Днес е този ден, в който всяка година се обръщаме към всички Вас, които сте преминали или преминавате през това изпитание…
До Вас, които си представяхте всичко, до цвета на очите, освен това, което се случи.
До Вас, които помните какво е да говориш на своето бебе, застанали зад стъклото.
А в този момент, най-вече до Вас, които МЕЧТАЕТЕ да имахте тази възможност. Но нямате…
До Вас, чиито бебета не са чували гласът ви, откакто са се родили. Не са чували нежните думи на мама и татко „Ще се справиш, мъниче“.
До Вас, чиито бебета никога не са усещали нежното докосване на Вашата прегръдка. А само да знаеха как копнеете да ги гушнете.
До Вас, които знаете какво е сърцето ти да спира всеки път, когато бебето ви се бори за глътка въздух.
До Вас, които все още докосват или са докосвали корема си, търсейки тази малка сладка топчица любов, излязла прекалено рано на този свят.
До Вас, които се питахте или се питате „Къде е бебето ми? Не е в корема ми, не е в ръцете ми и сякаш цялата празнота на света ме изпълва.“
До Вас, които сте готови да прекосите целия град или дори цялата страна, за да сте до Вашето бебе. Но не можете…
До Вас, които знаете чувството на паника, когато телефонът звънне и едничката ви мисъл е „Дано не е от болницата… Дано всичко е наред.“
До Вас, които знаете усещането на мократа възглавница, напоена от сълзи на тревога и страх.
До Вас, които никога не сте мислили, че най-големият копнеж в живота ви би бил да усетите само за един едничък МИГ допира на нежната бебешка кожа.
До Вас, които сте толкова силни, а се чувствате толкова безпомощни.
До Вас, които знаете как може сърцето ти да спира при всяко изпищяване на апаратурата.
До Вас, които знаете смисълът на думите „Само който го е изживял, може да разбере“.
До Вас, които броите всяко качено грамче. До Вас, чието сърце се свива при всяко изгубено грамче.
До Вас, които броите всяка минута в продължение на седмици или месеци, за да можете да се грижите за своето бебе.
И до Вас, чиито бебета за съжаление не успяха да се преборят. Няма нито една по-силна и жестока болка на света.
Всяко от горните е лично преживяно от Нас, членовете на екипа на Фондация „Нашите недоносени деца“, макар нашите герои да са вече големи деца.
Няма магическа формула за преминаване през това изпитание. Но има нещичко, което помогна на нас. Усещането, че не сме сами. Усещането, че ще се справим – заедно. Това ни се иска да усещате и Вие. Подкрепа. Споделеност. Сплотеност. Надежда. И вяра.
Вярвайте във Вашите малки големи герои! Те са Вашите малки чудеса! А вие сте най-мощното лекарство, което им е нужно.
Винаги до Вас,
екипа на Фондация „Нашите недоносени деца“