На 10 януари 1967 г. е осъществен първият транспорт с хеликоптер на недоносено бебе, с който се ражда и историята на „Летящата монахиня“ (“Flying Nun”), която се разказва и до днес!
Мъничкият пациент, за който се пробва за първи път този революционен за времето си транспорт, е преждевременно родено бебе от болницата Zion Benton в Илинойс, САЩ. Разстоянието на полета е 200 мили (приблизително 322 километра) и има за цел крехкото мъниче да получи животоспасяващи грижи в St. Francis Hospital в Пеория, Илинойс – днес известна като Children’s Hospital of Illinois. Той се превръща в повратен момент за неонатологията и медицинския транспорт.
Малкият пациент в хеликоптера е Майкъл Уейн Петковсек, роден пет седмици по-рано и с тегло едва 1500 г. Болницата, в която се ражда преждевременно, не разполага с необходимата апаратура и специалисти за грижа за недоносени бебета. В онези години повечето болници все още нямат добре екипирани неонатологични отделения, затова бързото транспортиране до подходящо лечебно заведение е жизненоважно. Необходимо е и състоянието на мъничкото бебе да бъде внимателно наблюдавано по време на преместването – тази задача на земята и във въздуха е поверена на опитна медицинска сестра – монахинята Мери Андре.
Първата по рода си мисия продължава 2 часа и 20 минути
Полетът продължава 2 часа и 20 минути, като спира и за зареждане по пътя. На борда сестра Мери Андре бдително наблюдава и се грижи за крехкото новородено. Историческа става снимката, на която пилотът Джо Кордри внимателно ѝ помага за качването на кувьоза в хеликоптера. Благодарение на нея сестра Мери Андре става известна на всички с прозвището „Летящата монахиня“. Хеликоптерът е толкова малък, че в него има място само за двама души и се налага да бъде махната една от седалките и да се постави дъска, на който кувьоза се закрепва с ластично въже. Самото бебе също е закрепено с пелена в кувьоза за повече безопасност. Сестра Мари Андре носи чанта с ограничени консумативи – кофеин, стимулант за дишането, няколко спринцовки и светена вода – за да може бебето да бъде кръстено, ако не стигне до болницата… За захранването на кувьоза по време на полета се ползва гнездото на запалката за цигари в хеликоптера
С много кураж и импровизация тази първа по рода си мисия от 1967 година поставя началото на днешните специализирани екипи за неонаталеннеонатален период – период на новороденото (от раждането до края на 1-ия месец) и педиатричен транспорт, оборудвани с мобилни кувьози, апарати за обдишване и съвременна животоспасяваща техника.
Тя ни напомня колко дълъг път е изминат в неонатологията и грижите за най-мъничките пациенти – недоносените бебета. Благодарение на решителността и смелостта на понякога съвсем обикновени хора.