Прегръдката между родител и дете – кенгуру-грижа, може да струва 250 лв. на ден в ценоразписа на услуги в българска болница, стана ясно от публикация на Мария Шаркова-адвокат по медицинско право в края на Световния ден на кенгуру-грижата, 15 май. Сред обявените цени е също така такса от 150 лв. за всяко свиждане на родителите, извън регламентираното време (което в повечето здравни заведения е ограничено до 1 час дневно).
Като организация, работеща в името на недоносените деца и техните родители в България, Фондация “Нашите недоносени деца” е изключително разтревожена от наличието на подобен ценоразпис, макар и в частна клиника. Особено имайки предвид, че в голяма част от неонатологичните отделения у нас и без това достъпът на родителите до недоносените им и болни бебета е силно ограничен, а кенгуру-грижата крайно недостатъчно прилагана.
Кенгуру-грижата и семейно-ориентираната грижа са практики, определени като базови и животоспасяващи, особено за най-мъничките и крехки пациенти, в многобройни международни препоръки, включително на Световната здравна организация и Европейските стандарти за грижа за новородените. С молба да разясни дали е допустимо да бъде въведено заплащане за подобен вид грижа, особено за недоносените и болни бебета, се обърнахме към адвокат Мария Шаркова.
Адсвокат Шаркова, в края на Световния ден на кенгуру-грижата, с Ваша публикация обърнахте внимание на факта, че кенгуру-грижата е посочена като услуга, за която се заплаща, в ценоразписа на неонатологично отделение в българска болница. Защо това е притеснително?
Кенгуру-грижата е доказан от науката и практиката метод за грижа за недоносени и болни новородени като множество научни публикации еднозначно посочват редица ползи за бебето — намаляване на неонаталната смъртност в сравнение с конвенционалните медицински грижи, както и намаляване на редица усложнения, свързани с преждевременно раждане и ниско тегло. При това кенгуру-грижата не изисква значителен ресурс, защото тук основният и най-важен ресурс е родителят на детето и неговата прегръдка. Всъщност кенгуру-грижата е възприета първо в Богота, Колумбия през 1979 г. именно поради липса на кувьози и необходимост да се намери тяхна алтернатива.
Проучвания показват, че ползите за бебето се повишават при увеличаване на времето на кенгуру-грижата.
Погледнато от гледна точка на правото на здравни грижи и лечение за всяко дете, допустимо ли е да се изисква заплащане за практика, която е посочена като базова и животоспасяваща грижа, особено за недоносените и болни бебета, от многобройни международни препоръки, включително на Световната здравна организация и Европейските стандарти за грижа за новородените?
Осигуряването на адекватна, научно базирана грижа за недоносените новородени е задължение на всяко лечебно заведение. Предоставянето ѝ не може да се предпоставя от финансовата възможност на родителите да заплатят за часовете, в които прегръщат бебетата си и им осигуряват здравословна среда, в която да прекарат този толкова труден период от живота си. Прегръдката на родителя не може да струва пари, а когато едно лечебно заведение, в което се предполага, че трябва да се оказва медицинска помощ на най-високо равнище, изисква заплащане от родител за правото му да прегръща детето си – тук имаме фундаментален проблем не само от гледна точка на закона, но въобще с разбирането как следва да се предоставя качествена медицинска помощ на децата. В този смисъл е напълно неприемливо да се изисква плащане от родителите да идват на свиждане на детето си извън времетраенето на редовното свиждане в болницата — ограничаването на контакта родител – дете в момент, в който детето е уязвимо, може да доведе до тежки последици за детето.
Наредбата за осигуряването на правото на достъп до медицинска помощ забранява от лечебните заведения да изискват заплащане на такса за придружител на дете до 7 г., настанено в болница, следователно на още по-силно основание, не може да се изисква заплащане от родителя да посети болното си дете в болница.
Това е скандално и наистина симптоматично за сериозните етични проблеми, от които страда здравеопазването ни.
В цитирания от Вас ценоразпис, освен за кенгуру-грижа, е посочена цена и за свиждане на родителите, присъствие на бащата на раждането, грижи за здраво дете в рискова стая по желание на майката… Дори и да става въпрос за частна болница, нормално ли е да се заплаща за практики, които изискват само присъствие на родителите и включване в грижите им за новороденото? При това на цени, които биха затруднили по-голямата част от семействата. 
Законът определя какви могат да са допълнителните услуги, които се предоставят от лечебните заведения по желание на пациентите – избор на лекар/екип, допълнителна грижа от персонала извън обичайната такава и използване на стая с подобрени битови условия. Заплащат се също така и дейности, които не са осигурени от НЗОК – определени видове медицински изделия, използване на някои иновативни методи за лечение и диагностика. В конкретния случай не става ясно какво е рискова стая за здраво дете, подобна формулировка е неясна и може да доведе потенциално до злоупотреби, особено ако родителят не е информиран какво представлява тази рискова стая и дали въобще е необходима.
