С покана пълното заплащане на лекарствени продукти по лекарско предписание за деца да бъде включено в Закона за бюджета на НЗОК за 2025 г., се обърнаха към отговорните институции над 20 неправителствени и граждански организации. В писмо, изпратено до парламентарните комисии по здравеопазване, по бюджет и финанси, до Министъра на здравеопазването, Министъра на финансите, до Управителя на НЗОК и до Надзорния съвет на Здравната каса, те представиха данните от доклад, който разкрива сегашната ситуация у нас и посочва ползите, ефекта, смисъла и множество финансови параметри на предложението.
Всеки втори родител в България е затруднен да покрива разходите за лекарства на децата си
Специалният доклад със заглавие “Когато децата плащат цената”, изготвен по анкета на сдружение “Ларго”, посочва за пореден път тревожни данни, свързани с майчиното и детско здравеопазване в България. Според данните от проучването, което включва 47 интервюта с лични лекари, педиатри, родители, фармацевти, учители, здравни медиатори и др. и анкетно проучване, в което са получени общо 758 отговора, разходите за лекарства за децата затрудняват финансово всяко второ семейство у нас. Всяко трето домакинство е „по-скоро е затруднено”, а 14,4 на сто са „изключително затруднени” да закупуват необходимите медикаменти. Дори в семействата с деца в отлично и много добро здравословно състояние разходите за детски лекарства са финансово бреме, разкрива то.
Родителите са изхарчили средно по 562,32 лв. за лекарства за дете за година
Всеки пети родител отговаря, че през изминалата година е похарчил 300-500 лв. за лекарства за детето си. Един от двайсет родители не е плащал за лекарства, а още почти толкова са платили по-малко от 25 лв. В същото време всеки десети родител е платил над 1000 лв. за лекарства за децата си за година, като има родители, които са платили над 1500 лв. за детски лекарства през годината, посочва докладът, базирайки се на проведено проучване.
Семействата, които живеят в по-малките градове и на село са по-затруднени от разходите за лекарства, в сравнение с родителите от София и областните градове. Но дори и в София, за една трета от тях, разходите за лекарства за децата са проблем в една или друга степен. Най-високи са средните разходи за антибиотици за дете за година при възрастовата група 5-7 год., следвани от 7-17-годишните. При бебетата под една година родителите средно са платили по малко над 6 лв. за антибиотици.
Средствата за медикаменти не включват само антибиотици или лекарства при болест. Родителите купуват и антивирусни лекарства, пробиотици, антихистамини, витамини, хомеопатия, хранителни добавки и други за техните деца. А разходите за транспорт, свързан с достъп до медицинска помощ, за офталмологични прегледи и очила, за психолози, за консумативи, за отсъствията на родителите от работа дори не са добавени в сумата.
А за най-бедните и уязвими групи често лекарствата остават просто недостъпни, макар и да има осигурена медицинска помощ, което прави грижите за здравето на децата недостатъчни и неефективни.
Тревожната статистика за детското здравеопазване в България
Докладът представя и тревожни данни за детското здравеопазване в България като цяло. Макар през последните години здравният статус на децата у нас да се подобрява, през 2023 г. коефициентът на детска смъртност е 4,9 % като остава по-висок от средния за Европа. Докладът посочва, че за сравнение през 2010 г. този коефициент е 9,4%, а през 1997 г. е 17,5 на сто. Въпреки това страната ни е сред последните в Европа по този показател, а в някои области коефициентът на детска смъртност е в пъти по-висок от средния за страната – в Разград е 12,8%, а в Сливен е 10,8 на сто през 2023 г.
В същото време по данни на СЗО България е на челните места по брой детски хоспитализации. През 2016 г. хоспитализациите на деца в България на 10 хиляди души са по-малко само от Молдова, 20 пъти повече от отличника по този показател – Португалия, 5 пъти повече в сравнение с Испания, която често е давана за пример като качество на детското здравеопазване и два пъти повече в сравнение със страни от нашата черга като Сърбия, Естония и Хърватия.
Над 90 хил. хоспитализации на деца за изминалата година
През миналата година са били извършени над 90 хил. хоспитализации по най-често срещаните детски клинични пътеки, посочва докладът.
Над 50% от родителите, анкетирани за изготвянето на доклада, имат дете, което е било лекувано в болница. 6% отговарят, че детето им е било хоспитализирано повече от 5 пъти. Данните на НЗОК сочат, че 25 054 деца са били хоспитализирани многократно в рамките на 2024 година.
Според данните от дълбочинните интервюта отлагането на посещението при лекар и приемането на лекарства от децата поради финансови затруднения увеличава натоварването на екипите за спешна помощ. Според резултатите от анкетата едва 40% от родителите никога не са търсили спешна помощ за свое дете, а един от двайсет родители е прибягвал до услугите на спешна помощ повече от 5 пъти.
