Много от историите за едно преждевременно раждане са свързани с прееклампсията – тежко усложнение бременността, което може да засегне 1 на всеки 25 бременни жени. Обикновено то настъпва напълно неочаквано, след една напълно безпроблемна до този момент бременност и се развива мълниеносно, излагайки на риск живота на майката и бебето. Помолихме да споделите с нас историите си за раждане след прееклампсиязаболяване през бременността, характеризира се с наличие на повишено кръвно налягане, повишен белтък в урината след 20 г.с., за да има повече осведоменост за това състояние и да вдъхнем надежда и кураж на семействата, които се сблъскват с него. Стела откликна на молбата ни и разказва за раждането на сина ѝ Йордан, роден в 29 гестационна седмица и 6 дни с тегло 860 г, вследствие на прееклампсия.
“Забременях на 31 години и даже се случи почти от раз. Много исках да имам дете и бях много щастлива, че бременността ми беше лека и безпроблемна, поне според лекарите”, започва историята ѝ. Стела няма почти никакви неразположения, дори така често срещаното повръщане през първите месеци. На прегледите тя редовно следи и кръвното си налягане, което е нормално.
Всичко изглеждаше наред, докато една нощ не се събудих в 3 часа през нощта, защото ме болеше главата в слепоочието.
“Краката ми също се бяха подули само в стъпалата, но го отдавах на летните жеги, беше юли месец”, спомня си тя. “Измерих си кръвното и беше 160/100, легнах на дивана и продължаваше много да ме боли главата. На сутринта кръвното ми беше 140/90 и отидох на работа”. Стела решава все пак да отиде и на преглед в болницата по съвет на следящия я лекар. Там кардиологът измерва кръвно 170/110. След около час, при АГ, стойностите са вече 210/120…
“Чувствах се само изморена и недоспала”, разказва Стела. “Всички ме питаха всеки ден дали ми се вие свят, дали ми причернява, дали ми е лошо и други симптоми на високо кръвно. А аз бях свежа като репичка и нищо не усещах. Направиха ми кръвно изследване за прееклампсия, на което референтната стойност беше не повече от 84, моята беше 304. Била съм вече с тежка прееклампсия, а аз нищо не разбирах, само виждах че съм много извън референцията и дори не вярвах, че резултатът е верен”.
В болницата започват да ѝ поставят и инжекции, за които тя мисли, че са за кръвното и едва на третия ден разбира, че всъщност за разгръщане на белите дробове на бебето. “Беше нещо, за което не бях чувала и си казвах, че лекарите си знаят работата. Тогава не знаех какво е това кортикостероидна терапия”, споделя Стела. На третия ден сутринта ми сложиха апарата за следене на тонове и си го слушах 20 минути”.
По едно време бебчо започна да рита, но не както нормално, беше доста странно ритане
При нея веднага идват сестрите и започват да гледат записа. Стела помни как едната казва на другата: ‘Веднага ми намери доктор и ехограф“ и двете се разбързват. Става ѝ ясно, че нещо не е наред. “След 10 минути дойдоха лекарите и сестрите и чух от д-р Нашар изречението: “Днес ще родиш“. Направо замръзнах и не знаех как да реагирам, седях и мълчах”, споделя тя. Лекарката ѝ казва, че са мислели, че успее да изкара поне още един ден, но няма да е възможно, защото е вече много отекла и цялата е подута. Само след 20 минути Стела е вече в операционната и всички чакат да стане 9.15 ч, за да се подготвят и в неонатологията и да започне секциото. “Бях спокойна, защото не осъзнавах, не вярвах какво се случва”, спомня си тя.
Йордан се ражда в 29 гестационна седмица и 6 дни с тегло 860 г
Терминът му е на 06.10.2022 г., но се налага да се появи на бял свят на 28 юли. “Извадиха го, той проплака, не веднага, но няколко секунди, след като го взеха на масата. Увиха го в кърпи, дадоха ми го до лицето да го целуна и го отнесоха”, са спомените на Стела за раждането. Успява да го види едва на следващия ден, вече в кувьоза. “Не ме беше страх от кувьоза защото и аз съм била в такъв с близначката си, заради ниско тегло, родена съм 2100 г”, споделя тя. “Нищо, че моето детенце се роди 860 г, въпреки че го измериха 1100 на апарата преди раждането”.
След раждането малкият Йордан има проблеми със стомаха, защото е погълнал мекониумтъмно зелени изпражнения, които новороденото отделя през първите 2-3 дни след раждането. при раждането. Той не може да приема мляко в продължение на 11 дни и след това дълго време е на антибиотици. “Молех да оживее”, спомня си Стела. “Имаше и ретинопатияобщ термин за заболявания на ретината, която израсна 1 месец след термина, както и анемиямалокръвие – недостиг на червени кръвни телца и/или хемоглобин в кръвта. Преливаха му кръв 2 пъти, а след изписването продължава да приема желязо и до днес”, допълва тя.
