От началото на следващата 2023 година бременните жени без здравни осигуровки ще имат право на повече прегледи и медицински услуги за проследяване на бременността, предвижда обнародвана вече в Държавен вестник Наредба за изменение и допълнение на Наредба 26 от 2007 г. на здравното министерство за предоставяне на акушерска помощ на здравно неосигурени жени и за извършване на изследвания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на деца и бременни жени.
Какво се променя?
Здравно неосигурените бъдещи майки, на които досега се гарантираше само един преглед по време на бременност и безплатно раждане, вече ще имат право на до 4 профилактични прегледа, както и на хоспитализация при бременност с повишен риск до два пъти в годината по клинична пътека. Предвидена е и акушерска ехография два пъти за срока на бременността – един път през първия триместър, и втори път – между 16-а и 20-а гестационна седмица. Бременните ще могат да се възползват и от пълен пакет медико-диагностични изследвания един път при първото им посещение при специалист и по-късно – в пети и осми лунарен месец.
Новата наредба посочва, че профилактичните прегледи и изследвания при неосигурената бременна включват:
- Дейности, извършвани от специалист по акушерство и гинекология: анамнеза, оценка на рискови фактори, определяне вероятния термин на раждане, измерване на артериално кръвно налягане, антропометрия с външна пелвиметрия, гинекологичен преглед, изследване на детски сърдечни тонове, ако срокът на възрастта го позволява, акушерска ехография, интерпретация на изследванията;
- Извършване на изследвания – ПКК, СУЕ, кръвна захар, уринасветла, прозрачна течност, образувана в бъбреците и отделяна от организма по пикочните пътища – седиментутайка, напр. уринен седимент, уробилиногенобразува се в червата чрез деконюгиране и редукция на билирубина от чревната бактериална флора. Незначителна част от уробилиногена попада в кръвообръщението и се отделя в урината., глюкоза, кетони, албуминбелтък, който се синтезира в черния дроб и представлява около 60% от общия белтък в кръвта, изследване за сифилис, еднократно изследване за хепатит В (HbS Ag), а при съгласие на пациентката – и за HIV; микробиологично изследване на влагалищен секрет, определяне на кръвна група и Rh фактор.
- Прегледите и изследванията се извършват от лечебни заведения за специализирана извънболнична медицинска помощ по акушерство и гинекология и от медико-диагностични лаборатории – самостоятелни или в структурата на лечебни заведения за извънболнична помощ.
- Здравнонеосигурената жена има право свободно да избере лечебното заведение.
- Лекарят, който извършва профилактичните прегледи на неосигурената бременна, задължително й представя план за последващите действия по проследяване на бременността й и я уведомява за дейностите, които не са включени в извършваните от него прегледи и съответно не попадат в обхвата на дейностите, на които тя има право по тази наредба като неосигурено лице.
Към Наредбата е разработено и ново приложение № 15, в което са прецизирани изискванията за вида и периодичността на прегледите и изследванията при здравнонеосигурени бременни при наблюдение върху протичането на нормална бременност, позволяващи оптимално планиране на съответните прегледи и назначаване на изследвания, което улеснява значително наблюдаващия специалист.
Необходими промени
Новата наредба осигурява така необходимото за всички бъдещи майки по-добро проследяване на бременността, което да не е обвързано с наличието на здравни осигуровки. Според действащата все още до края на годината Наредба 26 те имаха право само на един преглед и често неосигурените жени го ползваха непосредствено преди раждането, за да осигурят необходимите документи и цялата им бременност оставаше на практика непроследена. Освен това не се заплащаха хоспитализациите на бременни (извън раждането) и при сериозен проблем, който може да се реши само в болница, бременните трябваше да плащат или лечението да е за сметка на болниците. Нещо повече, този единствен преглед включваше много по-малко изследвания и дейности от този за осигурените.
Промените за подобряване на достъпа до здравни услуги за неосигурените бременни жени бяха постигнати като част от инициативата “Всяко бебе е БЕЗценно”, която беше подкрепена от множество граждански и обществени организации в България, сред които и Фондация “Нашиге недоносени деца”. Тя стартира в рамките на проект „С грижа от 0 до 3“, финансиран от фондация “Тръст за социална алтернатива”.
Мотивите
Приетите промени може да се превърнат във важна стъпка и за превенция и намаляване на броя на преждевременните раждания в България. Мотивите към проекта за новата наредба изтъкват, че по статистически данни всяка година у нас се раждат приблизително 6500 недоносени деца. Около 30% от тях страдат от тежки увреждания, а при 50% се отчитат по-леки, но дългосрочни затруднения като обучителни трудности, задръжки в езиково-говорното развитие, моторни затруднения и психо-социални проблеми. През 2019 г. коефициентът на детска смъртност в България е бил 5.6 на 1 000 живородени, с което страната ни е сред тези европейски държави с най-високата детска смъртност. Ако се проследят данните по отношение на повъзрастовите показатели за детска смъртност (перинатална, неонатална, постнеонатална), се забелязва най-голям дял при перинаталната смъртност (7,8% за 2019г., при среден за Европа – 6.5%). Анализът на данните за детската смъртност по класове болести показва, че основната причина за умиранията при децата до 1 година са някои състояния, възникващи през перинаталния период – дихателни, сърдечно-съдови, хеморагични и хемолитични нарушения на плода. Другите водещи причини за детската смъртност са вродените аномалии, деформации и хромозомни аберации, болестите на дихателната система, болестите на органите на кръвообращението и външните причини за заболеваемост и смъртност. На тези пет класа болести се дължат близо 88,5% от смъртните случаи при децата под 1-годишна възраст.</
В мотивите се посочва също така, че по статистически данни броят на раждащите в България, на които бременността не е била адекватно проследена от специалист, възлиза на около 7 000 за всяка година. Поне една трета от тежките заболявания при недоносените бебетата се дължат на предотвратими усложнения от нелекувани инфекции на майката по време на бременността. Недоносеността оказва съществено влияние върху нивото на перинаталната детска смъртност. Данните за последните години сочат, че ежегодно недоносените новородени са около 10% от живородените, а недоносените мъртвородени са между 68 и 62% от мъртвородените. През 2018 г. броят на недоносените новородени е бил 6 369, а през 2019 г. – 5 681. По данни на НЗОК, около 1/3 от доносените новородени биват лекувани от различни усложнения.
Според анализа на Министерството, реда за насочване на здравнонеосигурена жена към акушерски грижи е причината те да се възползват от единствения безплатен преглед в края на бременността си, за да получат направление за раждане. „Това означава, че голям брой бременни жени въобще не са проследявани по време на бременността и съответно не са своевременно диагностицирани или въобще не са диагностицирани голям брой патологични състояния. В последствие това води до увеличаване на броя на преждевременните раждания, по-висок риск от усложнения при раждане за майката и детето и е предпоставка за увеличаване на неонаталната и майчината смъртност. С осигуряване на адекватни медицински грижи – проследяване, скрининг, ранна диагностика, и своевременно лечение и за неосигурените бременни ще се създаде възможност за навременно откриване на патологии, от което ще следва и намаляване на общия процент на майчина и детска смъртност за страната“, пише още в мотивите на Министерството на здравеопазването.
С приетите в Наредбата промени се цели да се осигури ефективна система за скрининг, профилактика, ранна диагностика и лечение и за неосигурените бременни жени, намаляване на риска от усложнения по време на бременността, намаляване на риска от недоносеност и перинаталниВремето преди и след раждането - от 28 седмица на бременността, до 7 дни след раждането заболявания и намаляване на средния процент майчина и детска смъртност в България чрез подобряване на майчиното и детско здравеопазване.