Възможна ли е истинска Детска болница на практика в държава, работеща на теория?

Възможна ли е истинска Детска болница на практика в държава, работеща на теория?

Ако попитате който и да е политически представител „Кое би следвало да бъде приоритет на държавата?“, рядко ще получите отговор, различен от „Здравеопазването и образованието на децата на България!“. Естествено, винаги ще се намери поне един с различни приоритети, за когото удовлетворението се корени в това накъдето и да погледнем, да виждаме „слънчогледи… жита, а между тях – магистрала!“.

Но, днес сме тук, за да си поговорим за друго. Няма да е новост за никого, ако споделим, че българското здравеопазване е супер… стига да не ти се налага да се възползваш от него в качеството си на пациент. Тук, оправдано, мнозина биха реагирали с „Добре, тогава, вместо да се възмущавате, направете НЕЩО.“. И всъщност НЕЩА се правят и случват – предимно от хората, значително по-рядко от институциите, а понякога – въпреки последните.

Навярно, в последната година не е останал човек, който да не е, поне бегло, запознат с проекта за Национална детска болница. Да, онази болница – мечтаната, с всички необходими отделения и най-съвременни грижи, в която има място за всяко дете и неговите родители. Е, за съжаление, ако оставим ситуацията в настоящия й вид, то, определено ще получим нещо, което силно ще се размине с очакванията ни и то по крайно недобър начин. И тогава виновните ще сме си ние – заради примирението, апатията и житейската позиция „мен това не ме засяга“. Като общество, всичко засяга всички ни и като такова, е наш дълг да сме непримирими и категорични, когато някой омаловажава потребностите и посяга на човешките ни права.

Правото на здраве и достъпът до най-съвременни медицински грижи не биха били друго, освен призраци, за които всички сме чували, но никой не е виждал, ако модерната ни Детска болница се закрепи към скелета на 40-годишен, рушащ се, изоставен строеж. А според решението на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) от изминалата седмица, ще се случи именно това. 

Знаете ли как изглежда едно средностатистическо неонатологично отделение в България в момента? Отчуждено от семействата. В него рядко има място за родителски престой по-дълъг от половин час. Дори и в тези случаи, средата е толкова неприспособена към тяхното включване и участие, че единственото, което биха могли да правят родителите, е да стоят прави, в мълчание, до кувьоза на бебето си за известно време, докато не бъдат приканени да си ходят, тъй като „пречат“. Въобще, посланието, което семействата на недоносени бебета получават в неонатологичните отделения у нас е „вашето място не е тук“. Ако мястото на родителите не е до децата им и то в най-уязвимия и критичен период от живота им, то, къде е тогава?

В последните години не малко неонатологични отделения в България достигат до разбирането за нуждата от присъствието на семействата до бебетата и участието в грижите за тях – според случая и доколкото това е възможно. За последните шест години Фондация „Нашите недоносени деца“ подкрепи шест неонатологични отделения от второ и трето ниво в изграждането на Семейни стаи, в които родители да могат да нощуват, да практикуват кенгуру-грижи, да кърмят и обгрижват бебето си, подготвяйки се за прибирането у дома. Все повече болници заявяват желанието си за подобно пространство без да се налага да бъдат убеждавани в ползата му, което говори за процес на промяна в мисленето за неонатологичните грижи и необходимостта от комплексен подход към нуждите на детето и семейството.

В същото време архитектурният план на неонатологичното отделения в бъдещата Детска болница предвижда, при добро стечение на обстоятелствата, две семейни стаи и абсолютно никаква промяна в устройството и разположението на пространствата, в които се намират бебетата. С други думи, родителите отново не присъстват идейно в концепцията за най-добра грижа за детето, а оттук – малко вероятно е да присъстват и физически, независимо от желанието на неонатологичния екип. 

Присъствието на родителя до детето в контекста на болничната грижа е нерешен въпрос, актуалността на който се припомня спорадично у нас. Изолирането на родителите от децата, в ситуации, в които едно дете се нуждае най-силно от подкрепа, сигурност и обич, каквито често са болничните ситуации, е в състояние да нанесе дълбоки травми. Липсата на условия в педиатричните отделения, които да предполагат постоянното присъствие на родители там не показва нищо друго, освен пълната липса на разбиране за потребностите на едно дете и за спецификите на детската възраст като цяло. Показва и отсъствие на разбиране за важността на връзката между родителите и детето в едни толкова предизвикателни ситуации, каквито са болничният престой и осъществяването на медицински манипулации. Дали родителят ще избере да присъства, или не в дадена болнична ситуация, остава негово решение, но възможността за избор, чрез осигуряване на право на достъп и присъствие до детето, следва да бъде гарантирано право.

Ние, от Фондация „Нашите недоносените деца“, се застъпваме за правото на най-съвременна медицинска грижа за всички деца, което предполага осигуряване на среда и подход, които насърчават връзката между децата и техните родители, а не разделянето им. В този смисъл, категорично заставаме зад каузата за Национална детска болница, която да предоставя комплексна, съвременна и чувствителна към нуждите на децата и семействата болнична грижа.