Недоносено бебе

Недоносено бебе

Като новородени с ниска телесна маса се считат тези, чиито телесна маса е под 2500 г. Тези деца са родени преждевременно, преди 37 г.с. и/или с интраутеринна хипотрофия.

Причини които водят до преждевременно раждане:

От страна на бременната

  • Инфекции
  • ЕПХ гестози
  • Хронични заболявания
  • Отлепване на плацентата
  • Аномалии на матката
  • Преждевременно пукване на околоплодният мехур

От страна на плода

  • Многоплодие /близнаци, тризнаци/
  • Инфекции на плода
  • Еритробластоза

Класификация на недоносените новородени според рожденото тегло

  • I степен – 2500 – 2000 г.
  • II степен – 2000 – 1500 г.
  • III степен – 1500 – 1000 г.
  • IV степен – под 1000 г.

Морфологични особености на недоносеното дете:

  • малки размери: ръст, тегло, диспропорция на телесните части.
  • глава относително голяма, крайниците са къси.
  • кожата е нежна и през нея прозират кръвоносните съдове, покрита е обилно с лануго.
  • слабо развита или липсваща подкожна мастна тъкан.
  • ноктите не достигат до края на пръстите.
  • костите на черепа са меки и податливи.
  • отворени са не само голямата, но и малката фонтанела и шевовете между костите.
  • често има диастаза на правите коремни мускули.
  • ушните миди са меки, не добре моделирани, прилепнали към черепа.
  • очите са относително големи и изпъкнали.
  • при момичетата големите лабии са не добре развити и не покриват малките.
  • при момчетата често десцензусът на тестисите не е завършен /празна скротална торбичка/.

Функционални особености на недоносените деца

Те зависят от степента на недоносеност и се изразяват в:

  • Недоразвити или липсващи рефлекси на сукане и гълтане. Недостатъчна координация между дишане и гълтане. Почти винаги е налице гастроезофагеален рефлукс.
  • Несъвършена терморегулация и невъзможност да се поддържа нормална телесна температура.
  • Дефицит на сърфактант, който често се съчетава със структурно недоразвити бели дробове и податлив гръден кош, което предизвиква смущения във вентилацията.
  • Несъвършен централен контрол върху дишането със симптоми на брадипнея /забавено дишане/, апноични паузи /спиране на дишането/, хипоксемия /ниско съдържание на кислород в кръвта/, брадикардия /ниска сърдечна честота/.
  • Персистиране на дуктус артериозус /фетален канал, характерен за плода, който след раждането нормално се затваря/. Това води до хиперперфузия на белите дробове /по-голям приток на кръв към белия дроб/ и смутена нормална обмяна на газовете.
  • Незавършено развитие на мозъчната съдова мрежа и неправилно разпределение на кръвния ток към вътрешностите на мозъка, което предразполага към субарахноидални и вентрикулни кръвоизливи.
  • Ненормална перисталтика на стомашно-чревния тракт със забавено изпразване на стомаха, чести регургитации и повръщания.
  • Недостатъчна активност на стомашните, панкреатичните и чревните ензими със смутени разграждане и абсорбция на хранителните вещества.
  • Несъвършенна бариера на чревната мукоза и безпрепятсвено проникване на антигени и алергени през нея.
  • Несъвършена бъбречна функция. Нефронът /основна функционална единица на бъбрека/ не е в състояние да поддържа водно-солевото равновесие в организма и често настъпват дехидратации и отоци.
  • Смущения в метаболизма, които водят до хипогликемии, хипокалциемии, нарушения в КАС и др.
  • Недостатъчно резерви, складирани по време на бременността от желязо и други микроелементи, които причиняват рано желязодефицитна анемия.
  • Недостатъчно развита имунна система, включително и локалния имунитет на кожата и лигавиците, което се отразява на устойчивостта на организма спрямо инфекции.
  • Недостатъчно развита хематоенцефална бариера и лесно проникване на инфекциозни агенти и токсични вещества до мозъчната тъкан.

Посочените морфологични и особено физиологични особености превръщат ниската телесна маса при раждане в основен рисков фактор , повишаващ заболеваемостта и смъртността при новородените.

Грижи за новороденото с ниска телесна маса

Недоносените новородени се нуждаят от специални условия на отглеждане и грижи, полагани от медицински персонал със специална подготовка. Когато новороденото е с ниско рождено тегло и особено под 1500 г., трябва да се отглежда в кувьоз, който позволява поддържане на оптимална температура, овлажняване на вдишания въздух и обогатяване с кислород, когато това е необходимо. Специфично лечение при съответна патология – хиалинно мембранна болест, апнеи, екстраалвеоларни газови колекции /пневмоторакс и др./, некротизиращ ентероколит, жълтеница, инфекции и др. Поддържане на водния-електролитен баланс изисква внимателна преценка на загубите чрез урина, изпражнения, през кожата, при повръщане, стомашни аспирации.

