Едно от всеки 10 бебета в света се ражда недоносено, а на всеки 40 секунди 1 от тях умира, са тревожните данни от доклада “Родени твърде рано: едно десетилетие действие срещу преждевременното раждане”, който беше представен през месец май от Световната здравна организация (СЗО). Той посочва, че последното десетилетие (от 2010 до 2020 г.) броят на преждевременните раждания не се е променил в нито един регион в света – 152 милиона бебета са се родили твърде рано. Документът е изготвен съвместно с Детския фонд на ООН (УНИЦЕФ) и Партньорство за здравеопазване на майките, новородените и децата (PMNCH) – най-големия световен алианс за жени, деца и юноши.
Актуализираният анализ е плод на работата на повече от 70 организации и в разработването му са участвали над 140 души от 46 държави. В него се прави равносметка на изминалото десетилетие от 2010 до 2020 година след публикувания през 2012 година от СЗО доклад “Родени твърде рано: доклад за глобално действие срещу преждевременното раждане”. Той изтъкваше обезпокояващите данни за броя на преждевременните раждания в световен мащаб и нуждата от спешни действия за предотвратяването им. В новия доклад се отчитат постиженията и неуспехите, предизвикателствата и възможностите пред последните 10 години, що се отнася до преждевременните раждания в света.
Наред с притеснителните статистики и анализа за броя на преждевременните раждания в света, причините за тях и мерките за намаляването им, документът посочва за пореден път, че включването на родителите в грижите за недоносените бебета доказано допринася за по-добро здраве и развитие на преждевременно родените деца. Докладът изтъква като необходим приоритет по-амбициозни и ангажирани инвестиции в грижата за малките и болни новородени, универсален достъп до висококачествени, ориентирани към семейството услуги и качествено и комплексно проследяване на развитието на преждевременно родените деца.
Разказ от България в медийния пакет на доклада
България присъства в медийния пакет на доклада с разказ на майка на недоносено бебе, публикуван наред с други истории от различни държави, които представят реалността, с която се сблъскват родителите след едно преждевременно раждане. Малкият Божидар се ражда в 24-а гестационна седмица и с тегло само 790 г. Майка му Недка разказва как не е било възможно да го прегърне или да осъществи контакт кожа-до-кожа с него след раждането.
Заради пандемията от COVID-19, в болницата допускат родителите веднъж седмично, само след направен тест за вируса. Недка и съпругът й успяват да докоснат Божидар едва месец след раждането и да го прегърнат цели 4 месеца по-късно.
“Първият път, когато го докоснахме, той стисна с ръчичка пръста ми и усещането беше толкова прекрасно”, споделя тя.
От особена помощ за Недка са думите на психоаналитик, работещ в интензивното неонатологично отделение, който ѝ казва колко е важно за бебето да чува нейния глас. Докато изчаква изписването на сина си, тя се присъединява и към група за подкрепа на родители на недоносени деца, организирана от Фондация “Нашите недоносени деца”. В разказа си Недка изтъква и нуждата бащите също да получават психоемоционална подкрепа, тъй като периодът е бил тежък и за нейния съпруг, който не е можел да разчита на подкрепящ кръг.
Божидар прекарва 5 месеца в неонатологичното отделение, през които майката се обажда всеки ден, за да научи за състоянието на детето си и кога може да отиде да го види. Тя посочва, че по същото време в Германия, нейна приятелка е имала възможност да прекарва с недоносеното си бебе 8 часа на ден.
“Бих искала това да се промени и у нас. Ние можехме да посещаваме неонатологията само веднъж седмично”, споделя Недка.
Насърчаване на семейно-ориентирани грижи за недоносените бебета
Разказите и данните в доклада представят колко голяма може да бъде разликата в грижите за недоносените бебета по света и затова той изтъква за пореден път необходимостта те да имат универсален достъп до качествени грижи и да бъдат проследявани с мултидисциплинарен подход. Нужни са повече инвестиции в този така важен сектор на здравеопазването, за да се гарантира не само оцеляването на преждевременно родените деца, но и тяхното бъдещо оптимално развитие, изтъква документа. Здравната система и лечебните заведения трябва да се стремят и към създаване на благоприятна среда за жените, бебетата, родителите и медицинските специалисти. Подчертава се важността на подкрепата за практики като прилагане на кенгуру-грижи и насърчаване на кърменето, както гласят и последните препоръки за СЗО. От друга страна, премахването на рутинни практики като раздяла на майката и бебето, ограничения за достъпа на родителите или ненужно Цезарово сечение, също са посочени като приоритет.