Най-голямата изненада беше, че дишаше сам и не се е наложи да го интубират, а само му помагаха с CPAPЕдна или две пластмасови тръбички се вмъкват/поставят в ноздрите на бебето и се подава малки количества кислородът, които са под налягане ..
Йордан прекарва 81 дни в неонатологията. Дни, които са изключително тежки за Стела. Тя успява да вижда детенцето си всяка събота, докато достига тегло от 1,5 кг и вече не е в рисково състояние. Правят изключение за нея и още няколко майки с малки бебенца. След това вече може да го вижда само по Вайбър три пъти в седмицата на видео. В другите дни се обажда по телефона за информация. “Бях в депресия излях много сълзи. Нямах желание да правя нищо. Най-много ми помогна мъжът ми, който се държеше стоически, въпреки ситуацията”, споделя тя.
“Продължавах да вдигам високо кръвно и след раждането – до 170/110. Всяка вечер ме болеше главата. Понякога и сутрин, нямаше някаква закономерност. Имах високо кръвно 9 месеца след раждането. Разбрах, че съм била пред полиорганна недостатъчност и освен родоразрешение е нямало друг начин да ме спасят”, допълва.
Цедях кърма с помпата на всеки 3 часа и я хвърлях заради бактерии. И така 3 месеца…
Въпреки трудностите, Стела решава да осигури поне кърма за бебето си. “Започнах да се цедя на втория, третия ден след раждането, още в болницата. Нямах никаква мотивация, но го правех през 3 часа всеки ден, дори през нощта. Трябваше да си изследвам кърмата за микробиология и за жалост имах бактерии, заради които не я приемаха в неонатология и не можах да давам на бебето докато беше там”, споделя тя. Но продължава да изцежда дори, след като я изписват. Събира кърмата в пликчета и я замразява. “Изхвърлих 2 пъти пълни чекмеджета на фризера, изследвах си кърмата 10 пъти, като веднъж я изследвах едновременно в две различни лаборатории и имах различни резултати”, разказва Стела.
Страшно много се ядосвах и реших, че ще съм упорита и ще си кърмя бебето.
Стела изкарва 2 курса на антибиотици, за да получа чиста проба кърма. Получава я чак на 10-то изследване, когато бебето ѝ вече е изписано и е вкъщи от 1-2 седмици, а тя още цеди и хвърля. “Когато видях чистата проба, веднага започнах да му давам кърма и спрях адаптираното мляко. И сега, на 10 реални месеца, все още му давам кърма с шише”, споделя тя. “Успях да го науча да суче, но го кърмих на гърда много малко, основно се храни с шишето. Доста често той не засукваше добре или имаше страшни колики и не сучеше. Само сутрин го кърмех на гърда и се наслаждавах на гледката и чувството, когато се получаваше”, допълва Стела.
Сега, като се върна назад, всичко ми се струва като миг
От дистанцията на времето, всичко вече изглежда отминало, но семейството все още не може да забрави и първите дни вкъщи с малкия Йордан. След всичко преживяно и така дългата раздяла, Стела не успява да отиде в болницата, за да прекара време с детенцето си преди изписването. “У дома дойде едно бебенце, което тежеше 2200 г. Гърчеше се, напъваше се, почервеняваше и хъркаше, пръхтеше и дишаше ужасно тежко денонощно. Аз седях и го гледах и се чудех нормално ли е това, защо прави така и дали няма да спре да диша”, спомня си тя. Тя звъни в неонатологията дори посред нощ, за да пита какво да прави. Първите дни и седмици са особено трудни. “Майка ми беше с нас да ни помага и добре, че тя и мъжът ми ставаха и го обслужваха бебето, защото аз тогава пиех високи дози хапчета за кръвно и не се събуждах. Не го чувах, а и той не плачеше, трябваше да го будим за да яде”, споделя Стела.
Днес Йордан е вече на 10 реални и 8 коригирани месеца и расте здрав и силен и радва всички вкъщи. Всичко сякаш е отминало като миг и Стела завършва разказа си със следното послание:
“Пожелавам на всички майки, които се сблъскват с прееклампсията, да не се предават и да вярват, че децата им ще се справят въпреки всичко. И да се следят по време на бременността за симптомите, но и да са информирани какво може да значат. Аз и да знаех, вече е било късно за терапия, но ще знам за следващия път!”.
