Темата за границата на жизнеспособност не е нова за България – коментираме я отново и отново, за поредна година. Върховният административен съд два пъти отхвърля опитите за прокарване на високи критерии, които да определят кога говорим за новородено бебе и кога – за аборт.
Въпреки двете съдебни решения, сега отново се налага да коментираме темата заради проекта за „Фармако-терапевтично ръководство по акушерство и гинекология“, който дава следните определения:
„Спонтанен аборт: спонтанна или предизвикана експулсия от матката на концептуса, преди навършване на 26 г.с. и достигане на тегло 800 грама. Граница между аборт и раждане по нормативен документ се приема плод с тегло при раждането под 800 грама, независимо от срока на аменореята.“
„Предтерминното раждане е раждане на жизнеспособен плод преди той да е достигнал зрялост на своите органи и системи. Настъпва преди 37 г.с. от датата на последната редовна менструация с раждане на недоносен плод под 2500 гр. Плодът се определя като потенциално жизнеспособен, ако е с телесна маса при раждането над 800 гр. и/или гестационна възраст над 26 г.с., независимо дали плодът е роден жив или мъртъв и ако е с телесна маса при раждането под 800 гр. и/или гестационна възраст под 26 г.с, при условие че плодът е роден жив и е живял поне 3 денонощия.„
Целта на съществуването на фармако-терапевтичните ръководства е да дават указания на лекарите, относно работата им. Ако не се придържат към определените правила, лекарите биха могли да търпят и санкции от здравната каса. Например ако едно дете е родено под 800 грама и не преживее 3 денонощия, разходите по спасяването и обгрижването на новороденото няма да бъдат заплатени от здравната каса. На фона на задълбочаващите се финансови и кадрови проблеми в болници в провинцията, това автоматично ни води до въпроса какво би се случило с едно новородено бебе, родено под тези граници в малка провинциална болница? Отново ви припомняме и случаят с болницата в Ловеч, която изпитва затруднения да осигури животоспасяващия медикамент сърфактант.
Още през 2016 година фондация „Макове за Мери“ се пребори за окончателната отмяна от Върховният административен съд на текст от медицинския стандарт по акушерство и гинекология, според който родените преди 26-та г.с. и под 800 грама бебета не се водят „потенциално жизнеспособни“. Според решението на ВАС завишените критерии тегло от 600 на 800 грама и възраст от 22 на 26 гестационна седмица не са мотивирани.
Фондация „Нашите недоносени деца“ се присъединява към исканията на „Макове за Мери“ за отпадане на критериите за жизнеспособност на плода и вземане предвид на обективното състояние на всяко новородено. В същото време настояваме да бъдат въведени стандарти за поведение при раждане на екстремно недоносени бебета, които да гарантират еднакво качество на грижа за всяко бебе, независимо в коя точка на България е родено.
„Официалният критерий на Световната Здравна Организация (СЗО) за жизнеспособност е 22 г.с. и 500 грама. От там нататък спрямо цялата медицинска литература такъв фиксиран критерий няма. И не е редно да има в нормативен документ. Едно бебе в 22-ра седмица, ако е родено с признаци на живот и пулсираща пъпна връв, сръдечна дейност, с опити за дишанеобмяна на кислород и въглероден диоксид в алвеолите (външно дишане) или между кръвта в капилярите и клетките на организма (вътрешно дишане) е живо.“ – казва Д-р Бояна Петкова от „Макове за Мери“ пред БНР. „Миналата година отново имаше публикуван проект, който третираше границата на жизнесособност. Малко по-различна, но отново не достатъчно добре дефинирана, защота имаше изискване бебе, родено в 25 г.с. потенциално да може да диша само. Това е ясно, че няма как да се случи в 79% от случаите, защото тези деца имат нужда от интензивно дихателно подпомагане и тогава отново писахме становище. В крайна сметка нищо не последва, т.е. реално ние нямаме действащ стандарт по акушерство и гинекология повече от година.“
„Поставянето на изискване едно бебе да оцелее 72 часа, за да се води живородено означава няколко неща. На първо място – ако това бебе почине в рамките на тези 72 часа, то все едно не е съществувало, защото то не е записано като мъртвородено (то няма как да е записано като мъртвородено, защото е родено живо), не може да бъде кремирано или погребано от родителите си, освен това обаче не се записва и като починало. Т.е. това бебе в статистиката на нашата държава не съществува. Според мен нормативно разписана граница за жизнеспособност не трябва да има, а във фармако-терапевтичните ръководства трябва да има отделна глава, която да дефинира поведението при раждане на екстремно недоносено бебе – живо или на границата на т.нар. граница на жизнеспособност между 22 и 26 г.с. Границата на жизнеспособност се определя от много критерии като например полът на детето, проведена ли е кортикостероидна профилактика и т.н. Настояваме всяко живородено дете, което има пулсации на пъпната връв, мускулни трептения, сърдечна дейност или опити за дишане да бъде записвано като живородено дете, независимо от това колко дълго то ще преживее. Така няма да имаме изкривяване на статистиката и ще имаме реални данни, защото в момента имаме една изкривена статистика. Всички деца, които умират до 3-тия ден от раждането не са обхванати от статистиката.