Както във всички европейски държави, и в България е гарантирано правото на безплатно здравеопазване за проследяване на бременността и за всички деца. В същото време и въпреки това, в много болници за някои услуги, които реално са част от тези права, се изисква заплащане. Защо се допуска това и не се ли нарушава всъщност гарантираното право за безплатни грижи за тези пациенти?
Както вече отбелязах, заплащането на допълнителни услуги от пациентите не е незаконно по принцип, стига услугите да попадат сред позволените от закона, да бъдат наистина доброволно избрани от пациента без натиск и след предоставяне на ясна и конкретна информация и да бъдат реално, а не формално предоставени. За съжаление забелязвам, че органът, имащ правомощия да следи за спазването на икономическите права на пациентите – Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ подхожда по различен начин с различните болници – има такива, при които контролът е адекватен и постоянен, съответно се налагат санкции и се правят предписания и други болници, които с години нарушават закона, но последици няма. Този ценоразпис например, за който говорим, е публичен и е качен на страницата на МЗ, но очевидно останал без последствия. Аз нямам логично обяснение защо.
Какво биха могли да направят бъдещите или настоящи родители, има ли начини, за да отстояват правата си, свързани с благополучието и здравето на техните деца и близостта с тях, която всъщност, както сочат многобройни международно признати практики и изследвания, е неразделна част от това благополучие?
Всички ние, гражданите, не само бъдещи или настоящи родители, трябва да настояваме детското здравеопазване да бъде приоритет не само на хартия или в някаква здравна стратегия, която остава неизпълнена. Трябва да упражняваме натиск върху контролните органи да изпълняват правомощията си като прилагат закона еднакво за всички, а не избирателно и когато се съмняваме, че правата ни като пациенти са засегнати, да се възползваме от правото си на жалба. В същото време разбира се, не бива да забравяме, че има много всеотдайни медицински специалисти, които заслужават нашето уважение и съдействие в процеса по диагностика и лечение.
В никакъв случай не трябва да има заплащане за дейности които са доказали безспорно ползите за децата и техните родители.
“Изключително съм впечатлена от информация за заплащане в болница, където се практикува кенгуру-грижа.Това е недопустимо. Близостта на майката и детето трябва да се насърчава, а не да е средство за получаване на допълнителни средства от родителите”, изтъква д-р Лиляна Куздова, началник на Отделението по неонатология в МБАЛ – Шумен. “В никакъв случай не трябва да има заплащане за дейности които са доказали безспорно ползите за децата и техните родители”, посочва тя.
Д-р Куздова допълва, че създаването на семейни стаи е изключително полезно в грижата за най-малките пациенти и създава близост на родителите с техните деца. Осигурява спокойствие за майката и бащата и подкрепя майката в тежките моменти след раждането да контактува с детето си.
“Отделението по неонатология в МБАЛ – Шумен е сред неонатологиите, в които има изградени семейни стаи от Фондация “Нашите недоносени деца” и след откриването на нашата семейна стая се убедихме колко важен е контактът на родителите с болните им деца”, посочва д-р Куздова. “Не сме срещали трудности при отглеждането на децата и родителите са спокойни и благодарни за положените грижи. Ще продължим да работим по този начин с цялата увереност на екипа, че всичките ни дейности допринасят за доброто на нашите пациенти”, допълва тя.
Близостта и прегръдката с родителите не трябва да има цена
Фондация “Нашите недоносени деца” се обръща за пореден път с призив към отговорните институции да защитят и гарантират правото на качествени и безплатни грижи за всяко българско дете. В последните няколко години сме депозирали неколкократно в Министерството на здравеопазването отворени писма, в които изразяваме загрижеността си от ограничения родителски достъп до неонатологичните звена в страната. С призив и покана да бъдат преосмислени и променени действащите у нас практики за родилни, следродилни грижи и интензивните грижи за високорискови новородени. И продължаваме да считаме за тревожни затрудненията, свързани с прилагането на международно утвърдени практики и препоръки, с които все още се сблъскват майките и бащите на новородени в България.
За нас е неприемливо здравно заведение да изисква плащане за дейности, за които не е нужно нищо повече от присъствие на майката или бащата в неонатологичното отделение. Практики, които освен това са и с многобройни научно доказани ползи за бебетата и за самите родители.
Близостта на родителите с децата им няма и не трябва да има цена. Недопустимо е да се допуска за нещо толкова обикновено като една проста прегръдка, да се изисква финансов ресурс от родители, които и без това се борят с достатъчно други предизвикателства, свързани със здравето и благополучието на новородените им деца.
Обръщаме внимание за пореден път и на факта, че са многобройни родителите на недоносени новородени, които споделят с нас, че са успели да докоснат или прегърнат децата си, по време на болничното им лечение едва дни, седмици, месеци, дори година след раждането.
*Приложената табличка показва средното време на престой в болница на преждевременно родените бебета, в зависимост от гестационната седмица на раждането. Препоръките са те да прекарват колкото се може повече време с родителите си с практика на кенгуру грижа. Колко би струвала родителската прегръдка за бебетата, които се нуждаят най-много от нея?