Василка Терзийска започва пътя си във Фондация “Нашите недоносени деца” още през 2012 година като един от най-отдадените й доброволци и организатор на благотворителните базари “Подари мъничко вълшебство”, превърнали се в традиция за Фондацията. Години наред Василка отговаря за развитието на партньорства с творци от цяла България, които подкрепят организацията със своето изкуство и ръчно изработени изделия.
Василка е и един от инициаторите и ръководител на проекта за създаване на Център за детско развитие “Малки чудеса”, станал реалност през 2017 година благодарение на мащабна дарителска кампания. Днес, Център “Малки чудеса” е единствен по рода си в страната, фокусиран върху проследяването на развитието на недоносените деца от изписването им от болница до училищна възраст, както и върху информационната и психологическа подкрепа, насочена към техните семейства. През 2017 година Василка става част от Управителния съвет на Фондация “Нашите недоносени деца”.
Образование и професионален опит
Икономист по професия, завършила Стопанска академия Д. А. Ценов през 2000 г. От същата година работи в Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Във Фондация “Нашите недоносени деца”, Василка Терзийска участва във взимането на стратегически решения за развитието на организацията.
Как се роди идеята за Център за детско развитие „Малки чудеса“?
До тази идея се стигна, след като в продължение на няколко години, от създаването на фондацията, основно бяхме насочили вниманието си към закупуване и даряване на апаратура за неонатологичните отделения. В последствие обаче се оказа, че проблемите не свършват с тези отделения и със спасяването на детския живот. След самото раждане, родителите започват да се сблъскват с много проблеми от психологическо естество, от напрежението, от вината, която изпитват, че са родили преждевременно, от неизвестността. Страдат от липса на информация, започват да се лутат във всякакви видове форуми и съвети, от които определено няма полза и за децата, и за родителите. Но това е естествена и оправдана човешка реакция.
Тази идея се роди от нас самите и от нашите проблеми през тези 5 години. Докато растяха децата ни, ние разбирахме какви са проблемите. В един момент усетихме, че това, което се предлага не е достатъчно. Аз самата се обърнах към психолог, когато усетих, че натоварването ми е твърде много и, че това рефлектира върху децата ми.
Личната история за борбените момичета на Василка можете да прочетете тук.