За момент виждаш най-милото лице и вдишваш от най-сладкия аромат на малката бебешка главичка, но медицинският екип трябва спешно да премести твоето бебе в интензивно отделение. Има усложнения. В този момент можеш да дадеш всичко, за да ти върнат бебето и да останете още малко заедно. Копнееш да направиш невъзможното за тази нова любов в живота си. Толкова си развълнувана да го видиш, но и толкова уплашена, че е дошъл толкова рано.
Никога не си знаела, че скръбта и радостта могат да се слеят така.
Сякаш нещо вътре в теб се разкъсва, сякаш водиш война със себе си.
„Върнете го, моля, върнете го…“
Повтаряш го в главата си отново и отново. Имаш чувството, че никой не те слуша, никой не разбира. Тялото ти реагира по най-правилния и спонтанен начин – копнееш за бебето си повече, отколкото някога си копнял за нещо в живота си. Усещаш как сърцето ти се разбива на милион парчета на пода.
Никога не си знаела до момента какво всъщност означава да се разбие сърцето ти.
Искаш да крещиш на лекарите да го върнат, но не можеш. Знаеш, че има проблеми с дишането и знаеш, че се нуждае от медицинска помощ.
Никога не си знаела, че самотата и раздялата могат да толкова силно да се усещат.
Тялото ти изпитва болка. Иска да се сгуши плътно, точно, както бебето в корема ти само допреди минути. Представяш си как се връща в единствения дом, който някога е познавало. Страхуваш се, че и твоето дете се страхува и има нуждата да се върне при теб, защото ти си неговия дом.
Мислите ти се надпреварват:
„Това бебе е мое, то е част от мен, не могат просто да ми го вземат.“
Толкова си замаяна и толкова изтощена. Трепериш и ти е студено, и ти е неудобно.
Никога не си знаела, че отчаянието може да се почувства така.
Можеш да спиш с дни, но в готовност да го прегърнеш. Вече нищо няма смисъл. Сестрите казват, че трябва да си почиваш, да се наспиш, но това е последното нещо, за което можеш да мислиш. Бебето не е с теб, а коремът ти е празен. Имаш чувството, че се задушаваш.
Никой не ти е казал, че ще се чувстваш така. Нищо през целия ти живот не те е подготвило за това.
Нищо не мина по начина, по който си го представяше.
Сякаш всички планове са пуснати през шредера за хартия. Представяше си, че се усмихваш при вида на сладкото му лице и разрошена бебешка коса, на малки пръстчета на крачетата и ръчичките, на закръглено му коремче. Представяше си как лекарите и медицинските сестри се усмихват, докато нежно го поставят на гърдите ти за първото докосване.
Представяше си как се прибирате заедно у дома. И никога не се разделяте.
Но вместо това се връщаш сама, в болничната си стая. В този момент си свързана с неудобна помпа за кърма и се молиш да имаш кърма. Копнееш да го нахраниш, всичко те боли. Чудиш се кой го храни и какво се случва. Знаеш, че не трябва да е така и не можеш да спреш да плачеш. Плачеш, докато не ти останат сълзи и най-накрая има няколко капки коластра на дъното на пластмасовата чаша.
Молиш се бебето да се върне при теб и никога не си искала нищо повече в живота си. Никога не си се молила толкова силно за друга прегръдка.
Сестрите се опитват да те накарат да пиеш малко течности, но нищо няма вкус. Питат те дали си добре. Но никога не си била толкова далеч от „добре съм“. Изпитваш неудържим гняв, че бебето ти е толкова далече. Преминаваш през всяка една емоция сякаш си се качила на влакче на ужасите в увеселителен парк. Всеки въпрос те събаря, защото единственият отговор, който искаш да дадеш е „моля, върнете го“.
Когато най-накрая ти е позволено да станеш от леглото и да отидеш да видиш своето бебе, го виждаш през стъкло. А през него можеш да гледаш вечно. Не е като прозорец, през който някога си гледала. Не можеш да откъснеш очи от него. Той е твоя изгрев, твоя залез.
Той е най-красивото нещо, което някога си виждала.
Обричаш се никога да не сваляш очи от него, никога повече да не спиш. Твоята мисия в този момент е да гледаш как бебето ти диша. Покрито с жички и тръби. Гледаш как гърдите му се изпълват с въздух и после бавно издиша, сякаш за това е роден. Сестрите питат дали имаш нужда от нещо, но бързо отговаряш „не“. Имаш си всичко.
Имаш срещата, която те връща към себе си.
Източник: herviewfromhome.com