В края на март месец, екипът на Фондация „Нашите недоносени деца“ посети Отделението по неонатология на МБАЛ Ловеч във връзка с осъществяването на едно от поредицата ни дарения на животоспасяваща апаратура. Срещата ни с д-р Петя Станчева, завеждащ на неонатологията, стана повод за обсъждането на изключително сериозен и актуален проблем за отделението – липсата на финансови средства за осигуряване на животоспасяващия медикамент сърфактант, който е от жизнена необходимост за голяма част от недоносените бебета в първите часове след раждането им.
Д-р Станчева, какви са основните проблеми, с които се сблъсквате в работата си?
Д-р Станчева: Честно казано, проблемите са много. Първо, както и във всички болници, предполагам – доста напредналата възраст на персонала, който работи, липсата на финансова мотивация в младите. Младите ни акушерки и медицински сестри тръгнаха в по-големи градове, напускат. Имахме педиатри и неонатолози, които също напуснаха, имаше доста голямо текучество, както във всички болници, остават в предпенсионна и пенсионна възраст хора, които си обичат работата, но не могат безкрайно да работят. Кадровият състав е много проблемен и няма мотивация, няма програма, нещо, което да помага в снабдяването с кадри в цялата страна. Разбирам, че се закриват неонатологични отделения в цялата страна. Не е атрактивна нашата специалност, не се вижда какво работим, въпреки че най-важното за едно семейство е живота, здравето и бъдещето на детето. Честно казано не ми се иска да говоря за пари, защото не е това най-важното, но когато не можем да си издържаме семействата, са оправдани хората. За това съм казала на моите момичета – младите не им се сърдя, че напускат, нека си търсят нещо по-добро, а ние оставаме на поста докато можем.
Колко специалисти в момента работят в отделението?
Д-р Станчева: В момента сме 4 лекари, част от тях са педиатри – аз съм неонатолог, другите имат квалификация по неонатология, двама от тях са педиатри и един лекар без специалност, но с всички нужни квалификации, така че отговаряме на стандарта по неонатология за второ ниво.
За колко бебета се налага да се грижи една сестра?
Д-р Станчева: Сестрата се грижи за толкова бебета, колкото има в отделението, в момента са 9 деца на 1 сестра – 6 от тях са интензивни. Много е редуциран съставът, преди работеха по две сестри в екип, сега не можем да си позволим тази екстра, плюс старшата сестра, която покрива всички възможни административни, снабдителни задачи, млечна кухня. На практика следобед и за нощна смяна ни остават по една сестра и лекар.
Стана въпрос по-рано, че има проблем със снабдяването с животоспасяващия медикамент сърфактант. Бихте ли разказали повече за този проблем?
Д-р Станчева: Този проблем е много, много остър в последните 2-3 години. Във връзка с тежкото финансово състояние на болницата ни не е възможно закупуване на скъпо струващия медикамент. Той е жизнено необходим. Раждайки се, едно детенце с незрели бели дробчета не може да диша само, вкарваме това вещество, наречено сърфактант и пред погледа ни детенцето порозовява. Незрелият бял дроб не може да се разгъне ефективно и вкарвайки това вещество алвеолите се поддържат отворени и детенцето може да диша. Това е много важен медикамент, който спасява и спаси животите на много дечица при нас. Преди нямаше проблем, работехме спокойно, имахме възможност за консигнация, използвайки медикамента, той веднага се закупуваше от болницата, но тежкото финансово състояние не позволява, защото е доста скъп. Един флакон струва 1100 лв., а болничната ни аптека няма достатъчно средства, за да го закупи. Много ни е трудно, когато има недоносено бебе, особено с малка гестационна възраст, детенцето не може да продиша, винаги треперим дали ще го направи, дали ще има дихателна недостатъчност, дали ще издържи докато го транспортираме до Плевен. А преди това си го правехме рутинно в отделението – лечението с инсталация на сърфактант в белия дроб, наблюдението, понякога многократно се налага лечението със сърфактант. Но вече не разполагаме с този медикамент по финансови причини. Всички от колегите са обучени да правят въвеждането на медикамента, най-често аз го правех, не е сложна методиката, а ефектът е страхотен, ефектът е животът на детенцето.
Какви биха били последствията, ако не въведете сърфактант?
Д-р Станчева: Аз съм с доста голяма практика и бях свидетел, когато се въвеждаше използването на сърфактант в България, доста деца не оцеляваха преди това. Бяха на апаратна вентилация, ципап, но нямаха шанс да оцелеят, докато със сърфактанта пред погледа ни детето порозовява, започва да диша и се възстановява. За съжаление, много ни тежи тази липса на медикамента. Вече имаме кувьози, имаме монитори, имаме пулсоксиметри, по различни програми дойдоха, можем да компенсираме с много труд от персонала, но някои медикаменти са ни жизненонеобходими и касаят живота на дечицата. Да знаем, че има нужда, а не можем да му помогнем и от нас зависи живота на детето, това е нещо страшно. Дали ще издържи да дойде консултантът или да го транспортираме… самият транспорт е опасен за детето преди да достигне до по-голяма гестационна възраст. Сърфактантът е най-ефективен, когато се направи в първите минути.
Може би това е най-голямата ни мечта сега, да разполагаме с медикамента и да сме спокойни, а не да треперим, когато дойде някоя бременна, което напоследък доста често се случва – да дойде жена с болки, контракции, изтекли води… и ако тръгне да се ражда такова детенце, твърде рано, то просто е обречено на смърт, което е най-тежко за нас.
Ако можете да се обърнете към отговорните институции в момента, какво би било посланието ви към тях?
Д-р Станчева: Дайте шанс на дечицата да оживяват, да се развиват нормално. Нещо трябва да се направи в това здравеопазване, най-вече да се спаси детският живот, това е бъдещето на държавата и на всички нас. Със ситуацията в момента обричаме дечицата на по-висока заболеваемост и на най-страшното, което може да стане. Дайте равни шансове за живот на нашите дечица.
Благодарим за този разговор на д-р Петя Станчева.