Портрет на недоносеното

Портрет на недоносеното

Срещата с новороденото винаги носи изненада и изумление. Няма бъдещ родител, който да не си представя с трепет и вълнение как ще изглежда малкото човече. И колкото и да сме си представяли нашето бебе, никога не е точно така, както е в действителност. Срещата с недоносеното бебе обаче освен изненада и изумление, често може и да шокира родителите.

Анатомо-физиологически особености

Преждевременно роденото бебе може да тежи от около 600 до 2500 гр., като има случаи и на оцелели деца с тегло под 500 грама. Дължината е от 35 до 45 см. Човек трудно може да си представи, че изобщо е възможно да съществува живо човешко същество с толкова малки размери. Природата обаче често ни изумява и такива деца наистина оцеляват, а в последните години съвременната медицина все повече разширява своите възможности.

Възможно е недоносеното бебе да се роди с високи за гестационната си възраст размери (над 2500 гр.), но неговите органи и системи все още са незрели. Възможно е също напълно доносено бебе да се роди с ниско тегло и ръст, което означава, че то се е развивало в неблагоприятна среда и в следствие на това е хипотрофично (Хипотрофията е хронично недоимъчно състояние, което настъпва при продължителен намален внос на белтъци или при състояния, които смущават тяхното усвояване от организма. В България честотата на децата с хипотрофия е около 1 до 2 %.).

Най-дребните недоносени бебета се събират върху дланта на възрастен човек, а ръчичките и крачетата са толкова малки, че могат да преминат през обикновен пръстен. Кожата на недоносеното е почти прозрачна, през нея се виждат кръвоносните съдове, тъй като под нея все още не се е натрупала подкожна мазнина. Понякога е покрита с фини косъмчета, които се наричат лануго. При много висока степен на недоносеност, понякога и ноктите са недоразвити.

Недоносените деца имат специфична фигура – относително голяма глава, с изпъкнал череп, понякога открити черепни шевове, ниско разположено пъпно колело, слабо развита подкожна мастна тъкан.

Бебето не е в състояние да контролира телесната си температура, тъй като няма никаква подкожна мазнина. Поради това недоносените веднага се поставят в кувьоз (инкубатор), който може да поддържа температура до 37 градуса. Поддържането на висока температура е важно и заради това, че бебето изразходва калории, в опита на тялото да се затопли, а всяка калория е жизненоважна за него. Недоносените деца лесно се охлаждат, заради повишения топлообмен, нямат адекватно повишаване на температурата/адекватна терморегулация и лесно могат да прегреят в кувьоза. Претоплянето пък пречи на развитието на потни желези.

Ушичките на някои недоносени изглеждат странно, защото хрущялът, който им придава форма все още не е образуван. Те понякога изглеждат плоски, увиснали или навити. Това с времето ще се коригира. Костите на черепа са податливи, поради слабата минерализация.

Половите характеристики не са напълно развити. При момченцата тестисите не са спуснати към скротума, а при съвсем малките недоносени, те изобщо не са развити. При момиченцата половия отвор не се вижда заради слабото развитие на срамните устни и относителната хипертрофия на клитора. Съдейки по външните белези на детето, може да се направи заключение за степента на недоносеност. Разработени са и оценъчни таблици за тези признаци.

Тъй като не е завършило развитието нито на мускулите, нито на нервната система, някои рефлекси все още липсват. Това могат да бъдат рефлекс за хващане, сукателен и гълтателен рефлекс и др. Забавена е реакцията на дразнители. Възможен е намален мускулен тонус (хипотония).

Морофологията на мозъка се характерезира с изгладеност на мозъчните гънки, незавършена диференциация на сивото и бялото мозъчно вещество, непълна миелинизация на нервните влакна и проводящите пътища. Незрялостта на мозъчната кора обуславя преобладаването на дейност под кората: движенията й са хаотични, в следствие може да се наблючва тремор на ръцете, спазми.

Бебето все още е много слабо и немощно, а поради тази причина, както и поради липсата на достатъчно въздух, бебето или плаче много малко или изобщо не плаче. Понякога се случва така, че дишането внезапно спира. Това е известно като апнея на преждевременно роденото. Вероятно сърцето на почти всяка майка е започвало бясно да бие, докато се е заслушвала в ритъма на дишането на заспалото си дете, който обаче от време на време внезапно спира за няколко секунди, макар да изглежда като цяла вечност. Именно това се нарича апнея и преждевременно родените са особено податливи. Поради тази причина кувьозите са снабдени със специални звукови системи, които сигнализират на лекарите ако има проблем с дишането. В такива ситуации обикновено е достатъчно просто леко да тупнете бебето, за да започне да диша отново. При недоносените координацията между инстинктивно и контролирано дишане все още не е напълно развита. Обикновено за няколко седмици, недоносените се научават да контролират дишането си.