В първите дни след раждането недоносените с тегло над 1500г. се нуждаят от 80-100мл/кг/24ч вода, а тези с телесна маса под 1500г. по 100-120мл/кг/24ч. вода. Тя се доставя чрез кърмата или адаптираните млека, които съдържат 87% вода. Остатъкът се добавя чрез 5-10% глюкоза. Нуждите от електролити /натрий, калий, калций и др./ следва внимателно да бъдат изчислявани и набавяни.

Храненето на новородените с ниско тегло е все още дискусионно. Някои новородени не могат да сучат, а други не могат и да гълтат. Налага се да бъдат хранени със сонда – периодично или с постоянно капково вливане. Храненето на деца с р.т. над 1500 г. може да започне още в първите 6 часа като се внесат 5-6мл 5% глюкоза. При нормална чревна перисталтика, липса на повръщане и остатъчно стомашно съдържимо се внася кърма и само при липса – адаптирано мляко за недоносени. При добра поносимост, количеството постепенно се увеличава до 160-200мл/кг/24ч храна, с което се осигуряват нормално енергетичните и пластични нужди.

Храненето на новородени с рождено тегло под 1500 г. създава повече затруднения. Те се хранят със сонда. В началото се внасят 1-2 мл 5% глюкоза. Ако това количество се понесе, след 2 часа то се удвоява. При липса на остатъчно стомашно съдържимо се продължава хранене с кърма или специално адаптирано мляко.

Най-подходящата храна за недоносените новородени деца е кърмата от собствената майка. Кърмата на преждевременно родили жени съдържа повече белтък и електролити. За съжаление, лактацията на майки, родили преждевременно, е възможно да бъде недостатъчна и да не може да задоволи нуждите на новороденото, ако не се поддържа на необходимия интервал . Дарителската кърма не осигурява необходимите белтъчини от около 3г/кг/24ч. и достатъчно електролити. Специалните адаптирани млека за недоносени новородени осигуряват достатъчно белтък и електролити, но крият опасност от алергизация с алергени от белтъка на кравето мляко. За да се избегне това, дарителската кърма може да се обогати с белтъчни хидролизати или лиофилизирана майчина кърма.

Ефектът от прилагания хранителен режим се преценява по тегловния прираст, който при недоносени от I и II степен е 12-13 г дневно. Този прираст е по-нисък от прираста през 32-36 г.с., но не се отразява неблагоприятно върху бъдещето развитие на детето. При тегло под 1000 г. ежедневен тегловен приръст от 6-10 г дневно се счита за задоволителен.

Съдбата на новородените с ниско тегло

Зависи от степента на недоносеност и от полаганите грижи. Те са подложени на следните увреждания и техните последствия:

Увреждания Последици

  • Хипоксия на ЦНС и мозъчни кръвоизливи Умствено изоставане, ДЦП, хидроцефалия, епилепсия.
  • Респираторен дистрес Бронхопулмонална дисплазия, ретинопатия, субглотисна стеноза от травмиране при интубация.
  • Некротизиращ ентероколит, синдром на късо черво, малобсорбция, хипотрофия.
  • Синдром на холестаза Чернодробна недостатъчност, цироза.
  • Смущения в храненето – Хипотрофия, анемия, рахит.
  • Други Персистиращ артериален канал, ингвинална херния, крипторхизъм, гастро-езофагеален рефлукс, чести респираторни и др. инфекции.

Към това се добавя и по-високия леталитет. Той е 10 до 20 пъти по- висок в сравнение с новородените с нормална телесна маса.

При такава прогноза основателен е въпросът за ефективността на положените усилия и дали се оправдават скъпоструващите грижи за деца, чийто живот е застрашен, чиято съдба, ако преживеят, е съмнителна и които често представляват тежест за семейството и обществото. Отговорът на този въпрос е категорично положителен и то по няколко причини:

1. Непрекъснато се усъвършенстват грижите за новородени с ниско тегло и се повишава тяхната ефективност.

2. С опитът, придобит при съхраняване живота на новородени с изключително ниско тегло /под 1000г./, се постигат вече много добри резултати. Леталитетът сред тях не само че намалява, но и качеството на живот у преживелите се подобрява.

3. При адекватни грижи за тези деца може да се постигне не само нормално физическо и нервно-психическо развитие, но дори и гениалност.

Не бива да се забравя, че Дарвин, Нютон, Жан Жак Русо и Волтер са били родени с ниска телесна маса. Заслужава си, нали!?
С много топлота, отговорност и загриженост към нашите малки специални пациенти.