Смъртта на дете е травмираща. Когато другите измерват вашата скръб, спрямо това колко време е живяло вашето дете, те сякаш омаловажават вашето преживяване и емоции.
Да измерваш скръбта на някого не е правилно.
Наскоро прочетох статия със заглавие “Какво причинява загубата на дете на родителите – от психическа и биологична гледна точка”. Като цяло тя даваше добра информация за това какви психически и физически последствия може да има за родителите да изгубят рожбата си. Но едва на второто изречение от нея, се спрях на следната статистика: “Въпреки, че не се случва твърде често, в Съединените щати около 10,000 деца между 1 и 14 години са починали през 2018 година – ужасяващият потенциал за детска смъртност е огромен. Макар и успокояващи, цифрите също така обясняват защо този специфичен вид загуба е толкова страшен, толкова болезнен и толкова стигматизиран”.
Но какви смъртни случаи се броят?
Смъртта на дете е травмираща, защо тогава децата, които са починали заради спонтанен аборт, мъртво раждане, или на възраст под 1 годинка, не са включени в статистиката?
Според Центъра за контрол и превенция на заболяванията в САЩ, през 2019 година са починали 9,173 деца между 1 и 14 години. През същата година е имало 20,291 смъртни случая на бебета. Данните също показват, че има приблизително 24,000 мъртвородени бебета и 15-20% от всички бременности приключват със спонтанен аборт.
Всичките тези числа представляват деца, които са починали и родителите им, които са засегнати психологически и биологично от смъртта им.
Когато говорим за психологически и биологичен ефект върху родителите след смъртта на дете, не можем да изключим някои смъртни случаи. Смъртта на бебе или дете по всяко време на бременността и на всяка възраст, се отразява на родителите.
Омаловажаване на скръбта на другите
Докато статията разглеждаше биологичните, психологическите и социалните аспекти, които показват, че смъртта на дете е травмираща, бях възмутена от този цитат на Дебора Кар, директор на департамента по социология в Бостънския университет. “Един от най-значимите индикатори за травма е възрастта на детето. Спонтанният аборт и мъртвото раждане са опустошителни и утежнени и от факта, че загубата често е омаловажена от обществения възглед, че плодът не е напълно оформено дете. Но толкова ли е опустошително колкото смъртта на дете, което е живяло много години? Не омаловажавам това преживяване, но не мисля“, казва тя.
Този цитат от Кар напълно омаловажава преживяването да изгубиш дете заради спонтанен аборт или мъртво раждане. Това е ясен пример на измерване на скръбта на някой друг и е ужасно грешно. Тя отрича емоциите на 29,464 родители през 2019 година, които са преживели мъртво раждане и смърт на пеленаче, да не говорим за емоциите на 15-20% от жените, загубили дете заради спонтанен аборт.
Смъртта на дете – кой решава кое е опустошително или боли повече?
Отговорът винаги трябва да бъде – РОДИТЕЛЯТ РЕШАВА. Никой няма способността или правото да преценява кое е опустошително за някой друг. НИКОЙ.
Има значение когато бебе или дете почине, без оглед на това колко кратко или дълго са живели. Когато другите оценяват скръбта на родителите, те не отразяват емоциите им. И така ги затрудняват да споделят чувствата си, да се чувстват свързани с обществото, да поискат помощ и съвет или да потърсят друга услуга, свързана с психическото им здраве, от която може да имат нужда. Родителите получават негласното съобщение, че е грешно да скърбят за смъртта на детето си и трябва да си замълчат, защото тяхната загуба не е „толкова опустошителна“ в сравнение с някоя друга. Когато другите оценяват скръбта, това наранява още по-болезнено вече разбитото сърце на родителя.
Смъртта на дете – вашето дете е от значение
Няма йерархия на скръбта и тя никога не трябва да се сравнява. Смъртта на ВАШЕТО ДЕТЕ има значение, без значение кога и как е починало. Знаем, че копнеете другите да разберат значимостта на живота на детето ви. Наличието на силна мрежа за подкрепа, където можете да споделите чувствата си по безопасен и открит начин е от първостепенно значение за процеса на скръбта. Да споделяте спомени, надежди, мечти и разочарования са важна част от процесите на скръб и излекуване. Има налични ресурси и подкрепа.
Не сте сами. Ако детето ви е починало, ние ви насърчаваме да потърсите и да се свържете с други, които разбират как се чувствате. Вашата скръб е от значение.
Загубата на бебе, независимо дали се е случила във времето на бременността, или след раждането, както и тази на дете – без значение от възрастта му, е неизмеримо тежко преживяване за семейството, което променя усещането за смисъл и светогледните принципи на родителите и близките. Консултирането е подходящо да започне непосредствено след загубата, когато има функцията да окаже кризисна подкрепа, но това не отменя появата на потребност от терапевтична подкрепа и години след събитието – в контекста на нов преживелищен опит и необходимост от споделяне и обсъждане на преживяванията от дистанцията на времето.
Център за детско развитие „Малки чудеса“ предлага индивидуално насочена терапия за родители, преживели загубата на дете. Тя има за цел да осигури възможност за споделяне на мисли, емоции и преживявания в защитено и подкрепящо пространство.
Ние, осъзнаваме необходимостта от достъпната и навременна подкрепа в подобен тежък момент. Ето защо психотерапевтичната подкрепа за семейства, преживели загуба на дете, е безплатна и се осъществява с подкрепата на дарители.
Свържете се с нас, за да получите повече информация и/или да запишете час за консултация на телефон 0887 54 54 46 или от формата долу.
Източник: nicuhelpinghands.org
Превод за Фондация “Нашите недоносени деца”: Любка Димитрова