Д-р Диана Аргирова е началник на неонатологичното отделение в УМБАЛ “Пловдив” и има над 25-годишен опит в областта на неонатологията. Член е на Българската асоциация по неонатология и част от Научния борд и Консултативен съвет към Фондация “Нашите недоносени деца”. По време на пандемията, завежданото от нея отделение беше едно от малкото, което продължи да дава, макар и ограничен достъп, на родителите до техните бебета, за да може да са близо до тях и да практикуват кенгуру-грижа. Изключително благодарни сме, че д-р Аргирова се съгласи да сподели с нас опита си от онези трудни моменти и някои размисли за така важната за всички новородени необходимост да имат възможност за близък контакт с родителите си след раждането. Въпросите, които тя засяга, ни дават възможност да погледнем в неонатологичното отделение на една от големите български болници и през погледа на медицинския специалист.
Болничните практики за неразделяне на майките от бебето и за осигуряване на достъп на родителите до техните деца имат доказано положително влияние и се практикуват успешно в много страни. Те са особено важни за недоносените бебета, които се нуждаят от специални грижи и дълъг престой в интензивното неонатологично отделение. Кенгуру-грижата и контактът “кожа-до-кожа” са утвърдени като изключително полезни както за бебето, така и за двамата родители, които могат да я практикуват. Те помагат за подобряването на всички жизнени показатели на недоносените деца, стимулират когнитивното развитие, насърчават кърменето и утвърждаването на връзката с майката и бащата, които често също преминават през тежък в емоционално отношение период след едно преждевременно раждане. Ползите се простират дори отвъд семейството, защото се изгражда по-позитивна връзка с медицинския персонал, който се грижи за бебето и се намалява болничния престой.
В България, кенгуру-грижа все още не се практикува във всички болници
Едно от най-сериозните изпитания и травматичен спомен за родителите на недоносени бебета е дългата раздяла, която следва след раждането. Пандемията от COVID-19 постави пред сериозно изпитание неонатологичните отделения в цял свят, които се видяха принудени да ограничат или дори да спрат напълно достъпа на родителите до бебетата им, а у нас повечето болници останаха напълно затворени за родителите на най-малките и крехки пациенти.
По време на пандемията ограничихме достъпа на родители, но не го прекратихме, водени от убеждението, че контактът помага на всички и е ужасно да не си видял детето си дни наред, особено ако е болно”, изтъква д-р Диана Аргирова. “Изпращахме клипчета и снимки, осъществявахме връзка на живо по телефона или 1 – 2 пъти седмично родителите провеждаха свиждане. Изисквахме за по-чест достъп отрицателен тест или ваксина… Беше трудно за всички, но мисля че отмина.
Тя споделя, че в ръководеното от нея отделение се стремят да практикуват непрекъснато кенгуру-грижа и дори при най-строгите противоепидемични мерки “с голям страх и на подбрани родители” все пак са продължили да дават възможност за контакт и близост.
Често първоначално родителите са много объркани и отказват да правят кенгуру-грижа. Но ако ние им помогнем, постепенно се престрашават, до степен, че искат да имат водеща роля в грижата за детето.
В неонатологичното отделение в УМБАЛ Пловдив се предлага възможност за кенгуру-грижи
Д-р Аргирова допълва, че в отделението се предлага възможност за кенгуру-грижа и за двамата родители всеки ден – ако бащата също иска да се включва, се редуват с майката, а продължителността може да достигне и до 1-2 часа, в зависимост от обстоятелствата.
Определено ползите за бебето за много и всички го знаем!”, изтъква тя. “При родителите е различно, някои не искат да се отделят от детето, а други нямат търпение да си тръгнат от свиждането… Напоследък има и родители, които са доста мнителни, капризни, гневни!”, споделя някои от трудностите, с които се сблъскват в отделението. “Това за съжаление не се променя от предоставения достъп до бебето, а понякога дори влошава отношението им към нашата работа…”. Според д-р Аргирова затрудненията идват и от това, че в отделението има недостиг на персонал и на практика няма време за обучение както на екипа, така и на родителите. А това би могло да помогне, за да може и майките и бащите да бъдат по-активно въвлечени в грижите за бебето. “Добре ще е да има специално обучени специалисти по кърмене, грижи за преждевременно родени бебета и други.
В отделението политиката за близост на родителите с бебетата не се е променила, опитваме се да стимулираме кенгуру-грижата и с престой в семейните стаи.
Кърменето и храненето с майчина кърма са приоритет
Друга утвърдена политика след раждането е също така да се насърчават родилките да кърмят. При нас бебетата се хранят задължително с майчина кърма, ако е налична такава.
Обясняваме ползите за всички от това, обучаваме ги, за да приемат кърмата и кърменето не само като акт на хранене, а като гаранция за добър живот и бъдеще на своите деца”, разказва д-р Аргирова. Въпреки усилията на персонала, тя споделя със съжаление, че напоследък много от добрите практики вече не са същите, като причина за това е донякъдe пандемията, но има и голяма промяна в ценностите и приоритетите на обществото. В същото време лекарката посочва, че има и промени в положителна насока, благодарение на все по-големия достъп до информация от европейските гайдлайни и събития. “Определено се практикуват неинвазивни методи на лечение, стимулира се използването на майчина кърма, включване на родителите в грижите за бебето… Но за съжаление у нас промените се случват бавно и не навсякъде.
Основата, за да се получават добрите практики е познаването на детайлите, убеждение и убеждаване в ползите от прилагането им, обучение на персонала и родителите.
Според д-р Аргирова, приемайки нещо за добро и полезно, то трябва да се прилага и да се предлага, докато се превърне в мисия на всички. Точно затова, посланието ѝ към родителите на нейните малки пациенти е да имат доверие в хората, които лекуват децата им, да уважават труда им. И при възможност да се възползват от кенгуру-грижата и да осигурят кърма на бебето си.
А за младите лекари, които тепърва поемат по пътя на неонатологията, думите ѝ са следните:
На младите медицински специалисти ще кажа, че за да станат добри неонатолози е нужно да работят с мисъл, душа и сърце и да се грижат за бебето както за свое дете!.