Адриан е едно дългоочаквано бебе и може би точно затова бърза толкова, за да се появи на бял свят. Той се ражда в 31-а г.с. с тегло 1370 г заради плацента превия тоталис и съвсем скоро отпразнува първия си рожден ден заедно с мама, татко и прекрасната кака Надежда.
“След 2 спонтанни аборта, тромбофилияТромбофилията е състояние, при което кръвта показва повишена тенденция за образуване на кръвни съсиреци. Циркулирайки в кръвообращението, съсиреците може да запушат кръвоносен съд. При бременност това и това може да подложи на риск здравето на майката или да запушат арт..., COVID-19 и много трудности, чудото се случи – имаше малка точка на ехографа”, разказва майка му Велина. За нея това е дълго чакана втора бременност и тя се тревожи дали всичко ще завърши успешно. “По препоръка на лекаря и заради двете предишни загуби на бременност, направих изследвания за тромбофилия и NK клетки. Налагаше се да поставям всяка сутрин инжекции за разреждане на кръвта”, припомня си тя. “В началото бях много притеснена, да не се случи като предишните пъти”.
До 5-я месец Велина няма проблеми с бременността и се чувства спокойна, дори някак вътрешно усеща, че всичко ще бъде наред. И всичко върви съвсем нормално, докато в 28-а гестационна седмица не получава кървене и контракции и се оказва, че е с плацента превия тоталис. Налага се няколко пъти да бъде приета в болница за задържане, заради кървене и контракции, но лекарите овладяват ситуацията.
Неочаквано в 31-а г.с. ми изтекоха водите. Малката, вече пораснала точка, нямаше търпение да излезе на бял свят.
Велина веднага е приета отново в АГ Селена в Пловдив, където следи бременността си. “Водите ми изтекоха на 14.06 и си помислих, че веднага ще раждам. В болницата обаче лекарят ми обясни, че ще се опитат да задържат раждането още няколко дни”, разказва тя. По време на престоя там, е много притеснена, но съпругът ѝ, семейството и приятелите винаги са насреща, за да изслушат какво я тревожи или радва, което е от огромна подкрепа за нея. .Лекарят ѝ също е винаги на разположение, за да я напътства или прегледа.
“Благодарение на екипа в патологична бременност в болница Селена и прекрасния и всеотдаен д-р Борислав Иванов, успяхме да задържим раждането”, споделя Велина. „Започнаха да ми слагат инжекции, за да подпомогнат разтварянето на белите дробове на бебето, като постоянно следяха и тоновете му. На 16.06 в 7 часа сутринта обаче се наложи спешно секцио“.
Адриан се ражда с тегло 1370 г, 40 см в 31-а гестационна седмица
“Дойде момента да вдиша глътка въздух. Термина ми беше на 20 август, а синът ни се роди на 16 юни 2022 г. Учудващо не се притеснявах”, спомня си Велина за раждането. По време на операцията тя губи много кръв, но всичко минава по най-добрия начин и без нужда от допълнителни интервенции, като се има предвид, че е с плацента превия тоталис. “Наложи се да ми преливат кръв и успях да видя Адриан едва на следващия ден след раждането”, продължава разказа си Велина.
Когато го видях се разплаках, не можах да повярвам как може да съществува толкова малко бебе. Та той беше по-малък от бутилка вода…
Особено труден период за нея е, когато я изписват и се прибира вкъщи без бебето си. “Първите дни бяха ужасни. Но си казах, че щом той се бори и аз ще съм силна. Само се молех да не ми се обаждат”, спомня си Велина. Тя звъни всеки ден в болницата, за да получи информация за Адриан. “Нямах търпение да стане 13:00 часа и да се обадя. Радвах се като ми кажеха, че е качил и 1 грам, летях от щастие. Нямах търпение да дойде сряда, за да отида да го видя. И всеки път той ме посрещаше с усмивка. Борбен малък мъж, който още от една малка точица се бори за живота си!”.
Казвах си, как да съм слаба, нямам право да падам духом, щом той се бори и аз ще бъда силна и ще се справя!
Адриан прекарва повече от месец в кувьоз, дълги и мъчителни дни за цялото семейство. “Но той се бореше всяка секунда за живота си”, изтъква Велина. В началото трудно приема храната и го хранят със сонда, само по 1,2 мл мляко. Едва на 35-я ден от престоя в неонатологичното отделение, той успява и да се справи да диша сам.
“Нямах търпение да го докосна и гушна, но заради противоепидемичните мерки свижданията бяха само в сряда и след направен тест за Ковид-19”, споделя Велина. “Чак на третата седмица ми позволиха да му галя крачетата и тогава плаках от щастие. А когато най-сетне го взех в ръцете си, не исках да го пускам за секунда, беше най- прекрасния момент в живота ми”.
Адриан е изписан след 40 дни в неонатологията
Когато най-сетне се прибира вкъщи, всички са безкрайно щастливи. Най-радостна е по-голямата му сестричка Надежда, която е на 6 години и се разплаква от вълнение. “Първите дни бяха хем щастливи, хем притеснителни. Когато го изписаха той тежеше само 2 кг и се притеснявах да не му счупя нещо като го пипам”, припомня си тези незабравими мигове Велина.
В момента Адриан е вече прекрасен и пораснал малък герой, който наскоро отпразнува първия си рожден ден. Заради всичко преживяно – притесненията, дългата раздяла и спомените за трудните моменти, семейството решава да помоли гостите на кръщенето му да дарят средства за каузата на Фондация „Нашите недоносени деца“, вместо цветя. “Знаем колко е важно за едно бебе да бъде близо до родителите си, защото го преживяхме”, пишат те на поканените.
А за родителите на недоносени деца, Велина изпраща следното послание: “Нека бъдат силни и да вярват, че всичко ще бъде наред. Защото най-големите герои са най-малките!”.
