Краят на годината обикновено е белязан за всеки един от нас от празници, спомени, равносметки, надежда… За Ирма всеки месец декември оттук нататък ще бъде изпълнен и с изпитаното незабравимо усещане, че ще бъде майка. Дните, в които се е сбъднала една мечта и е получила един от най-ценните подаръци на света – Магдалена.
“През изминалия декември се навърши една година, откакто разбрах, че в мен расте живот!”, започва разказа на Ирма. Първоначално тя е със смесени чувства и както споделя, в нея се борят страх и радост. Изненадата ѝ е още по-голяма, когато на първия преглед при АГ определят и термина на раждане – 3 август.
Точно на този ден приключи първата ми бременност, поради липса на сърдечен пулс на плода.
Казах си, това е съдба, на този ден е трябвало да изпитам и щастлив момент”. Ирма не смее дори да се зарадва, заради предишния си горчив опит. Предпочита да изчака до следващия преглед, за да се увери, че всичко е наред. “15 декември за първи път чух и малкото сърчице да тупти. Не сдържах сълзите си от радост”, споделя тя. И едва тогава си позволява да е щастлива. В коледните картички, които семейството разпраща на роднините, присъства и хубавата новина: „Коледното чудо и при нас дойде, и дори си има сърчице“.
Бременността протича съвсем нормално и без никакви усложнения. Редят се рутинните ежемесечни прегледи, първата и втората фетална морфологияФеталната морфология представлява обстойно и високо-специализирано ултразвуково изследване на всички основни органи и системи на плода. В зависимост от гестационния срок това изследване дава информация за феталното развитие и протичането на бременността., които също показват, че всичко е наред.
Всичко вървеше чудесно до онази топла майски сутрин, в която се събудих с изтичащи води…
Ирма дори не успява да осъзнае какво се случва с нея в първия момент. А и е прекалено рано – тя все още е само в 28-а г.с от бременността. “Явно за малките чудеса няма рано или късно. Така на 11 май постъпих в болница за задържане”, продължава разказа си тя. “Няма да забравя как сестрите в отделението ми вдъхваха кураж с истории за други бъдещи майки като мен, лежали на същото легло и успели да докарат бременността поне до 32-33-а г.с. Системи, абокати, тонове на плода през час, така изминаха първите 24 часа от постъпването ми в
болницата”. Въпреки усилията на лекарите, дъщеричката на Ирма се появява на бял свят само ден по-късно, на 12 май, точно в 14:20 часа в УМБАЛ „Свети Георги“ – Пловдив.
Магдалена се ражда в 28-а г.с. 1290 г и 40 см.
“Нищо не успя да задържи малката любопитка на тъмно и тясно”, разказва днес с усмивка майка ѝ. Но в онзи така важен ден, тя дори не успява да чуе първия плач на дъщеричката си или да я види, защото не е в съзнание по време на раждането. “Престоят ми в болницата беше едновременно най- ужасният и най- хубавият период”, спомня си Ирма. “Докато все още бях там можех да я виждам всеки ден. Помня как постоянно гледах часовника и чаках да стане 13:00 ч., заставах смирено пред вратата на неонатологичното отделение и чаках”.
Имах своите 10 минути с нея всеки ден.
Ирма може да гледа малкото телце на дъщеричката си само през стъклото. “Не можех да я докосна или прегърна. Размерът на памперса ѝ беше 0, дори не знаех, че има толкова малък, а и покриваше почти цялото тяло”, споделя тя. Всичко става още по-трудно, след като я изписват от болницата и се прибира сама вкъщи. “Периодът след моето изписване беше белязан от вторници и всички останали дни. Вторник беше любимият ми ден, тогава ходех при нея да я виждам”.
“Нашата Магдалена премина през всички етапи на подаване на кислород, докато не чух в телефонната слушалка „Маги днес диша сама“. Малкото ни момиченце се бореше всеки ден и се беше вкопчила здраво за живота”, продължава разказа си Ирма.
49 дни прекарани далече от нас
Магдалена остава 49 дълги дни в неонатологията, Ирма разказва в този труден период за нея поне вторника става още по-прекрасен, когато открива групата за подкрепа на родители, които чакат своите герои, с Ния Коновска. “Като изключа мъжа ми и най-близките, тази група е мястото, на което срещнах най- много разбиране и подкрепа”, изтъква тя. “Запознах се с невероятно силни хора, които преминаваха през същото като мен. Да, всяка от нас има своите причини да е в тази ситуация, но резултатът при всички е един – преждевременно родено бебе, за което да се борим и да не спираме да вярваме”. Магдалена вече е 9 реални месеца, а си е у дома от 7, но Ирма не е пропуснала нито една среща. “Сега групата се превърна в “моето време”. В края на всяка среща Ния задава един и същи въпрос: “Как беше срещата за вас? С какви чувства останахте?” Моят отговор е, че срещата ми напомня на приятно кафе с приятелка, само че кафето го пиеш виртуално! В края на срещите винаги научавам нещо ново за себе си, преоткривам се. Хубаво е да имаш с кого да споделиш преживяванията си, без да си налага да обясняваш какво е БПД, коригирана възрастКоригирана възраст на бебето е тази, отчитана от датата на термина. Т.е. не реалната възраст, а възрастта на която щеше да е бебето, ако не се беше родило преждевременно. или някой друг сложен термин”, разказва тя.
А когато Магдалена най-сетне е изписана и се прибира у дома, първите дни вкъщи са “като насън” за Ирма. “В един момент си родила, корема го няма, но не можеш и не смееш да се наречеш майка, а в следващия две малки очи те гледат от кошарата и знаеш,че в тях виждаш целия си свят”, споделя тя. “Сега нашето малко момиче не се спира нето за миг, освен когато спи. Винаги рита, маха с ръчички и има най-прекрасната усмивка, която съм виждала”.
Скъпи майки, преминаващи през това в момента, не губете надежда и имайте вяра в своите деца.
Малките герои са най-големите!
Мама Ирма и татко Милен не са забравили и до днес всички, които са били до малката им дъщеричка в онези трудни моменти. “49 дни целият екип на отделение по неонатология при УМБАЛ „Свети Георги“ полагаха грижи, за да мога сега да пиша това, държейки в ръцете си моята сбъдната мечта – Магдалена”, изтъква Ирма.
Затова по случай 17 ноември, денят на недоносените деца, семейството занася в отделението специално направена торта от топли одеалца и картичка за спомен със следното благодарствено стихче:
Мъничка родих се аз,
А сега съм тъй голяма!
Благодарение на всички вас,
Ангели в бяла премяна.
Благодаря ви, че повярвахте в мен
И ми подадохте ръка.
Вашите грижи всеки ден
ме прибраха у дома!
