Преждевременното раждане изправя пред огромно предизвикателство всички родители и често е изключително трудно те да запазят психически и физически силите си, за да преминат през тези трудни моменти. За Десислава и съпруга ѝ, от огромна помощ е възможността да бъдат близо до дъщеричката си Полина и да практикуват кенгуру-грижа по време на нейния престой в неонатологичното отделение в МБАЛ-Пазарджик. Мигове, които ги зареждат с надежда и сила, след като тя се ражда по спешност в 32-а гестационна седмица, с тегло 1800 г. Десислава споделя с нас историята си, след като ни изпрати снимки по случай Световния ден на кенгуру-грижата, за да разкаже за невероятното усещане, когато имаш възможност за близост с бебето си.
Поли е много желано бебенце, както от нас като родители, така и за нейната по-голяма сестричка Вики. Със съпруга ми винаги сме искали и сме си представяли, че ще имаме повече деца. И тази втора за мен бременност започна прекрасно – без почти никакви симптоми, изключително спокойно първо тримесечие. Всеки месец ходех на женска консултация, правех стандартните изследвания – пълна кръвна картина, биохимичен скрининг в 12-а г.с., фатална морфология…
Но както се оказа, едно на пръв поглед незначително, но от най-важните за проследяване неща, не беше направено при мен, а именно – измерване на кръвното налягане.
Винаги съм била с доста ниско кръвно, при мен стойности от 60/90 са напълно нормални. Но в хода на бременността ми кръвното се е вдигало постепенно, така че дори аз не съм усетила каквито и да било симптоми.
С първото си детенце следих бременността си и родих в частна клиника и с второто реших да направя по-същия начин. Лошото беше, че запазваш предварително час за след месец и все пак се налага да чакаш много. Прегледите ми минаваха спокойно, само с най-важната информация. Но всичко изглеждаше наред.
Малко след влизането ми в 32-а г.с., получих леки контракции около 1 часа през нощта, а 20 минути по-късно усетих силна болка ниско долу, все едно нещо се спука. В този момент изведнъж потече и обилно количество кръв. Докато се опитвах да се измия, за да тръгнем към болницата, почувствах още една силна контракция и после как ми изтичат водите.
Не можех да си позволя и за секунда да покажа страх, защото 4-годишната ни дъщеря се беше събудила заедно със съпруга ми.
Тъй като нямаше как да изчакаме да дойде някой да я гледа, тръгнахме направо с нея и по пътя я оставихме при майка ми. За огромно щастие, беше сънена и не разбра точно какво се случваше.
Последваха най-кошмарните ни часове. От частната болница, в която се следях, ни изпратиха в държавната болница, защото само там имат нужните специалисти и нужната апаратура за толкова рано родени бебенца. Изпитвах огромен ужас от случващото се, защото не спирах да кървя обилно, но в същото време виждах лицата на моята майка и съпруга ми и някак си събирах сила да се усмихна, за да им покажа, че всичко ще бъде наред.
В мига в които ме поеха, лекарите на смяна в МБАЛ-Пазарджик започнаха обстойни прегледи, беше ми взета кръв за изследване и за минути се свика екип за спешно секцио. Оказа се, че плацентата ми се е отлепила, от което съм загубила и огромно количество кръв. Кръвното ми се е вдигало до 110/160 през бременността и никой не е забелязал или взел под внимание това. Няма да забравя гледката на всички уплашени лекари, целите мокри, когато се събудих от няколко часовата операция.
Полина се роди в 4.50 ч. на 18.08.2022 г., в 32-а г.с. и с тегло 1800 грама
Тъй като много бързо свали до 1600 г, беше бързо поставена в кувьоз. Първите дни беше просто номерче – не Полина, не и Поли, а просто номер 327. А аз след операцията се стремях да бъда изключително стегната и съсредоточена в това да бъда силна психически и физически. Получавах сведения за Поли всеки ден по няколко пъти. Но предпочетох да не отида до неонатологията… Може би звучи жестоко от страна на една майка, но много хора не разбират, че психическото състояние след такъв шок е на дъното. И ако майката не се погрижи да се изправи, да се стегне и психически да се подготви за това, което следва оттук нататък, е напълно възможно да се срине непоправимо.
Наложи се Поли да остане в кувьоз 20 дни. А по време на моя престой в акушеро-гинекологичното отделение, получавах насоки за изцеждането на кърма и започнах да изцеждам.
Всяка капка кърма, която съм успяла да изцедя беше дадена на моето бебче.
След като бях изписана от отделението, в същия ден, отидох в неонатологията, за да видя дъщеря си за пръв път. Не може да се каже, че в такъв момент човек се вълнува, по-скоро се притеснява. Притеснение в какво състояние ще видиш бебето си, какво ще чуеш. За мое огромно щастие аз чух: „Добре е, справя се, борбена е!“. Позволиха ми да я погаля по крачето и коремчето за малко – първият ми допир с нея! След няколко дни, когато състоянието ѝ позволи, ни я дадоха и да я гушнем – и на двамата с таткото, насърчавани от д-р Здравка Пиронова, завеждаща на неонатологичното отделение.
Кенгуру-грижата е нещо невероятно за родителите и за бебенцето
Имахме възможност да я практикуваме почти всеки път, когато показателите на Поли бяха добри. За нас, като родители, беше неописуемо и ни даде огромна сила и щастие – да бъдеш толкова близо до детето си, особено когато го виждаш в такова състояние.
Безкрайно благодарна съм на всички, които работят в неонатологията в Пазарджик. Там видяхме хора които са отдадени, любвеобилни и толкова нежни и милеещи за децата вътре. Даваха ни подробна информация всеки божи ден и никога не се е налагало да търся информация от другаде.
Дъщеричката ни остана 27 дни в неонатологичното отделение. Първите 20 от тях, Поли прекара в кувьоз, а останалите 7 в нормално легълце. Виждахме я всеки ден, а последните 7 дни имахме възможност да бъдем и повече време с нея – пеехме ѝ, гушкахме я, Позволиха ни и да я храним. Изписаха я на 14 септември, навръх Кръстовден. Прибрахме се с нея изключително щастливи и благодарни. Не сме имали проблеми вкъщи след изписването, просто полагахме двойно и тройно повече грижи за нея и за нула време тя стана едно пухкаво, здраво бебе. В момента е на 9 месеца и тежи цели 8,300 кг, а кака ѝ Вики е най-щастливата сестра на света.
Искам да кажа на всички родители които минават през подобно преживяване – имайте вяра и доверие в лекарите! Това са хора, лекари, неонатолози, акушерки, учили години наред, практикували и работили здраво, за да спасяват животи. Имайте им доверие, защото те са там денонощно, извънредно, ежеминутно за вашите деца! Запазете хладнокръвие и се погрижете за себе си докато бебенцето е под грижите на тези ангели-хранители. За да може, когато дойде време да бъде с вас, вие да бъдете един спокоен и уверен родител.