Дихателната и нервната система на недоносеното дете също са недоразвити (това е най-честата причина за патологии). Горните дихателни пътища са тесни, диафрагмата им е разположена по-високо, гръдната клетка е податлива на влияния, ребрата са разположени перпендикулярно на гърдите, при най-недоносените гърдите даже са вдлъбнати. Дишането им е повърхностно, слабо, обема на вдишване е малък, ритъмът е нередовен.

Синтезата на сърфактант започва след 24 г.с. Основна съставка на сърфактатнта са фосфолипидите, предимно лецитин (дипалмитоил – фосфатидил холин). Съотношението  лецитин / сфингомиелин в амниотичната течност е маркер за белодробната зрялост на плода. Сърфактантът намалява повърхностното напрежение на водния слой от вътрешната страна на алвеолите и предпазва белия дроб от оток. Недостигът на сърфактант пречи на алвиолите да се разгънат при вдишване.

Сърдечно-съдовата система на недоносеното дете в сравнение с другите системи се явява относително развита, понеже тя се развива най-рано. Въпреки това пулсът им е много лабилен, с честото 120 – 160 удара  в минута.

Кръвното налягане при недоносените в сравнение с донесените е по-ниско: 80/50 mmHg.

Стомашно-чревният тракт при недоносените се характеризира с недоразвитие на всички отдели, малък обем и по-вертикално положение на стомаха. Лигавицата на храносмилателния канал е нежна, тънка и лесно ранима, богато кръвоснабдена. Всичко това затруднява процесите на преработка и всмукване и води до развитие на метеоризъм и дисбактериоза. При  2/3 от недоносените, даже и да се хранят естествено, има дефицит на биофлората в червата.

При недоносените са снижени резервните възможност на щитовидната жлеза. Половите жлези са малко активни, затова при тях по-често се появява т.нар. полова криза в първите дни от живота. Процесите на метаболитна адаптация са забавени. Регулацията на бъбреците е несъвършена, водният обем е лабилен, могат да се получат отоци и бързо обездвижване (при лошо състояние или лоша грижа). Урината е слабо концентрирана, честотата на изхождане е по-голяма от тази на доносените.

След като достигнат датата, на която е трябвало да бъдат родени, повечето недоносени бебета обикновено вече приличат и външно, и като поведение на едно нормално новородено бебе. На тези, които са родени значително по-рано и с екстремно ниско тегло, им трябва малко повече време, но в днешно време и те се справят поразително добре.

Болнична грижа за недоносени деца

Средната продължителност на периода за адаптация с обкръжаващата среда при недоносените деца е  1 – 2 месеца. Поради незрялост на вътрешните органи и системи, при неадекватни условия, могат да се получат тежки усложнения. Затова организацията на адекватни условия за преживяване е от огромно значение.

Температурният режим трябва да отчита несъвършенствата на терморегулацията и опасността от охлаждане. Температурата на въздуха в родилното отделение трябва да е не по-малко от  22 – 23. Силно недоносените деца в някои страни се увиват в метализирани пелени, за да не губят топлина. Децата родени под 1500 г, а също и по-големи, но болни деца, се слагат в кувьози, в които се поддържа температура, различна в зависимост от степента на недоносеност, около 32—36 °С.

Относителната влажност на въздуха в първата седмица от живота на детето се намалява постепенно от 90 % до 60 – 70 %; концентрацията на  кислород зависи от състоянието на детето.

Продължителността на пребиваване в кувьоза зависи от индивидуалните особености на детето. Всички медицински манипулации се извършват в кувьоза.

Вторият етап на развитие на детето се явява рехабилитацията

Всички деца имат нужда от физическа рехабилитация: масаж, упражнения във вода. Към рехабилитацията трябва да се привлекат и родителите на детето.

Изписването на дете е след като то се адаптира напълно към външната среда. Трябва да има самостоятелно дишане, регулярно покачване на теглото, добра терморегулация.

Снимка: интернет

 

 

Етикети:, ,