Ще имаме ли скоро Национална детска болница?
Този въпрос бе обсъден отново на среща на Министерството на здравеопазването с представители на Българска педиатрична асоциация, Национална мрежа за децата, Национална гражданска инициатива “За истинска детска болница”, неправителствени организации, лекари и активисти, От ведомството увериха, че са в края на процедура по предложение за избор на терен за построяването на национална педиатрия, който ще бъде оповестен съвсем скоро. Министър Меджидиев обеща, че МЗ има за цел постигане на оптимални резултати и най-добро възможно качество за комплексна медицинска грижа за децата и.изяви готовност за сътрудничество с гражданските и съсловните организации. Те, от своя страна, отново потвърдиха изискванията си за изготвяне на пътна карта с конкретни цели и срокове, и за обособяване на звено в министерството, което да отговаря, следи и изпълнява начертаните ангажименти.
Създаването на Национална детска болница е чакано от 40 години, а само през последните 4 години беше изгубено ценно време с договор за негодната и остаряла сграда в двора на Александровска болница, която да бъде пригодена за детска педиатрия, като в крайна сметка проектът беше занулен. Междувременно се появиха новини, че се обсъжда построяването на голяма частна детска болница в София. Проектът би могъл напълно да осуети изграждането на национална институция, прилагаща националната политика в областта на детското здравеопазване, изтъкнаха медицински специалисти на провела се съвсем наскоро пресконференция под наслов “Кога България ще има истинска детска болница?”.
Поради съществото си, детското здравеопазване и педиатричните грижи са най-скъпия отрасъл на здравеопазването по целия свят.
За качествени здравни грижи, децата не само се нуждаят от специфични скъпоструващи терапии, техника и лечение, но и изискват добре подготвени лекари и много повече медицински персонал. Недоносените деца, например, като най-малки и крехки пациенти, имат нужда от животоспасяваща техника, често продължителен болничен престой и добре подготвени специалисти – лекари и специално обучени медицински сестри. Не само в интензивните, но и във всяко неонатологично отделение, бебетата изискват много повече индивидуална грижа и внимание. Само за пример, в Европейските стандарти за грижа за новородените на Европейската фондация за грижа за новородените деца (EFCNI), се посочва препоръка за съотношение 1:1 бебе – щатен сестрински персонал за интензивните неонатологични грижи и 1:2 за преходни/постинтензивни грижи. Повечето болници у нас не отговарят и на редица съвременни изисквания за педиатричните отделения като постоянен достъп на родителите до децата им или съобразени с естеството на пациентите условия и атмосфера. България в момента не разполага с детска болница, която може да осигури целия набор от комплексни педиатрични услуги, нужни за децата.
Здравето на децата би трябвало да се третира като елемент на националната сигурност
Това изтъкна Д-р Благомир Здравков, изпълнителен директор на СБАЛ по детски болести „Проф. Иван Митев“ на пресконференцията “Кога България ще има истинска детска болница?”, свикана от Българската педиатрична асоциация, Фондация „За доброто“, Националната гражданска инициатива “За истинска детска болница”, Националната мрежа за децата, медицински специалисти от водещите детски здравни заведения в София, родители, граждани и лекари. Той поясни, че това е така, защото педиатричната мрежа е един вид критична инфраструктура за страната и винаги, когато възникне проблем в системата, това става национален проблем.
Проблемът за едно дете, за което се претендира, че не е получило адекватната грижа, навременната медицинска помощ, се отразява в абсолютно всички (новинарски) емисии. Проблемът се разнищва – не винаги достатъчно компетентно – но въпреки това, това е ясен сигнал за това как работи системата”, допълни той.
Най-тежките случаи се насочват към държавните болници, най-скъпите процедури се изпълняват в държавните болници.
Проф. Иван Литвиненко, председател на Българска педиатрична асоциация посочи, че през годините, медицинските специалисти винаги са искали да внушат, че в основата на една национална детска болница е заложена мечтата за комплексна грижа за пациента на най-високо ниво. “Липсва ни целостта”, изтъкна той.