Докладът посочва за пореден път, че включването на родителите в грижите за недоносените бебета, доказано допринася за по-добро здраве и развитие на преждевременно родените деца. Ползите са не само за най-малките пациенти и семействата им, но и за здравните работници и по-доброто разпределение на ресурсите. Осигуряването на контакт с родителите, и особено нераздялата с майката, спомага за изграждането на по-добра връзка, подпомага кърменето и когнитивното развитие и допринася за по-кратък болничен престой. Липсата на подкрепа за родителите може да има дългосрочни негативни последствия както за тях, така и за новородените. Активното участие на семейството в периода на болничния престой изисква адаптиране, гъвкавост и промяна в много от настоящите болнични и здравни политики и цялостно преосмисляне на грижите за недоносените деца.
Отбелязва се и обезпокоителния факт, че в много страни по света пандемията от COVID-19 е довела до “криза на раздялата”. Много жени са били лишени от правото си на придружител за раждането и много родители от правото си да се грижат за бебетата си. Последиците от подобна раздялата са многобройни, като засягат и засягат не само кенгуру-грижата и кърменето, но и връзката на семейството като цяло и психичното здраве.
Осигуряването на качествени грижи за тези най-малки, най-уязвими бебета и техните семейства е абсолютно наложително за подобряване на детското здраве и за оцеляването им.
Д-р Аншу Банерджи, директор на отдел „Здраве на майките, новородените, децата и юношите и възрастните“ в СЗО
България е сред държавите, в които преждевременните раждания са се увеличили с над 5% от 2010 до 2020 година
В доклада “Родени твърде рано: едно десетилетие действие срещу преждевременното раждане”, България е посочена сред държавите, в които преждевременните раждания са се увеличили с над 5% през изследваното десетилетие. Тя е изброена сред общо 13 страни, наред с Полша, Исландия, Хърватия, Великобритания и Северна Ирландия, Армения, Бахрейн, Ирландия, Чили, Грузия, Колумбия, Република Корея и Северна Македония.
Както е известно, по данни на Националната здравноосигурителна каса, над 6500 недоносени бебета са се родили в България през 2021 г. Това е 12.22 на сто от всички раждания или всяко 12-о дете се е родило с различна степен на недоносеност.
Процентът на преждевременни раждания у нас е по-висок и от посочения в доклада среден процент за европейските страни, който е под 8 на сто.
Десетте държави, които са намалили броя на преждевременните раждания:
най-бързо за изминалия период са Чехия, Австрия, Бруней, Сингапур, Испания, Нидерландия, Дания, Унгария, Бразилия и Швеция. Там броят на преждевременните раждания е спаднал с повече от 5% между 2010 и 2020 г., но е важно да се отбележи, че това се равнява годишно на едва около 0,5 %. В 52 други държави броят на преждевременните раждания не показва измерими промяна (абсолютно процентно увеличение <1%).
152 милиона бебета са се родили твърде рано между 2010 – 2020 година
Според актуализирани оценки на СЗО и УНИЦЕФ, изготвени съвместно с Лондонския институт по хигиена и тропическа медицина, през последното десетилетие (от 2010 до 2020 г.) броят на преждевременните раждания не се е променил в нито един регион в света –152 милиона бебета са се родили твърде рано.
Докладът посочва, че само през 2020 г. в световен мащаб 13,4 милиона бебета са се родили недоносени, като близо 1 милион са починали от усложнения, свързани с преждевременното раждане. Документът алармира за „тихата извънредна ситуация“ на преждевременните раждания, чиито мащаби и тежест дълго време не са били оценявани, което от своя страна възпрепятства напредъка в подобряването на грижите за здравето и оцеляването на недоносените деца.
Преждевременното раждане понастоящем е водеща причина и за детска смъртност:
на него се дължат над 1 на всеки 5 смъртни случаи на деца под 5-годишна възраст. Недоносените бебета са изложени и на повишен риск от последици за здравето през целия си живот. По-голяма е вероятността те да страдат от увреждания и забавяне на развитието, отбелязва докладът.
Не намалява броят на преждевременните раждания в световен мащаб
Въпреки технологичния напредък, последните оценки на СЗО, ООН и УНИЦЕФ не показват резултат в намаляване на броя на преждевременните раждания в световен мащаб. През 2020 г. процентът на преждевременните раждания е бил 9,9% в сравнение с 9,8% през 2010 г.. Няма промяна и в нивата на преждевременните раждания в най-засегнатите страни и региони – Южна Азия с 13,3 на сто през 2010 г. и 13,2 на сто през 2020 г. и Суб-Сахарна Африка, където процентът от 10,1 на сто остава непроменен. Нивата на преждевременните раждания на национално равнище в света също са се променили незначително – през 2010 г. Те са били между 5,8%-16,5%, а през 2020 година между 4.1%-16.2%.
