Понякога кърменето не се случва. Не защото не си го искала, не защото не си опитала, не защото не си знаела колко е важно.
А защото обстоятелствата са били по-силни от желанието и опитите.
Тялото ти е било крехко, подсилвано от медикаменти, възстановяващо се от криза. И кърма просто не е имало или ако е имало – е било невъзможно да бъде дадена на бебето. И изведнъж цялата тази красива, близка, топла представа за майчинство, която толкова силно си очаквала, остава недоизживяна. Разбиваща се в куп статии за кърменето, в куп погледи, съвети и въпроси, които питат:
„Ама как така не кърмиш?“ „Знаеш ли колко е важно?“, „Трябва да кърмиш.“
Понякога тези думи звучат по-силно и от медицинска диагноза.
И никой не те пита: „Как си? Какво преживя? Какво преживяваш?“
Без да знаят, че зад този отговор – „Не кърмя“ – стои цяла вселена от усилия, сълзи, надежда и разочарование.
И точно тук става все по-трудно.
Сякаш усилието има мерна единица.
Тогава разбрах колко осъдителни могат да бъдат хората.
Колко натоварващи могат да бъдат „правилните неща“, когато са казани без съчувствие.
И колко нужно е разбирането, особено в света на майчинството, където всяка жена води своите битки.
Да, кърменето е важно. За бебето. За майката. За връзката между тях.
Да, кърменето е ценно. Но също така е крехко.
Не се случва във вакуум. Случва се в реалния свят – понякога с болка, с операции, с медикаменти, с умора, с липса на подкрепа.
И се нуждае от грижа, спокойствие, от насърчение, от доверие и – най-вече – от пространство. Пространство, в което да бъдеш подкрепена, дори когато не можеш. Дори когато не си избрала това. Дори когато избор не е имало.
Истината е, че някои майки се нуждаят не от инструкции, а от утеха. Не от съвети, а от прегръдка. Не от въпроси, а от разбирането, че всеки прави най-доброто, което може, в тялото и живота, които има.
Затова нека бъдем по-тихи в преценките.
По-внимателни в съветите.
По-човечни в реакциите.
И когато чуем, че някоя майка не кърми – нека не питаме защо.
Нека просто кажем: „Знам, че не е лесно. Но се справяш по възможно най-добрия начин. Разбирам те. Няма нужда да се оправдаваш.“
Аз не кърмих. И това също е история
Която ме научи да бъда нежна към себе си.
Да уважавам историите, които не се виждат.
И да знам, че като родители правим най-доброто, което можем – в обстоятелства, които се намираме и само ние познаваме от вътре.