Докладът посова, че нито един участник в проучването не настоява, че у нас всички детски хоспитализации са неизбежни. Масово е споделено мнението, че между една четвърт и една трета от хоспитализациите на деца не биха се случили, ако имаше достъп до навременна лекарска подкрепа и лекарства.
Безплатните лекарства ще намалят разходите за детско здравеопазване
За изминалата година НЗОК е заплатила над 126 млн. лева за болнично лечение на деца, посочва докладът. Близо 30 млн. лева са заплатени за децата на възраст от 1 до 3 г. и над 20 млн. за децата под 1 г. През последните две години са извършени над 21 863 повторни хоспитализации на едно и също дете, от които близо 5 хил. на деца на възраст 1-3 г. В същото време през 2024 г. преките разходи на родителите за лечението на деца са достигнали общо над 1 млрд. лв. От тях над 63 млн. лева са били за антибиотици.
„Заплащането на лекарствени продукти за деца от 0 до 7 г. по лекарско предписание не води само до спестяване на публичен ресурс. Ранната диагностика и превенция на сериозни заболявания сред децата има огромна добавена стойност върху правилното им развитие, намаляването на хроничните болести сред подрастващите и отглеждане на едно по-здраво поколение“, посочват гражданските организации в писмото си до отговорните институции.
Препоръката към тях е да бъде включено пълното заплащане на лекарствени продукти по лекарско предписание в Закона за бюджета на НЗОК за 2025 г.
- Според изводите от доклада, дори ако се инвестира само в някои от предписваните от лекар основни лекарствени продукти за всички деца от 0 до 1 г. това би довело до предотвратяване на една от двайсет хоспитализации на бебета. Същевременно, НЗОК ще си възвърне инвестицията, ако бъдат предотвратени само 3 от 100 извършвани в момента хоспитализации на бебета от 0 до 1 г. Според изчисленията, публичните разходи за най-малките ще бъдат редуцирани с четири пъти в сравнение с разходите за хоспитализации в момента.
- Ако предписаните от лекар основни лекарствени продукти са безплатни за всички деца от 0 до 3 г., това би довело до отпадане на необходимостта на една от двадесет хоспитализации, което ще покрие инвестицията на НЗОК в безплатни лекарства. Разходите отново ще бъдат по-ниски с над 100 хил. лв. за година, отколкото са за хоспитализации в момента.
- Ако държавата осигури безплатни лекарства за всички деца до 7 г., би отпаднала необходимостта от една десета от детските хоспитализации, а публичните разходи за детски лекарства ще възлизат едва на 10 млн. лв. на година повече в сравнение с разходите за тези хоспитализации. Сред аргументите за такъв вариант се посочва, че ранната диагностика и превенция на сериозни заболявания сред децата би имала добавена стойност върху правилното им развитие и намаляването на хроничните болести сред подрастващите.
Докладът посочва също, че разходите за противовирусни лекарства и антибиотици, които в момента поемат родителите на деца от 0 до 7 г., възлизат на 10% от разходите, които НЗОК плаща за хоспитализации на деца от тази възрастова група.
Ако НЗОК инвестира в безплатни противовирусни лекарства и антибиотици за всички деца до 18 г., сумата ще възлиза на годишна база на 17.7 млн. лв., което са едва 14% от разходите, които в момента НЗОК има за детски хоспитализации.
Не трябва да се пренебрегват проблемите на децата на България
“Инвестицията в ранно детско развитие трябва да бъде своевременна, защото времето не може да се върне назад — например, когато едва в училище, при формалната възраст за пълнолетие или при прочит на статистиката за детска смъртност, установим какви възможности сме пропуснали и какви щети сме нанесли, пренебрегвайки проблемите на децата на България”, посочват организациите, подписали писмото до отговорните институции.
В дългогодишната си дейност, Фондация “Нашите недоносени деца”, също е изтъквала многократно на свой ред необходимостта от промяна и подобряване на държавните политики що се отнася до майчиното и детско здравеопазване. Преждевременно родените деца са изправени пред множество предизвикателства, свързани не само със здравето, но и с бъдещото им развитие и проследяването им. Поради последиците на недоносеността, те често са изложени не само на по-висок риск от заболявания в детска възраст, но и на дългосрочни здравословни и развитийни проблеми. Инвестицията в ранната диагностика, навременно и безплатно лечение и превенция, както и качествено проследяване и грижа още след раждането, имат още по-голяма стойност за тяхното бъдеще и благополучието на техните семейства.
Докладът “Когато децата плащат цената” обобщава данни от Евростат, НСИ, НЗОК, както и от специално проведено социологическо дълбочинно изследване сред родители, лекари, фармацевти, общностни работници.
