От другата страна на кувьоза“ – историята на една майка и доброволецКогато се роди синът ми, светът ми спря.
Очаквах първия плач, първата прегръдка, а вместо това – тишина, апарати, страх, сълзи и на моменти дори отчаяние. Родителството при второто ми дете започна не с гушкане и песнички, а с кувьоз и безсънни нощи, в които се молех просто за още един дъх, още един ден. Бях майка – но на границата между надеждата и отчаянието, майка, чакаща пред прага на неонатолигята, където всеки един грам е разменна монета.
И тогава си обещах: ако излезем от това – ще се върна. Ще помогна.
Днес съм доброволец. Не защото имам време, а защото имам причина.
Доброволец към фондацията, която подкрепя недоносените бебета и техните семейства. Моята мисия е да изработвам плетива – шапчици, терлички, одеялца и разбира се октоподи – всичко, което може да даде онова чувство за грижа, уют и топлина на най-малките, невенните и беззащитни същества. Всяка бримка е прошепнато „Не си сам“, всеки ред – „Ще се справиш“, “Ти можеш”.
Освен това популяризирам каузата на фондацията, защото знам колко важно е обществото да знае, че тези бебета съществуват – малки бойци, които имат нужда от всички нас. Говоря за това, споделям, показвам. Защото ако дори една майка почувства, че някой я разбира – тогава трудът ми има смисъл.
Да си доброволец не значи просто да даваш от времето си. Значи да даваш част от сърцето си – и да знаеш, че понякога, в най-малките ръце е съсредоточена най-голямата сила.