Близките на родители, на които току що им се е родило недоносено дете често пъти искат да помогнат по някакъв начин, но не могат да намерят правилния подход. Не знаят какво да кажат или направят, за да не засегнат родителите, на които и без това в момента им е трудно. Никой не се е родил научен да реагира правилно в такива ситуации, за това тази статитя би могла да ви помогне с някои насоки.
За родителите пък е обезкуражаващо, че дори след всички обяснения, външните хора все пак реагират на базата на някои митове и грешни разбирания за недоносените деца.
Може би най-популярната такава реакция е въпросът: „Колко трябва да тежи бебето, за да си го вземете вкъщи? 2 килограма?“ Чувала съм този въпрос десетки пъти, когато дъщеря ми беше в болницата. Тя прекара първите три месеца на вентилационно дишанеобмяна на кислород и въглероден диоксид в алвеолите (външно дишане) или между кръвта в капилярите и клетките на организма (вътрешно дишане), което означава, че не беше в състояние да диша и да се храни сама – така че нямаше никакво значение, че тежи над 2 кг. Нямаше начин да си я приберем у дома!
Не се заблуждавайте по този начин. Правех всичко възможно да се сдържа и да не отговарям на този въпрос с поредната лекция – а тази тема е само една от многото подобни. И понеже са наистина много, тук предлагам един дълъг списък със съвети какво е подходящо и какво не е подходящо в тези случаи.
1. Не съдете реакцията на родителя. Няма правилен или грешен начин за реакция при преждевременно раждане.
2. Не сравнявайте нуждите на бебето с нуждите на едно доносено бебе или пък на друго недоносено.
3. Не казвайте просто „Обади ми се, ако мога да помогна с нещо.“ Направете нещо! Можете да ги поканите на обяд, да помогнете с домакинската работа, да помогнете с пазруването или чистенето, да предложите да ги закарате до болницата.
4. Бъдете насреща, когато родителите помолят за помощ. Ако поискаме помощ, вероятно сме имали нужда от нея от доста време.
5. Не обсъждайте вероятността от смърт или тежки усложнения, освен ако родителите не започнат такъв разговор.
6. Не винаги, когато се налага да помогнете, това ще става в най-удобното за вас време или по най-удобния начин.
7. Изберете подходящ дребен подарък за семейството – списание, фоторамка и т.н.
8. Подкрепяйте и окуражавайте майката, която се изцежда по време на престоя на бебето в болницата. Много е трудно да се поддържа лактацията, когато бебето не суче директно от гърдата.
9. Гледайте понякога по-големите деца в семейството. Така родителите ще могат да посетят болницата заедно или просто да излязат двамата.
10. След като сте попитали как е бебето, винаги слушайте внимателно отговора. При следващия разговор покажете, че не сте забравили какво са ви казали.
11. При проблеми, окуражавайте родителите и внимателно им напомнете за вече преодолените от бебето препятствия.
12. Не питайте „Кога ще си го вземете у дома?“ Родителите също искат да си приберат детето вкъщи, но тези неща не стават винаги толкова бързо. Бъдете сигурни, че когато това време дойде, те ще кажат на всички!
13. Нека не ви заблуждават усмихнатите лица. Само защото родителите се усмихват, не значи, че всичко е наред.
14. Не прекалявайте с непоисканите съвети.
15. Интересувайте се от бебето и родителите не само в болничния период, но и след това.
16. Не пестете похвали за бебето при посещение в болницата или когато разглеждате снимки.
17. Не сравнявайте болничните процедури с нечии други.
18. Просто ги прегърнете, когато са отчаяни.
19. Избягвайте да обсъждате лоши новини или притеснения, когато по-големите деца са наоколо. Те също страдат.
20. Внимателно предложете помощ от психолог, ако изглежда, че родителите не успяват да се справят емоционално.
Ако вече сте нарушили някои от тези препоръки, не се тревожете.. Повечето родители разбират, че ви е трудно да решите какво е най-добре да кажете или направите.
Превод от английски: jp
Photo Credit: Freepik