, които прекарахме разделени. Напомняне, че бебето ми се нуждаеше от повече, отколкото можех да й дам. Напомняне е, че тялото ми сякаш я изгони по-рано и в резултат на това първите няколко седмици от живота й бяха трудни.
Започнах да усещам кислородната бутилка като видимото проявление на тревогата, вината и травмата, които нося.
И тогава снимките показаха едно перфектно, красиво малко момиченце и нейното обожаващо семейство. Показаха едно бебе, което се нуждае от помощ с дишането, но чийто чудотворен живот спира дъха на майка й. Показаха, че животът може да идва с трудности, но също така идва и с огромна радост. Показаха, че можеш да бъдеш едновременно благодарен и да скърбиш.
Защото там, до кислородната си бутилка, нашето момиченце се усмихна! На 8-седмична възраст тя ме учеше на благодарност. Напомняше ми какъв дар е да сме заедно, въпреки че всичко изглежда различно от това, за което си мечтаехме.
Напомни ми да съм благодарна, че бутилката ѝ позволи да се прибере у дома, макар да съм изтощена от допълнителните тревоги (и кислородната бутилка), които винаги нося. И да, понякога семействата носят допълнителен товар (в буквалния смисъл на думата), но този товар не отменя красотата или историята им. Тези снимки ми позволиха да приема реалността.
Нещата са трудни. Уморена съм. Притеснявам се. Лудо влюбена съм в нашата малка госпожица. И бих носила още сто бутилки, за да си бъде тя у дома.
И да, понякога майките носят допълнителен товар. Понякога той е видим и се показва на света като кислородна бутилка, но понякога е невидим. Понякога е тежестта на тревогата. Понякога е товарът на скръбта. И понякога тази тежест би искала да може да ви покаже физическото си измерение, за да я разберете и видите.
Мило мое момиченце, днес аз нося твоята кислородна бутилка, но се надявам, че ще ми позволиш да ти помогна като нося и твоите тревоги, страхове и мечти. Надявам се, че ще ми имаш доверие. Надявам се да знаеш, че бих понесла всичко, за да улесня живота ти. Няма нищо, което да е твърде тежко за мен. В края на краищата, аз съм носила твоята кислородна бутилка!
Източник: herviewfromhome.com/
Превод за Фондация “Нашите недоносени деца”: Цветелина Иванова