„Имаме по-голямо дете и не знаем какво да му кажем за преждевременно роденото бебе. Не знаем как да се държим и не искаме да го стресираме излишно, но и не можем да се правим, че нищо не е станало.“
Дори деца на 2-3 години разбират много повече, отколкото предполагат възрастните. Вероятно Вие опитвате да защитите детето си, като го държите в неведение относно състоянието на новороденото братче/сестриче.
Но детето усеща, че нещо не е наред, усеща тревогата и притеснението у Вас, това че сте изпълнени със страх и неувереност. Това е подходящ повод да покажете на детето си, че в такъв труден за семейството момент Вие споделяте как се чувствате, изричате на глас това, което ви тревожи (точно както бихте искали да го прави и детето Ви в труден за него момент), разчитате на взаимната си подкрепа.
Просто споделете с детето, че бебчето е излязло прекалено рано от мама и не е успяло да порастне достатъчно, за да си го вземете у дома. За това трябва да остане в специално легло в болницата, докато оздравее и порастне достатъчно. Детето ще оцени вашата откровеност и вероятно ще се почувства по-сигурно, защото знае причината за поведението Ви, което вероятно все пак е по-различно от досегашното.