Проучването разглежда 10 877 бебета, родени между 2013 и 2018 г. и установява значително подобрение в оцеляването на родените между 22 и 28 седмица, в сравнение с миналото. Около 78 % са спасени в сравнение със 76 % от родените между 2008 г. и 2012 г. Два процента може да не звучат като много, но това означава стотици кърмачета спасени всяка година.
Това проучване показа, че дори тези, родени в 22 гестационна седмица, т.е. 18 седмици по-рано – са имали шанс да живеят. При активно лечение около 28% от тях са оцелели; сред родените в 23 седмица са оцелели 55%.
„Когато бях на специализация в средата на 80-те години, бебетата, родени 500 грама и в 25 седмица не оцеляваха, просто не се получаваше. Сега виждаме как границата на жизнеспособността спада до 22 седмица“, каза неонатологът Криша Ван Мюрс, доктор и професор от Стандфортският университет по педиатрия и съавтор в изследването. С всички тези нови стратегии за лечение, които разработихме, видяхме невероятно въздействие.“
Анализът показва, че кърмачета дори в най-ранната гестационна възраст – 22 и 23 седмица – може да живеят, ако са активно реанимирани, каза Сюзън Хинц, професор по педиатрия и съавтор на вестника..
Това проучване е публикувано в журнала на Американската медицинска асоциация.
Проследяване на бебета
Изследователите изучават сетивната нервна система, развитието и функционалния напредък на бебетата, родени на 22-26 седмица от бременността, провеждайки изследвания, когато децата са били на 2 години.
Като цяло около половината са имали леки или никакви признаци на неврологични проблеми, докато 29% са с умерени увреждания. Около 21% от децата имат тежки увреждания, включително приблизително 1.5% със слепота и 2.5% с тежка загуба на слуха. 15% от децата са използвали помощ за придвижване като ортезни средства, скоба или проходилка, докато 8% имат умерена до тежка церебрална парализа. Около половината са били повторно хоспитализирани, след като са изписани от неонаталното интензивно отделение.
„Окуражаващо е, че половината от децата са имали никакви или минимални неврологични увреждания на 2 години. Но умерените до тежки неврологични предизвикателства не са рядкост в тази група, особено за тези, родени в най-ранната гестационна възраст“, каза Хинц.
„Проучихме и други важни резултати, като предизвикателствата при храненето и нуждите от оборудване и медикаменти, които образуват комплексната подготовка за грижи и консултиране.“
Подобряване на резултатите
През последните 20 до 30 години изследователите са открили безброй подходи за подобряване на оцеляването и грижите за недоносените кърмачета, каза Ван Меурс. Това включва използването на сърфактант , средство което подпомага развитието на белите дробове, както и стероиди при бременни майки, което помага на белите дробове на бебето и други органи да се развият и свежда до минимум риска от проблеми с дишането, кървене в мозъка и други усложнения, каза тя.
Клиницистите също са модифицирали средата, в която се лекуват преждевременно родените кърмачета, създавайки атмосфера, подобна на утробата с ниско осветление, минимален шум и смущения. Те също така използват апарати за непрекъснато положително налягане на дихателните пътища (CPAPЕдна или две пластмасови тръбички се вмъкват/поставят в ноздрите на бебето и се подава малки количества кислородът, които са под налягане . апарат ), които спомагат за поддържането на дихателните пътища отворени и са по-нежен начин за подпомагане на дишането, вместо да използват вентилатори, което може да увреди белите дробове, каза Ван Меурс.
“Родителите също са включени в процеса на лечение – доказано е, че редовното родителско докосване и особено контакта кожа до кожа „кенгуру грижа“, може да увеличи наддаването на тегло, да намали шанса за сепсисобща гнойна инфекция, при която в кръвообращението навлизат микроорганизми. Може да бъде първична или вторична – усложнение на съществуващо гнойно огнище, напр. фурункул, карбункул и др. Протича с висока температура, интоксикация, увеличен черен дроб и слезка, левкоцитоза... – тежка инфекция на кръвта – и да подобри оцеляването и неврологичното развитие.” – казва тя.
Ван Меурс казва, че Станфорд използва иновативни невромониторинг устройства за наблюдение на мозъчната активност и нивата на кислород в мозъка на крехки новородени, за да сведе до минимум мозъчното нараняване в неонаталното интензивно отделение.
„Това ще е фокусът през следващото десетилетие – как можем да защитим мозъка и да подобрим резултатите за тези деца“, каза тя.
Според Хинц – изследователи в Националния институт за детско здраве и човешко развитие, неонатална изследователска мрежа, представляваща група от 18 академични медицински центрове, финансирани от института, продължават да следят някои от децата, родени изключително преждевременно до 5-7-годишна възраст.
Грижата у дома продължава
С нарастващата вероятност за оцеляване на екстремо недоносени кърмачета, каза Хинц, трябва да се постави по-голям акцент върху живота извън болницата.
„Трябва да изместим фокуса си от хоспитализацията в неонатологичното интензивно отделение далеч отвъд този период, като инвестираме в родителите и семейството, осигурим интервенции и стратегии за подкрепа, за да подобрим резултатите, които са важни за семействата“, каза Хинц.
„Направихме огромни крачки и правим невероятни неща за децата в неонатологичното интензивно отделение. Сега е време да хвърлим поглед върху жизнения курс – изслушване на семейства, вземане предвид на притесненията и резултатите важни за тях в научните изследвания и усилията за подобряване на качеството на живот. Така ще помогнем на семействата и децата да получат реален шанс за добър живот.“
Превод за фондация “Нашите недоносени деца”: Любомира Бекирска
Източник: scopeblog.stanford.edu