Не можем да контролираме храненето – как един родител замести страха с доверие

Не можем да контролираме храненето – как един родител замести страха с доверие

Притеснението е вторичен продукт на родителството и навиците на нашите деца в центъра на загрижеността ни. Децата ни ядат ли достатъчно? И ядат ли правилните неща?
Проблемите възникват, когато нашите силно осъзнати деца усещат притесненията ни и са готови да ги тестват и използват. Те сякаш винаги знаят, когато ни поставят в неудобна позиция, в която имаме много малък избор и сме притиснати да направим това, което желаят.

С други думи, когато децата се противопоставят на нашите правила за хранене, това не е знак, че са неблагодарни, жестоки или манипулативни. По-скоро това е отражение на вродената им нужда да тестват както нашето лидерство, така и тяхната сила. А това означава, че ако оставим тревогата си около храната да ни консумира (извинете, не можах да устоя), всъщност можем да създадем проблемите, които отбягваме: дете с навици и емоции, които пречат на здравословното хранене. Правим това, когато смятаме, че е наша работа, да накараме децата да се хранят и може би прибягваме до:

  • Придумване, подкупване, възнаграждение („Само още една хапка…Ммм, колко е вкусно!“).
  • Прекрачване на границите на поведение по време на хранене (оставяне на децата да стоят прави, докато се хранят, да хвърлят или играят с храна или напитки или пинг-понг ходене напред и назад около масата).
  • Хранене на разсеяни деца (като ги следвате наоколо, за да им давате по залък или използвате телевизор, или други екрани, за да ги „накарате да се хранят“).

Наскоро се насладих на телефонна консултация с прекрасна майка с притеснения относно храненето на малкото си дете. Подканих я да обмисли да смекчи програмата си за храненето като просто изясни поведенията по време на хранене – основните маниери – и да остави детето да свърши останалото. Тя любезно ми позволи да споделя процеса й:

Здравей, Джанет,
Измина една седмица и искам да те уведомя, че храненията сега са много по-лесни след като говорих с теб. Сара щастливо седи през цялото време за хранене, а храненията са по-къси (преди се влачеха ли влачеха) и са много по-приятни.
Наистина не мога да повярвам колко бързо се превърна в незначителен проблем. Виждайки ни сега, не бих предположила, че храненето ни беше такава драма с толкова много акробатични номера и изпълнения. Никой от нас, най-вече Сара, не трябваше да се бори с прехода. Сякаш първия обяд (минути след като говорих с теб) – когато обясних, че изправянето значи , че е приключила, вятърът обърна посоката на платната. По време на няколко хранения плака малко, докато прилагах казаното и вдигнах чинията й (въпреки че тя промени решението си), но мисля че така тя просто потвърди новия си начин на вършене на нещата за себе си.
И никога не огладня! Всъщност, аз почти ( и не мога да се сетя за точната дума тук) „очаквах с нетърпение“ да ми покаже, че е готова, защото ми беше любопитно и исках да знам какво й казва тялото й. Така че, когато дойде нейният ред, моето поведение е: „ Чудесно! Ще го изслушаме! Благодаря, че ми каза!“ . Не казвам всичко това, но не се притеснявам, че може би тя го е разбрала погрешно.

Благодаря много!

Джулия


Скъпа, Джанет!
Здравей! Измина месец и повече откакто говорихме за храненията на моята 21-месечна Сара и нещата все още вървят чудесно. Почти е комично като си помисля как правих всичко това ( вървях след нея с чиния и лъжица, храних куклите, държах високо храна , за да може да я отскубва от ръката ми като куче, наблюдавах я, за да може да стои права и да яде на високото си столче. Засега се храни добре (и повече, наистина) без моите щуротии.
Исках да те уведомя и за неочакван бонус от нашата консултация: нощното отбиване. Спомена, че си се чудила защо се опитвам да контролирам аспекта на храненето толкова и аз се поразрових в себе си. Почти съм сигурна, че има общо с това, че все още се чувствам ужасно, след като разбрах, че след раждането си тя беше записана като недоносена. Сърцето ми беше разбито от мисълта детето ми да се нуждае от дохранване и аз да не мога го й го дам и не можах да се убедя, че тя е добре без едно-две хранения посред нощ, защото не се доверявах на себе си или преценката си, притеснявайки се да не я лиша отново.
Знам, че има много малко деца , които не могат да преминат нощта без хранене, камо ли 21-месечно. Виждайки, че притесненията идват от мен, не от нея, ми вдъхна увереността и в двете ни, че тя ще си бъде добре без да я храня, до сутринта; всъщност още по-добре за непрекъснатия сън.
И точно както часовете за хранене, тя ме изуми. Снощи беше втората вечер. Когато се събуди, й казах, че още е време за сън, не е време за хранене все още, предложих й глътка вода и тя заспа отново. Първата нощ имаше плачлив период от около половин час, но не бяха викове от глад, а плач на изоставено дете, което беше лишено. Повтаряше „Не, не, не“ няколко пъти. Не като: „Мамо, ИМАМ НУЖДА от това“, а по-скоро се оплакваше. Знам, че беше това, защото успях да бъда уверена в нея.

Така че исках много да ти благодаря!

Джулия

Ето и някой от основите на храненето, които споделих с Джулия:

  • Изясни на детето своите очаквания за поведение. Уведоми я предварително, че ще очакваш да седне, докато яде и да не напуска масата, докато не приключи. Яденето на възможните храни, които предлагаш, е напълно неин избор. Добре дошла е да хапне хапка или две, или изобщо нищо, както пожелае.
  • Седни с детето си и й дай цялото си внимание. Направи времето за хранене на детето си време за връзка и интимност (а това в идеалния случай включва сукане или хранене с шише).
  • Напомни й, че ако стане от масата или си играе с храната, това означава, че е приключила с храненето и ще прибереш храната й. И следвай това.
  • Бъди спокойна, прозаична и напълно обективна, докато последователно следваш, чрез затвърждаване, тези граници на поведение. Нашата яснота и честност са подарък за децата ни.
  • Признай нейните чувства и желания. „ Искаш да се върнеш на масата и да продължиш да ядеш след като ми показа, че си приключил/а. Виждам защо това те разстройва! Ще дойде време за ядене отново по-късно.“
  • Довери се на детето си да свърши останалото. Тя е способна да се фокусира върху яденето си и самостоятелно да яде всичко, от което се нуждае. Повярвай в нея.

Благодаря ти, Джулия, че ми позволи да споделя историята ти!

 

 

Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Моника Цонева Източник: https://www.janetlansbury.com