Разбира се, че неонатолозите полагат грижи за живородените деца. Само че, недоносени бебета за съжаление се раждат не само в София и не само в големите университетски болници. Раждат се и в малки населени места, където реално едно такова бебе, понеже няма никакво задължение да бъде регистрирано, поради липса на апаратура, липса на професионалисти, липса на лекарства, може да не получи грижите, които би следвало да получи, за да оцелее. Давам за пример болницата в Ловеч, която няма ресурси за закупуване на животоспасяващия сърфактант, който разгръща белите дробове. Да, фондация „Нашите недоносени деца“ ще закупи медикамента, но ние имаме системни неонатологични проблеми, които не се решават по никакъв начин с поставяне на граница на жизнеспособност в нормативен акт. Няма и национална статистика за броя на оцелели деца под 800 грама, защото няма национален регистър на недоносените. Регистър, от който да се види колко са 22 г.с, колко са 24 г.с., както и евентуално да може да се проследи след това и какви са дълготрайните последствия от преждевременното раждане.“ – добави Д-р Петкова.
Според адвокатът по медицинско право Мария Шаркова фармако-терапевтичните ръководства не са документ, в който би следвало да се вписва каквато и да било информация относно границата на жизнеспособност. Те са въедени в закона за здравното осигуряване и в националният рамков договор, и регламентират поведението на лекарите при прилагането на лекарствени продукти.
„По никакъв начин не поставяме под съмнение отдадеността и компететността на неонатолозите. Но както и д-р Петкова отбеляза, ние имаме системни проблеми с неонаталната грижа и доказателство за това за съжаление са статистиките на европейско ниво, в които ние сме едни от водещите държави по неонатална смъртност, въпреки опитите за жонглиране с тази статистика, чрез въвеждането на подобни дефиниции.
Необходимо е да имаме ясни правила, които да гарантират еднакво качествена грижа, без значение дали едно дете е родено в голяма университетска болница или малък град. Всъщност не регламентирането на граници на жизнеспособност ще уредят това, а регламентиране на поведението на медицинските екипи, когато се роди дете в различен срок на бременността и според неговото обективно състояние. Тук бих искала да отбележа, че единствено теглото или единствено гестационната седмица категорично не са подобни критерии. Какво правим например ако някой се роди 789 грама или в 25 седмица + 3 дни? Освен това наистина може да има голяма разлика в обективното състояние на децата без значение колко грама и кога са родени. Сами виждате, че това е твърде условно и не е удачно като регламентация. И тук искам да отбележа, че противно на общото мнение, имаме една наредба от 2004 година, която е въвела международната класификация на СЗО са дадени дефиниции както за раждане на мъртво дете, така и на раждане на живо дете и аз не виждам защо ние трябва да въвеждаме наши собствени, които да са изключение. В крайна сметка не сме някоя африканска държава и смятам, че ръководствата на СЗО трябва да се прилагат.“
Целите интервюта на Гергана Хрисчева и Валерия Николова по БНР можете да слушате тук.