Недоносените деца се раждат с незрели органи и системи, което ги излага на риск от различни усложнения след раждането. Все повече данни показват връзка между недоносеността и развитието на бъбречни заболявания по-късно в живота.
Установено е, че нормалното развитие на бъбреците се прекъсва при недоносените бебета, защото завършва извън утробата, което води до по-малък брой функциониращи нефрони – основните структурни и функционални единици на бъбреците. Това е предпоставка преждевременното раждане да е причина за повишен риск от развитие на хронично бъбречно заболяване (ХБЗ) не само в детска, но и в по-късна възраст.
Обширен научен преглед на учени от Белгия и Нидерландия, публикуван във
Frontiers in Medicine, разглежда основните факти и рискове, известни до момента за бъбречното здраве при недоносените бебета.
Намален брой нефрони
Преждевременно родените бебета могат да имат по-малко нефрони от доносените бебета. Това ограничава функционалния капацитет на бъбреците. Броят на нефроните е силно свързан с гестационната възраст. Около 60% от нефроните се образуват през третия триместър на бременността. Това означава, че при преждевременно раждане развитието на бъбреците често все още не е завършено. След раждането недоносените бебета внезапно се озовават във външна среда, която може да не е оптимална за продължаващото развитие на органите. Наред с това, въпреки че са все още структурно и функционално незрели, бъбреците на новороденото трябва да започнат да функционират самостоятелно. Всички тези фактори могат да нарушат нормалния процес на бъбречно развитие.
Има доказателства, че при преждевременно раждане развитието на бъбреците може да продължи до около 62 дни след това, но този процес не следва нормалната траектория, характерна за развитието в утробата. Нефрогенезата се ускорява, но голяма част от гломерулите (филтърните единици на бъбреците) имат ненормална структура, което води до общо намаляване на броя на функциониращите нефрони. Макар този процес да не е напълно изяснен, е известно, че бъбреците след преждевременно раждане не достигат пълния потенциал, който биха имали при раждане на термин.
Повишен риск от бъбречни увреждания
Непълното развитие на бъбреците, съчетано с необходимостта от лечение в неонатологичното интензивно отделение (приема на лекарства и прекарване на инфекции), увеличава риска от остро бъбречно увреждане. При недоносените бебета се следи внимателно приемът на лекарства, особено антибиотици, за да се потвърди, че те се отделят от организма. Ако възникнат проблеми с бъбречната функция, може да се наложи медицинските специалисти да ограничат приема на течности на бебето или да го увеличат, така че тези вещества в кръвта да не се концентрират прекалено много.
Особено при бебетата, родени преди 28 гестационна седмица, могат да възникнат проблеми с бъбречната функция през първите четири до пет дни след раждането. Те могат да имат затруднения с балансирането на телесните течности, соли и отпадните вещества на обмяната, както и с производството и концентрирането на урината.
Дългосрочни рискове
Децата, родени преждевременно са изложени на повишен риск от високо кръвно налягане, белтък в урината (протеинурияотделяне на белтък в урината) и по-бързо развитие на хронично бъбречно заболяване, което понякога може да се прояви още около 2-годишна възраст.
Голямо шведско проспективно кохортно изследване с 4 186 615 живородени деца показва, че рискът от хронично бъбречно заболяване (ХБЗ) е 2 до 3 пъти по-висок при млади възрастни (до 43 години), родени преждевременно, в сравнение с родените на термин. Рискът е обратно пропорционален на гестационната възраст и е най-силен в детска възраст (0–9 години), но остава повишен и в юношеството и в по-късните години. Изследването показва също, че рискът от ХБЗ е най-висок при хора, родени преждевременно и със вътреутробно забавяне на растежа (IUGR). Подобни резултати показват и други дългосрочни изследвания, включително финландско проучване, проследило участници до 86-годишна възраст.
Освен повишения риск от хронично бъбречно заболяване, преждевременното раждане се свързва и с повишен риск от високо кръвно налягане, нарушения в глюкозния метаболизъм/диабет и дислипидемия, които също са важни рискови фактори за бъбречни заболявания.
Проследяване
Дългосрочното наблюдение от детски нефролог е важно, за да се следи развитието на бъбреците и да се предотврати допълнително увреждане, посочва проучването.
- От гледна точка на грижата за пациенти, които са родени преждевременно, е важно гестационната възраст при раждане и неонаталният период да бъдат част от медицинското досие. Неонатолозите също трябва да имат предвид преждевременното раждане като рисков фактор за остро бъбречно увреждане и да предприемат мерки за неговата превенция – оптимално управление на течностите, избягване на нефротоксични лекарства и осигуряване на адекватно хранене.
- Ако настъпи остро бъбречно увреждане, това трябва да бъде ясно отбелязано в епикризата. Проучвания показват, че само при 13,5% от новородените с остро бъбречно увреждане тази диагноза е вписана в документацията при изписване от интензивното неонатологично отделение.
- Предотвратяването на инфекции и избягването на приема на ненужни нефротоксични лекарства е важно както в интензивното неонатологично отделение, така и след изписването.
- Експертните групи препоръчват доживотно проследяване на кръвното налягане и бъбречната функция при деца, преминали през неонатално бъбречно увреждане, особено ако са родени преждевременно.
- Много недоносените деца (родени преди 32-а г.с.) или претърпели остро бъбречно увреждане, трябва да бъдат подложени на 6 месеца, но не по-късно от 1 година, на изследвания на кръв и уринасветла, прозрачна течност, образувана в бъбреците и отделяна от организма по пикочните пътища, измерване на кръвното налягане, и при възможност, ехография на бъбреците. Останалите недоносени деца трябва да бъдат изследвани най-късно до 3-годишна възраст, а след това периодично през детството.
Тези прегледи позволяват ранно откриване на бъбречна дисфункция чрез показатели като микроалбуминурия, високо кръвно налягане, намалена гломерулна филтрация или намален обем на бъбреците. Препоръчва се скринингът да бъде интегриран с други профилактични прегледи, за да не се създава усещане у децата, че са „болни“. - Семействата трябва да бъдат информирани за значението на здравословния начин на живот, включително предотвратяване на затлъстяване и недохранване. Трябва да се избягва и прекалено бързо „наваксващо“ наддаване на тегло, което може да увеличи риска за бъбречни проблеми.
- След 18-годишна възраст се препоръчва проследяване на кръвното налягане, индекса на телесна маса, креатинина в кръвта и анализ на урината на всеки две години до 40-годишна възраст, а след това ежегодно, като честотата може да се коригира според резултатите и наличието на съпътстващи заболявания.
Тъй като ранните стадии на бъбречните заболявания често протичат без симптоми, това знание ни дава ценна възможност да открием рисковете по-рано и да защитим бъбречното здраве навреме, посочват авторите на проучването. Проследяването на бъбречната функция при хора, родени преждевременно е неделима част от здравната превенция и тя трябва да бъде обект и на бъдеши изследвания, изтъкват те.