Имаме клиники, които за съжаление с течение на годините са базирани в други болнични заведения – отстоят на километри от нас. Когато ние имаме проблемен пациент, той може да има съчетана патология: той има нужда от консултации, има нужда от изследвания, понякога и спешни намеси – хирургични и други – и тук става това разкарване на пациентите не по наша вина, а защото нещо е извън нашите компетенции. Това поставя на ръба живота на едно дете, на изпитание нервите и тревогите в едно семейство и на трето място, разбира се, не на последно, тревогата на лекаря, който не може да свърши това, което трябва, в срока, в който трябва, за да спаси човешки живот”, посочи проф. Литвиненко.
Проф. Анна Кънева, началник Клиника по детска кардиология, НКБ, изтъкна от своя страна, че е нейна мечта да има Детска болница и да се създаде интердисциплинарен екип, който на високо ниво и с висок професионализъм да обгрижва децата в България. “Като представител на детската кардиологична общност от Национална кардиологична болница мога да кажа, че развитието на специалността, която аз ръководя, разчита на изключително точна, прецизна, скъпоструваща апаратура за диагностика, за интервенционално или оперативно лечение и за отглеждане след интервенция на сърдечноболните деца. Спектърът, който се обхваща от тази специалност, е от новородени с критично тегло 1 кг. до такива, които са израснали и са станали на 18 г. и продължава в грижата за тях и след това, като възрастни. Това е една инвестиция, която според мен не може да покрие една частна болница. Това е една инвестиция, която е само в ръцете на държавата”, посочи тя и допълни:
Частната инициатива не може да бъде обърната към всички деца в България. Към децата от различен етнически произход, към децата в неравностойно положение, към тежко болните деца в критично състояние.
Всички участващи в пресконференцията – представители на Българската педиатрична асоциация, Фондация „За доброто“, Националната гражданска инициатива “За истинска детска болница”, Националната мрежа за децата и медицински специалисти от водещите детски здравни заведения в София, изказаха различни притеснения и по повод създаването на голяма частна детска болница. Беше посочено, че подобна структура, за която е заявен обем от 400 легла, на практика ще затрудни работата на действащите в момента детски лечебни заведения, като ги лиши от лекари и персонал, които и в момента са недостатъчни. За болница от подобен мащаб ще са нужни над 1000 професионалисти по здравни грижи и над 300 лекари, а данните показват, че в момента София не разполага с такива специалисти. В болничните звена, лекуващи деца, на територията на област София-град към края на 2021 г. са работили 241 лекари, 148 от които – със защитена специалност. Повечето от детските медицински сестри заети в момента пък са на почти пенсионна възраст.
„Не трябва да се търси бързо и краткосрочно решение, необходими са цялостна политика и воля да се действа. Основа на така желаната Национална детска болница трябва да бъдат комплексната грижа за детското здраве и предоставянето на най-високо ниво медицински услуги, дългосрочно“.
Тези думи на проф. Литвиненко описват и другото притеснение на детските медицински специалисти. “Ако няма национална педиатрия, нищо не спира голямата частна болница да привлече основния ресурс добре подготвени специалисти и финансови средства. Нищо не я задължава да се ангажира с лечението на тежки заболявания с продължително лечение и недостатъчно финансиране, вместо да се насочи изключително към лечението на по-леки заболявания с по-добре финансирани клинични пътеки. И в досегашната практика съществуващите частни болници пренасочват финансово нерентабилните случаи към държавните отделения и към сега действащата СБАЛ по детски болести „Проф. д-р Иван Митев“”, каза той.
Според д-р Благомир Здравков един от въпросите, които поставя създаването на частна педиатрична болница е дали ще има равнопоставен достъп за онези родители, които не са достатъчно състоятелни. “И в момента най-тежките случаи се лекуват в държавните болници. Частната инициатива би помогнала много в доболничната помощ и в отдалечени райони с най-висока детска смъртност – Сливен, Силистра, Видин. Има нужда от равномерно разпределение на педиатирчната помощ.“, изтъкна той.
Присъстващите граждански организации изтъкнаха, че продължаващото пренебрегване на националната детска болница струва живота на много деца в България, превръща много семейства в здравни емигранти или разчитащи на милостта на обществото родители, които се борят за децата си. Детската смъртност у нас е над два пъти по-голяма от средната в Европа, а България продължава да е единствената страна в Европейския съюз, която няма национална детска болница. Те подчертаха, че е нужна ясна визия и дълбока реформа в детското здравеопазване и въпросът за построяването на национална детска болница не може повече да се неглижира от държавата.