За много деца храната е източник на удоволствие и наслада. За не по-малко обаче тя е свързана с неприятни преживявания, тревога, насила набутани лъжици в устата и въобще – с нещо, на което не може да се има доверие. Причините за подобни усещания, поведение и нагласа към храната могат да бъдат различни – в едни случаи говорим за придирчивост, в други – за липса на възможност храната да бъде опозната (чрез докосване, помирисване и наблюдение) преди да бъде предложена за ядене, в трети – за особености в сензорните усещания – детето усеща миризмата или вкуса на храната по-силно, което го отблъсква; вида или текстурата й не му понасят или предизвикват гадене.
При някои деца приемането на новата храна се случва съвсем безпроблемно – подаваме им парче круша и те, без секунда на съмнение, го грабват, а след това и вкусват. Други деца обаче имат нужда от време и възможност да преминат през всяка от стъпките, свързани с приемането на нова храна:
1. Понасяне на миризмата й в стаята;
2. Понасяне на вида и присъствието й на масата;
3. Докосване, мачкане (участие в приготвянето й);
4. Поднасяне близо до лицето (подушване, разглеждане);
5. Отхапване (евентуално и изплюване на парчето – важен момент, в който детето усеща, че има контрола да отстрани храната от устата си, ако не му харесва);
…и ЕДВА тогава…
6. Приемане на новата храна в менюто (та-да-а-а!).
Този процес може да отнеме от няколко дни до няколко седмици, но удовлетворението от крайния резултат си струва всеки опит.
Храненето и доверието вървят ръка за ръка. Ако детето няма доверие на това, което вижда, (изглежда му неприятно, не разпознава съставните му части, цветът е белезникав, не е имало възможност да мине през стъпки 1-5, не е виждало никой от семейството да се храни с тази храна), то няма и да пожелае да докосне храната, а още по-малко – да я опита. Един от начините да улесним този процес е създаването на хранителни вериги (или хранителни връзки).
Това е подход за въвеждане на нови храни, чрез използване на предишен позитивен опит на детето с друга храна. В този процес се използват храни с текстура, вкус или температура, сходна на храната, която детето харесва и приема успешно. Чрез тях се осъществява постепенен преход към желаната нова храна. Важно е да запомним, че никога не си поставяме за цел едновременното въвеждане на повече от две храни (препоръчително е да се спрем на една за определен период), както и че никога не упражняваме натиск над детето – всеки има собствено темпо, а храненето е деликатен процес, който изисква формиране на положителна нагласа и време за осмисляне на опитаното/усетеното.
За да създадем сами успешна хранителна верига, трябва да помислим за три неща:
- Анализ на предпочитаните храни – какви храни предпочита детето, кое е общото между тях? Важно е да открием това, за да използваме тези храни като свързващи елементи. Обърнете внимание на вкусовете, текстурата, външния вид на храните, които детето ви предпочита. Това са вашите скрити оръжия, както и основата на вашата хранителна верига.
- Преходни храни – това са любимите на детето ви храни, които можете да използвате между хапките нова храна – това, от една страна, ще достави удоволствие на детето и ще го настрои положително към цялостното хранене, от друга – ще му помогне по-бързо да изгради приятно усещане и доверие в новата храна.
- “Маскиране” с предпочитан вкус – обърнете внимание кои са предпочитаните вкусове на детето ви – това може да са определени подправки, сосове, малки добавки, които обогатяват вкуса и всъщност са сред основната причина детето да харесва определено ястие като цяло. Например, много деца харесват вкуса на кетчуп, но отказват да ядат краставица. Когато обаче им предложим купичка с кетчуп и краставица, нарязана на ивици в съседната чиния, детето е склонно да се храни с пръчиците краставица, потапяйки ги в кетчупа.
Ето един пример за хранителна верига, в която крайната ни цел е да въведем боровинките. Обърнете внимание колко отдалеч тръгваме, както и че е необходимо да проявим търпение, за да се случи запознаването и приемането на новата храна по най-добрия начин.
Изграждането на хранителни вериги не е никак трудна задача – необходимо е единствено да отделим нужното време, за да осъществим добър анализ на хранителните предпочитания на детето (а никой не е по-наясно с тези предпочитания от вас, неговото семейството), а после да дадем воля на въображението си, вместо на тревогите.
Вие от чие ястие бихте опитали – от това на усмихнатия и спокоен готвач, или от това на нервния кулинар, който ви поднася чиния с треперещи ръце и напрегнат поглед?:)
За терапевта:
Маргарита Габровска e логопед и специалист по ранна детска интервенция в Център за детско развитие „Малки чудеса“, член на Европейската асоциация по ранна детска интервенция. Заедно с над 10-годишен терапевтичен опит в областта на ранното детско развиетие, Маргарита има и докторска степен по Философия (Етика) и е силно ангажирана с проблеми от областта на етиката на грижата, което оказва и пряко въздействие и върху терапевтичния й подход при работа с деца в ранна възраст и техните семейства. Разглеждайки храненето като значима част от процеса на общуване и въздействие върху развиващата се детска личност, тя поставя силен акцент не просто върху „механиката“ на храненето, а върху общуването родител – дете в контекста на храненето, правилата в семейството и съхранението на детското достойнство.
Свържете се с нас, за да получите повече информация и/или да запишете час за консултация на телефон 0887 54 54 46 или от формата долу.