Резюме
Цел на изследването:
Епидемиологични проучвания сочат, че децата, изложени на хипертонични разстройства по време на бременността (ХРБ), могат да имат повишен дългосрочен сърдечно-съдов риск. Все още обаче липсват достатъчно данни за ефекта на ХРБ в ранна детска възраст. Целта на настоящото изследване беше да се оцени независимо въздействието на ХРБ върху структурата и функцията на сърцето при кърмачета, като се отчитат различията в рисковите фактори в ранното детство.
Методология:
Изследването е проспективно и включва:
71 деца, родени от бременности с ХРБ (гестационна хипертонияВисоко кръвно налягане или прееклампсиязаболяване през бременността, характеризира се с наличие на повишено кръвно налягане, повишен белтък в урината след 20 г.с.);
304 деца, родени от нормотензивни бременности (контролна група).
Подробна сърдечно-съдова оценка е извършена:
Във феталния период (средата на бременността);
В постнаталния период – при средна възраст 2.3 години (диапазон: 2.1–2.4 години).
За статистическия анализ е използван линеен модел с разбъркани ефекти, който позволява изолиране на ефекта на ХРБ от влиянието на други детски рискови фактори.
Резултати:
Демографските характеристики на двете групи не показват съществени различия. Въпреки това:
Децата, изложени на ХРБ, са родени по-рано и с по-ниско тегло;
Във феталния период не са установени значими разлики в сърдечната функция или структура;
В ранна детска възраст при децата от ХРБ групата се наблюдават:
По-голяма относителна дебелина на сърдечната стена (0.7 ± 0.3 спрямо 0.6 ± 0.3; P = 0.047);
Повишена левокамерна маса, индексирана спрямо телесната повърхност (80.9 ± 20.4 g/m² спрямо 75.7 ± 16.5 g/m²; P = 0.024).
След коригиране на резултатите чрез многовариационен анализ, тези разлики не остават статистически значими. Надлъжният анализ не показва разлики в развитието на сърдечната функция между феталния и постнаталния период при двете групи.
Заключение:
Проучването не установява доказателства, че хипертоничните разстройства по време на бременност оказват неблагоприятно въздействие върху сърдечно-съдовото здраве на детето нито във феталния период, нито в ранна детска възраст.
Принос на изследването
Какво е новото?
В сравнение с деца, родени от нормотензивни бременности, тези, чиито майки са имали ХРБ, не показват съществени промени в сърдечната структура или функция на 2-годишна възраст. Няма данни за систолна или диастолна дисфункция на лявата камера.
Какво означава това за клиничната практика?
Въпреки ограничената извадка, резултатите предполагат, че при асимптоматични деца на майки с ХРБ няма необходимост от рутинна ехокардиографска оценка на 2-годишна възраст.
Въведение
Хипертоничните разстройства по време на бременността, особено прееклампсията, създават неблагоприятна вътреутробна среда, която може да повлияе на феталния растеж и сърдечното развитие¹². Предходни изследвания показват, че при фетуси на майки с прееклампсия сърцето е по-сферично, а някои функционални показатели са леко понижени²³. Не е ясно обаче дали тези промени се запазват след раждането и дали увеличават дългосрочния сърдечно-съдов риск⁴.
Известно е, че децата, изложени на прееклампсия, имат по-висок риск от хипертония и затлъстяване в по-късна възраст⁵⁶⁷⁸. Данните относно сърдечната структура и функция в постнаталния период обаче са противоречиви – някои проучвания не установяват разлики при новородени⁹, докато други отчитат нарушена диастолна функция в юношеството⁷¹⁰. Не е ясно дали тези различия се дължат на различен рисков профил или на директен ефект на ХРБ.
Целта на настоящото проучване е да се проследят сърдечно-функционалните параметри от феталния период до 2-годишна възраст при деца, родени от бременности с ХРБ, и да се сравнят с тези на деца от нормотензивни бременности, отчитайки влиянието на други рискови фактори.
Методи
Популация:
Изследването включва 71 деца от бременности с ХРБ и 304 деца от нормотензивни бременности, родени в периода в King’s College Hospital, Лондон. Всички участници са от едноплодни бременности без вродени сърдечни или сериозни аномалии. Майките са дали писмено информирано съгласие.
Фетална оценка:
Извършена е ехокардиографска оценка с Doppler, Tissue Doppler и “speckle-tracking” технологии. Изчислен е индексът на сферичност за двата вентрикула.
Постнатална оценка:
Проследени са пол, възраст, хранителен статус, телесно тегло, ръст и индекс на телесна маса според стандартите на СЗО.
Проведена е двуизмерна и Doppler ехокардиография в съответствие с международни насоки, включително:
Лява вентрикуларна систолна функция (фракционно съкращаване, фракционен удар);
Глобална систолна деформация (speckle-tracking);
TAPSE за оценка на десен вентрикулстомах (мозъчно стомахче), камера (сърдечна камера);
Диастолна функция (E/A и E/e′ индекси);
Миокарден индекс (MPI);
Структурни параметри: RWT и левокамерна маса, индексирана към телесна повърхност.
Статистически анализ:
Използвани са линейни модели със случайни ефекти, контролиращи променливи като пол, възраст, раса, тегло, ритъм, метод на зачеване, гестационен диабет, хронична хипертония и др. Проведени са t-тестове, χ²-тестове и likelihood ratio тестове.
Резултати
Характеристики на участниците:Демографските данни са сходни между двете групи, с изключение на по-ранното раждане и по-ниското тегло при ХРБ.
Фетална оценка:
Освен леко по-сферичен десен вентрикул при ХРБ, не се наблюдават съществени разлики.
Постнатална оценка:
Систолната функция на лявата камера е сходна между групите;
Диастолната функция не показва статистически значими различия;
Миокардният индекс е леко понижен при ХРБ, което остава значимо след корекция;
Структурните различия (RWT и левокамерна маса) отпадат след многовариационен анализ;
Надлъжният анализ не показва разлики в сърдечната динамика между феталния и постнаталния период.
Обсъждане
Основни изводи:
ХРБ не оказват съществено неблагоприятно влияние върху сърдечната функция от феталния период до ранна детска възраст. Данните не подкрепят хипотезата за дългосрочен функционален или структурен дефицит при децата, изложени на ХРБ.
Сравнение с предходни проучвания:
Резултатите съответстват на други изследвания, които не установяват значими промени в ранното детство²². По-късни проучвания при юноши показват увеличение на масата на сърцето, което вероятно се дължи на наследствени фактори. Някои анализи при деца на възраст 5–8 години демонстрират редуцирани размери, но без адекватен контрол на рисковите фактори¹⁰.
Силни и слаби страни:
Силните страни включват последователна фетална и постнатална оценка, прилагане на съвременни ехокардиографски методи и внимателен статистически контрол. Основни ограничения са: вариацията в тежестта на прееклампсията и липсата на данни за кръвното налягане на децата.
Заключение
Към възраст 2 години децата, родени от бременности с хипертонични разстройства, не показват клинично значими изменения в систолната или диастолната функция на сърцето. Единствената установена разлика – в миокардния индекс – е минимална. Липсата на надлъжни разлики допълнително потвърждава, че ХРБ не оказват директен неблагоприятен ефект върху сърдечно-съдовата функция в ранното детство.
Източник: