“Винаги когато започвам тази история, засяда буца в гърлото и очите се пълнят със сълзи…”, това са първите думи от разказа за раждането на Теодор, който ни изпрати Сиси. Макар за нея това да е трето раждане, никоя майка не е напълно подготвена бебето ѝ да се роди преждевременно и да премине през шока и притеснението да види рожбата си толкова малка и беззащитна. Една шепичка живот и безкрайни дни на очакване дали всичко ще бъде наред…
“Всичко започна с леко зацапване в началото на бременността,което в последствие се превърна в кръвоизлив, опасен както за мен, така и за бебето”, припомня си Сиси. За нея това е трета бременност и всичко до този момент върви съвсем нормално, достигнала е до 24-а гестационна седмица.
Когато прокървява, бъдещата майка усеща, че нещо не е наред и веднага отива до болницата в близкия град във Великобритания, където живее.
Приеха ме и се установи, че бебето ще се появи по-рано, но кога…?
Оказва се, че Сиси е с плацента превия и раждането може да започне във всеки един момент. “Успяха да ми поставят така важните за дробчетата инжекции с кортикостероиди и ме преместиха в болницата в Ню Касъл, който е по-голям град и са подготвени за толкова малки бебета”, припомня си тя. Всички се надяват раждането да се забави колкото се може повече, Само няколко дни след преместването в новата болница обаче, тя отново получава кръвоизлив и на 11 май 2018-а година, в 26-а г.с. се ражда Теодор.
Беше с тегло 910 г и дължина от 34 см, побираше се в дланта ми
За Сиси най-яркият спомен и до днес е вълната от емоции след раждането. “Шок! Нищо,че беше трета бременност за мен, нищо че ми беше обяснено за всяка манипулация, която следва, след като се роди, за мен шокът беше голям”, споделя тя. “Гледах го, докато включват всички апарати по него и не вярвах, че от това мишле ще стане пухкаво бебе – за очи имаше две чертички, а ушите изобщо ги нямаше, само леко загатнати ушни миди”.
Оказаха му така важната за него първа помощ, сложиха го в кувьоза и го отнесоха
Раждането не е било леко и за самата Сиси и след като лекарите полагат необходимите грижи и за нея, предлагат тя и таткото, който е присъствал неотлъчно в болницата, да отидат при бебето. “Заведоха ни в неонатологията която беше разделена на различни сектори – червен, жълт и зелен, според състоянието на бебето. Нас ни насочиха в червения. Като видях и другите кувьози, шокът малко намаля – не бяхме само ние!”.
Веднага ми предложиха да поставя бебето кожа до кожа и кенгуру-грижа, не се и замислих!
С тази първа прегръдка започва борбата на малкия Теодор и първите стъпки, по един още дълъг път, който ще извърви в неонатологията. “Не знам кой на кого даваше сили – аз на него или той на мен, но имахме нужда точно от това, да сме един до друг”, споделя Сиси.
В болницата предлагат стаи от семеен тип, в които родителите могат да останат и имат 24-часов достъп до неонатологията. Да бъде близо до бебето си е много важно за нея, още повече, че е решена да му осигурява кърма, с която да бъде хранено. “Другите ми две деца, момиче и момче които са на 22 и 16 години в момента, бяха кърмени интензивно и за мен беше важно да кърмя и Теодор”, разказва Сиси. “Осигуриха ми електрическа помпа от болницата и стерилни шишета и на всеки три часа в денонощието изцеждах докрай и надписвах дата и час на всяко шишенце. Тази кърма се съхраняваше във фризер с номера на бебето и когато си тръгнахме, ми дадоха три хладилни чанти кърма, която ми беше от полза след това, защото на 8-месечна възраст той се отказа от гърда и аз продължих да давам от замразената”.
По време на престоя в неонатологията Тео е хранен изцяло с кърма (през сонда), а Сиси получава помощ и от консултант по кърмене, който следи какво количество кърма изцежда, за да може, когато е готов да се храни сам, количествата кърма да са достатъчни.
Теодор беше единственият в сектора който беше на кърма
Сиси и бебето й дори са включени в проучване, което проследява развитието на деца, хранени с майчино мляко и с АМ. “Когато започнаха прегледите за очи, уши, херния, кръвоизлив в мозъка, Тео беше единственото бебе което нямаше никакъв проблем. Много ми се иска да вярвам,че това е така защото съм дала най доброто и навреме съм осъзнала колко е важна в такива моменти кърмата”, споделя тя.
Малкият борец остава в неонатологията цели 4 месеца, преди да бъде изписан.
“Претърпяхме две кръвопреливания, от червения сектор стигнахме до зеления, после пак надолу към червения, но не се предадохме, бяхме заедно всеки ден във всичко”, разказва Сиси. “Пациенти бяхме и двамата, грижеха се за неговото физическо и за моето психическо здраве, винаги имаше човек на разположение.“
Благодарна съм, че точно в този момент от моя живот бях там, точно с тези хора
„Това, което ме докосна най-много беше съпричастността – плакаха от мъка с мен 20 дни след раждането, когато почина баща ми и не успях да бъда там, радваха се с мен на всяко кръвопреливане, че показателите са добри и се разделихме със сълзи от радост в очите в деня, в който поехме към дома”.
За Сиси всички спомени от онези дълги и трудни месеци сега са събрани в една безкрайно скъпа за нея кутия. Там са първата шапчица на Тео, още със следите от кръв по нея, първите дрешки, миниатюрният памперс, специална кърпичка с главичка, която дават на майката, за да я държи до гърдите си и после се поставя всеки ден в кувьоза, за да може бебето да усеща нейния мирис.
“Ще мине време, но това остава. И когато заседне тази буца, отварям кутията, поплаквам си и затварям с облекчение, че всичко си е струвало. Днес, 4 години по късно, чувам моя герой да ми казва: „Не се плаши от нищо, мамо, аз ще те пазя!“.“
Това което искам да оставя като послание с моята история за родителите, на които им предстои това или го преживяват в момента, е да вярват!
Вярвайте – в тези малки, големи Герои има много сила, те са готови да преминат през това, вие само бъдете до тях, това им стига!