Само 1 от 10 екстремно недоносени бебета оцелява в ниско развитите страни
Твърде често мястото на раждане определя и шансовете за живот на недоносените бебета, посочва докладът. В него се отбелязва, че само 1 от 10 екстремно недоносени бебета (родени преди 28-а гестационна седмица) оцелява в нискоразвитите страни, в сравнение с повече от 9 от 10 бебета в страните с високи доходи. Съществува и огромно неравенство, свързано с раса, етническа принадлежност, доходи и достъп до качествени грижи, което също е определящо за рисковете от преждевременно раждане, смърт и увреждания, дори в страните с високи доходи.
В Южна Азия и Суб-Сахарна Африка, където процентът на преждевременните раждания е най-висок, бебетата са застрашени и от най-висока смъртност. В тези два региона се раждат от 65% от недоносените бебета в световен мащаб. В доклада се подчертава също така, че последиците от различни конфликти, изменението на климата и замърсяването на околната среда, COVID-19 и нарастващите разходи за живот, повишават рисковете за жените и бебетата навсякъде по света. Смята се например, че замърсяването на въздуха допринася за 6 милиона преждевременни раждания всяка година. Според нов анализ в доклада почти 1 от всеки 10 недоносени бебета се раждат в 10-те най-нестабилни държави, засегнати от хуманитарни кризи.
Въпреки многото различни постижения в света през последното десетилетие, ние не сме постигнали напредък в намаляването на броя на бебетата, които се раждат недоносени, нито в предотвратяването на риска им от смърт. Пораженията са опустошителни. Трябва да подобрим достъпа до грижи за бременните жени и преждевременно родените деца и да гарантираме, че всяко дете ще получи здравословен старт в живота и ще може да процъфтява.
Стивън Лауверие, директор на отдел „Здравеопазване“, УНИЦЕФ
Секциото по желание сред факторите за преждевременно раждане
Грижите за майчиното здраве и доброто проследяване на бременността са определящи за намаляването на преждевременното раждане, изтъква докладът. Бременността в юношеска възраст и прееклампсията са тясно свързани с преждевременните раждания и това подчертава необходимостта от осигуряване на достъп до услуги в областта на сексуалното и репродуктивното здраве и висококачествени грижи по време на бременността и около раждането. Повечето преждевременни раждания настъпват спонтанно и често срещаните причини за тях включват по-късна възраст на майката, многоплодна бременност (и заради все по-честото използване на техники за асистирана репродукция), инфекции и хронични заболявания, както и генетични фактори.
В докладът се посочва, че предизвикването на раждане, както и Цезаровото сечение преди термин без медицински индикации, по желание на майката или медицинските специалисти, също са често срещана причина за преждевременно раждане и е необходимо да се вземат мерки, за да бъдат ограничени.
Време за действие за ограничаване на преждевременните раждания
Световната здравна организация (СЗО), Детския фонд на ООН (УНИЦЕФ) и Партньорство за здравеопазване на майките, новородените и децата (PMNCH) отново призовават за действия, за ограничаване на преждевременните раждания в световен мащаб. Докладът “Родени твърде рано: едно десетилетие действие срещу преждевременното раждане” посочва като необходим приоритет по-амбициозни и ангажирани инвестиции в грижата за малките и болни новородени. Целта е да се гарантира универсален достъп до висококачествени, ориентирани към семейството услуги и качествено и комплексно проследяване на развитието на преждевременно родените деца.
Особено важна роля през последното десетилетие за повишаване на обществената активност в тази област са изиграли и действията на мрежи от родители, здравни специалисти, академични среди и обществени организации. В цял свят общността на засегнатите от преждевременно раждане семейства са начело на застъпничеството за достъп до по-добри грижи и промяна на здравните политики, както и за подкрепа на други семейства с недоносени бебета.
Фондация “Нашите недоносени деца” също е създадена от 3 майки, преминали през трудностите и предизвикателствата на преждевременното раждане и работи от над 10 години в България в подкрепа на недоносените деца и техните семейства. Застъпваме се за правото на всяко новородено, което се нуждае от болнично лечение, да получи качествена и съвременна медицинска грижа, фокусирана върху нуждите на семейството и тяхното право да бъдат до детето си. Отвъд болничния период, работим за правото на всяко дете със специални потребности да получи подкрепа спрямо своите индивидуални нужди, която да гарантира неговото оптимално детско развитие.